За детството му има свидетелства, че е мразил силовите спортове, тъй като ги е считал за нехуманни. Впоследствие добива лекарско образование, със специализация по очна хирургия. Помага на бежанци в болнично заведение на Червения кръст. Освен арабски, говори френски и английски език.
Със сигурност това не е типичната биография. Особено когато става дума за терорист. Но всичко това е Айман ал Зауахири, който бива убит на 31 юли от две ракети “Хелфайър”, изстреляни от ЦРУ. Но кой всъщност е този човек?
През 2011-та година Айман ал Зауахири наследява Осама бин Ладен като ръководител на Ал-Кайда. Преди това той вече се е превърнал в близък съветник и лекар на бин Ладен. Макар и да няма водеща роля в планирането на атентатите от 11 септември, ал Зауахири участва в тяхната подготовка. Но по-важното в случая е друго: за 10-те години, в които той бе начело на Ал-Кайда, ал Зауахири се оказа лишен от качествата на своя предшественик.
Нещо повече, под ръководството на ал Зауахири Ал-Кайда загуби две големи битки. Едната бе организационна и касаеше отделянето и напускането на различни клонове на джихадистката групировка (като например Джабхат ал Нусра в Сирия). Другата бе идейна и в нея Ал-Кайда претърпя сериозни щети от т.нар. Ислямска държава. Историята на управлението на ал Зауахири е хронологията на омаломощаването и дезинтеграцията на Ал-Кайда. Въпреки това, терористичната организация продължава да има свои местни клонове, макар и те да се радват на широка автономия: на Арабския полуостров, в Африка и на индийския субконтинент. Именно франчайзът на организацията – било в Магреб или в Йемен – тревожи повече американците, отколкото позициите на Ал-Кайда в самия Афганистан, пише Wall Street Journal.
За какво обаче свидетелства убийството на Айман ал Зауахири?
На първо място това, което вече се знаеше. А именно, че талибаните в Афганистан нарушават сключените през 2020-та година с американците споразумения от Доха. Тези споразумения предвиждаха талибаните да скъсат отношенията си Ал-Кайда (организационно и идеологически) и да не й позволяват да използва територията на Афганистан за тяхната активност.
В следващия момент обаче се оказва, че ал Зауахири е ликвидиран в Шерпур, квартал на Кабул. Това е елитна част от столицата на Афганистан, която е под контрола на Министерство на вътрешните работи на Ислямското емирство и конкретно на ръководителя на това ведомство – Сираджудин Хакани. Последният има по-важно поприще и то е, че е водач на едноименната мрежа Хакани. От всички фракции на талибаните именно тази е най-близката до Ал-Кайда. Или с други думи: присъствието на ал Зауахири точно в този квартал е било със знанието на талибаните (или на поне спомената тяхна групировка). Нещо повече, според вида и лукса на имота, очевидно че ръководителят на Ал-Кайда се е радвал на комфорт, който щеше да е невъзможен, ако нямаше одобрението на новите владетели на Кабул.
На второ място, убийството на ал Зауахири е знак за това, че американците може да са се изнесли от Афганистан, но това не означава, че ЦРУ също е напуснало страната. Двете ракети „Хелфайър”, с които приключва земният път на терориста, са само края на операция, която няма как да бъде осъществена единствено чрез сателитно наблюдение. Тоест трябват и хора на място – от активи до агенти. В подкрепа на подобен извод в публикация на Washington Post четем някои показателни неща. Така например, идентифицирането на ал Зауахири – че възрастният човек, който живее, но не напуска къщата, е именно той – става чрез „многобройни източници на разузнавателна информация”. А за да установи вида, броя и количеството взривен материал на ракетите, които да бъдат използвани при удара, явно ЦРУ е имало представа и от естеството на материалите, от които физически е била изградена въпросната постройка. Когато операцията е дискутирана в Ситуационната стая, намираща се в подземие на Западното крило на Белия дом, само в компанията на хора, които са имали допуск за свръхсекретна информация, пред американския президент Джо Байдън е стоял малък макет на къщата, в която се е укривал ал Зауахири. Структурата и строителният състав на зданието са били от значение и поради приоритетите на ръководителя на Белия дом, който е настоявал при удара да бъде убит само ал Зауахири, но не и семейството му, което е било в същата къща.
Не на последно място, показателно е и това, че не Пентагонът, а е именно ЦРУ е извършило удара. Това означава, че безпилотният летателен апарат вероятно е преминал през държава, която няма военно сътрудничество с Вашингтон. Без да знаем дали това е така и ако да, за коя страна става дума, тук само ще напомним, че след паническото изтегляне на американците от Кабул миналата година, янките поискаха да направят своя база в Централна Азия, откъдето да продължат да извършват мониторинг спрямо Афганистан. Но те така и не получиха официално съгласие за такова нещо (включително поради натиска на Русия спрямо кандидатите да разположат подобна база на територията си). Иначе друга възможна траектория на използвания дрон може да бъде и Пакистан, с когото отношенията на САЩ се разведриха след смяната на властта в южноазиатската страна по-рано тази година. Но необходимостта от използването на въздушното пространство на някоя съседна страна, през която да мине управлявания от ЦРУ дрон, за да достигне до целта си, е загатната и от Reuters.
При все че нещата приключиха за Айман ал Зауахири, това не означава, че същото важи и за Ал-Кайда. Сред експертите, които следят не само терористичните групировки, но и въпросната в частност, има сравнителен консенсус по отношение на две неща. Едното е, че фаворит за мястото на ал Зауахири е друг египтянин, Сейф ал Адел. Другото е, че предвид бруталността на характера и организационните умения на последния, вероятно Ал-Кайда ще възстанови част от загубените си позиции под негово ръководство. Но в „кандидатурата” на Сейф ал Адел има и едно голямо неудобство: той е в Иран, където е под зоркия поглед (явно и контрол) на местния шиитски режим. Тоест свободата му на действие и на вземане на решения лесно може да бъде поставена под съмнение от другите командири на Ал-Кайда.
Разбира се, две ракети „Хелфайър” винаги могат да придадат друга посока на вътрешноорганизационната динамика на Ал-Кайда.
Изображение: MSNBC
