Последните няколко месеца предоставят широко поле за изява на психиатрите. И не за друго, а защото метаморфозите, които изживяват доста медии и журналисти, могат да бъдат обяснени най-вече с някоя патология. Разбира се, има и друг вариант, но нека да не мислим веднага най-лошото и обидното за медиите в България.
Борбата за челното място е безмилостна, но докато за някои медии и техните автори това са разбираеми позиции, продиктувани от интересите на спонсорите им – например „Капитал” и „Дневник” на добрия олигарх Иво Прокопиев, за други, чието съществуване е далеч по-дългогодишно и достойно, някак трудно се намира приемливо обяснение.
Такива две емблематични медии, поне допреди 89-та година, безспорно са „Свободна Европа” и „Дойче Веле”. Радио „Свободна Европа”( Radio Free Europe/Radio Liberty) е създадено след края на Втората световна война, финансира се от правителството на САЩ, като целта е до слушателите зад Желязната завеса да достига и нецензурирана от просъветските режими информация. „Свободна Европа” излъчва радиопредавания на български език от 1950 г. до 2004 г., а от началото на 2019 г. е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
„Дойче веле“ (Deutsche Welle) е международна медия в Германия, включваща телевизия, радио и портал за новини и анализи в интернет. „Дойче веле“ излъчва на български език от 19 август 1963 година, а програмите му са били заглушавани от комунистическата власт в България. От 2011 г. преустановява предаванията си на къси вълни и излъчването на УКВ, като редакцията им тук продължава да работи онлайн.
По-възрастните още разказват истории как се криели по мазетата, за да могат да чуят какво се случва в изгнилия Запад.
Да, ама от известно време профилът на двете медии се доближава именно до този на тези, преследващи слушателите им едно време, а сред най-изявените и ценни кадри на нашенските редакции, са или изявени комунистически отрочета и внуци на активни борци против фашизма и капитализма, или аспиранти по специалности като „История на комунистическото и работническото движение на националноосвободителните движения в Западна Европа след 1945 г.“, или апологети на неолиберализма, или всичко заедно.
Та тези същите са превзели нашенските редакции на DW и „Свободна Европа”, ръсейки експертиза. Подвизават се и в разни НПО-та за либерални стратегии, чиято цел е уж да провеждат изследвания и „формират активно гражданско общество”. Всъщност най-доброто определение за подобните там проекти, преди няколко години прочетох именно под статия на един от въпросните мислители във „Дневник”. Именно там един читател беше въздъхнал облекчено – „добре че има такива центрове за либерални стратегии, че иначе хора с такова мислене и логика щяха да работят нещо реално, което вече щеше да е опасно”. Дет се вика, срамна работа няма.
В последните дни по-горе посочените претърпяха поредната си метаморфоза, в която пък те обвиняват доскорошния им любимец Румен Радев. Тече активно мероприятие по дистанциране от думите и действията му. Темата обаче не е президентът. Той е ясен – от самото начало е сравнително праволинеен, не е и криел или променял позициите си по отношение на войната в Украйна, на Русия.
Не така стоят нещата с довчерашните му поддръжници от ДБ, които едва в последните седмици, видите ли, разбрали всъщност кой бил Радев. Защото допреди това той беше техният президент, архитектът на коалицията, претърпяващият положителна метаморфоза. Именно в АТМ сме писали вече по темата, но да припомним – „Метаморфозите на Радев и трите най-големи изкушения” е една от статиите с автор Даниел Смилов, в която преди броени месец, авторът ни обяснява, че Радев е „политик, който научава много в движение”, разбрал е характера на управлението на ГЕРБ и ДСП, еманципирал се е от БСП, а най-накрая си припомнил и идентичността на натовски генерал. Уау, уау! Чак на мен ми стана неудобно от толкова четки и лъскане на имиджа, не знам с какви очи е творил авторът.
И хоп, 7 месеца по-късно, същият автор, същата медия, но вече на противоположни позиции. „Истинските цели на Радев: в услуга на Борисов?” „Позиционирайки се твърдо срещу ПП, Радев е на път да направи ясен избор и този избор ще е в полза на ГЕРБ и ДПС”, пише Смилов, заключвайки, че: „… Румен Радев иска да проведе „орбанизация“ по терлици по отношение на позиционирането на страната спрямо войната в Украйна. Да омаловажи преките рискове за сигурността на България от руски диверсии. Да релегитимира Борисов и ДПС, като пренесе “антикорупционния огън” срещу ПП. И да смени ръководството на БСП, без да тласка тази партия в по-европейска посока.”
Смилов явно е забравил писанието си от януари, в което обясняваше точно обратното, лично мен ме заболя главата от чак такива мисловни лупинги, за вас не знам.
В същата медия, но друг автор, през май миналата година също ни убеждава как президентът има „уникалния шанс” за хеттрик, че това бил неговият час.
Година и няколко месеца по-късно, през август, и този автор е претърпял метаморфоза, Радев вече е подозрителен, опасен и преял с власт. „Кой сте вие, г-н президент?”, пита Емилия Милчева, която миналата година нямаше подобни терзания.
А под ето този статус на журналиста Веселин Желев, преди две години се разразява истински линч. Желев си позволява да напише, че за него, „главният проблем на България е Румен Радев. Държавен”, след което отдолу следва истински възмутена канонада от привърженици и апологети на ДБ, които са готови да линчуват Желев. Един от най-яростните е проф. Евгений Дайнов, редовен гост в DW, който не пести нито възмущението си, нито обидите:
Макар медията да е различна от споменатите до момента, през август 2021г. Дайнов пак блести: „президентът Румен Радев би трябвало до бъде издигнат от Инициативен комитет за кандидат за втори мандат”.
От 2020г. та до буквално преди месец, всичките му писания са в тази посока. Докато не идва знаменателната дата 07.08.2022г., когато професорът, който пише за метаморфозата на Радев, сам претърпява разтърсваща такава: „Синдромът Радев”: обратната метаморфоза на един президент” Медията е ясна – dw, разбира се.
„Свободна Европа” също не си поплювят. Няма смисъл да се връщаме безкрайно назад, за да видим и тяхната метаморфоза. През януари, февруари, март (и пак), всяка негова стъпка, дума или поглед, са представени в положителна светлина – Радев приветства НАТО, Радев се е поклонил пред жертвите на комунизма, Радев очаква смели реформи. До август, когато Радев вече не е добрият президент, а от „Свободна Европа” ни призовават да сме бдителни. „Ще се върне ли България в руска орбита”, питат те, опасявайки се, че: „Президентът очаква от служебния кабинет да не въвлича България във война, да овладее цените, да осигури газови доставки и да свали политическото напрежение. Според анализатори обаче зад тези думи прозира друг, неофициален дневен ред, който включва завой обратно към Русия”.
Цитираните в статията анализатори са политологът Ружа Смилова и социологът Боряна Димитрова. Фамилията на първата ви е позната, нали? Нейн съпруг е вече споменатият и претърпял метаморфоза в позициите си, касаещи Радев Даниел Смилов. Ех, колко е малък светът! Смилови дебнат зад всеки ъгъл…
Това са само няколко автора и само няколко техния мнения. И само по една тема. Палитрата е далеч по-широка. Всъщност мисловните лупинги и непоследователните позиции са присъщи именно на бившите комунисти (не, че има такова нещо като бивш комунист), някои от тях брандирали се като неолиберали, а някои по-нахални – като десни.
Отдавна вече няма помен и от принципите, заложени при създаването на двете медии – професионално и балансирано съдържание, в крак с най-високите журналистически стандарти. Т.нар. им анализи и преобладаващата част от списващите за тях отдавна наподобяват бухалка, чиято посока е неопределена – във всеки един момент тя може да се извърти на 180 градуса, като целта може да е дори доскорошен техен фаворит. Както се случи с Радев.
Троцкисти, анархокомунисти, свежи и не чак толкова неолиберални идеолози – всички те, уютно приютени под крилете на българските редакции на някогашните емблематични медии dw и Свободна Европа. Причудливи метаморфози. Но не всяка гъсеница се превръща в красива пеперуда, някои се превръщат в молци…
*Цитатът е от поемата на Овидий „Метаморфози”
