Нееднократно с учудване съм откривал, че в очите на много хора минавам за човек, който старателно следи новините. А то далеч не е така – чета новини от дъжд на вятър и то без някаква предварително уговорена система. Така и на 9 август пред погледа ми попадна статия в Уебкафе, озаглавена „ВМРО, КОД и НФСБ правят „обединение на българофилите“ за вота“. После се оказа, че с темата са се занимали и почти всички останали медии – види се, надеждите за новия парламент не падат върху никоя партия поотделно, а се спрягат всевъзможни коалиции, което се долавя както от професионалните апаратчици, така и от избирателите.
Така и аз – прост избирател като всички останали – реших да пусна статията за обсъждане на стената си във фейсбук и то не толкова статията, колкото нейното заглавие, придружено от краткото, но затова пък провокативно и многозначително изречение: „Дотук с КОД“. Защо пък да е двусмислено, ще попитате. Ами защото може да означава както „дотук беше политическият живот на партия КОД“, така и „дотук беше лично моят избирателски интерес към нея“.
Разбира се, веднага се разразиха бурни коментари, като хората от КОД (и то на най-високо равнище) пламенно убеждаваха останалите, че това е фалшива новина и че няма такова нещо. Какво нещо – че няма да се коалират с ВМРО и НФСБ или че не са водени преговори за това? В последствие се оказа вярно първото. Засега.
Започнах да получавам дори и лични съобщения, сред които и това:
Тогава не ви отговорих, любезни господине, защото ще ви отговоря сега, не че моят отговор по подобен въпрос изобщо има някаква стойност. Коалицията не успя да стане реалност, не защото не е имало желание за това, а вероятно защото страните (и особено КОД) са калкулирали всички плюсове и минуси и са установили, че минусите са повече.
Например безспорен „плюс“ е намерението тази нова коалиция да повтори „Обединени патриоти“, които дълго добруваха в управлението под сянката на Борисов. Просто заменяме „Атака“ с КОД и – готово! Ето го и първия „минус“. Който и да е и на каквото и да е място, заемано преди от „Атака“, вече би звучал абсурдно.
Друг „плюс“ е, че след като имаме опити за обединение на умнокрасивитета, след като през последните дни имаме опит за обединение и на социалистите, на левите сили, които ще „борят“ капитализма, то е напълно естествено, даже наложително, да има и някакво обединение на консервативните сили такива, с каквито разполагаме. „Минусът“ тук е, че партии, всяка от които не е успяла да влезе сама в Парламента, коалирайки се, създават впечатлението за група лузъри, за шайка хиени, обединени от глад и от желанието да отмъкнат мръвка от мършата на лъвовете.
Друг проблем, хайде и него да го наречем „минус“, е самата структура на българския консерватизъм. Понякога ми се струва, че говорейки за български консерватизъм, говорим за отбора по ски алпийски дисциплини на Конго. Всъщност не че в България няма консерватизъм – има и още как! – обаче той е твърде далеч от образа, създаван в книгите по история и политология. И никоя партия не е разгадала докрай формулата му, за да го изрази и представи във властта.
Следващ „минус“ е, че може би всяка партия, минала през коалиция, тръгва надолу. След Тройната коалиция НДСВ не успя да влезе в парламента, а БСП вижте на какво прилича днес. Вижте на какво приличат всички партии, без изключения, след последната Четворна коалиция! И не спирайте да ги следите, защото падението им ще продължава. Мнозина хора със здрав разум и традиционно (консервативно) мислене биха гласували за КОД/ВМРО/НФСБ и това за коалицията би било добре, но какво би било за всяка партия поотделно? В най-добрия случай ще направят коалиция с ГЕРБ и ще влязат в състава на следващо правителство. А след това? Нека не забравят историята на Реформаторския блок и на Обединените патриоти.
Партия като КОД (а това вероятно важи и за другите) трябва да се въоръжи с търпение и да се бори за „дълга писта“, както се казва на жаргона на апаратчиците. Цел №1 за партия като КОД е да влезе в парламента – все едно с колко депутати, важното е да влезе самостоятелно. Цел №2 е да устои на изкушенията да прави коалиции и временни мнозинства в замяна на властови позиции. Цел №3 е за около десетина години, в рамките на 2-3 парламента, да се утвърди като бутикова парламентарна опозиция със свой глас, неподвластен на конюнктурите. Да бъде нещо като Hot Couture, „висша мода“, която никой не носи, но цялата конфекция се съобразява с нея. А после – каквото сабя покаже, макар да съм чувал от суеверни студенти от стари времена, че споменаването на този израз, особено преди изпит, не е на добре. Ето това е проява на истинско търпение, което възнаграждава с резултати.
Това, любезни господине от личните ми съобщения, е моят отговор на вашия въпрос. А дали ще гласуваме за хипотетична патриотично-консервативна коалиция – това вече е друг въпрос, „на кого отговорот ке биде „да“, както Кире е посъветвал Масалитинов и с това, говори се, е турил начало на бляскавата кариера на Кръстьо Сарафов.
