Четвърто служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, положи клетва и официално встъпи в длъжност. За разлика от последния път обаче, фанфари нямаше. Радев вече не е разумният президент, претърпял положителна метаморфоза. Той отново се обръща на изток, със съжаление констатират редица журналисти, които съвсем доскоро свиреха в неговия хор.
Настроението ни в медиите ни, общо взето, е минорно. В dw са категорични: „Новият кабинет на Радев: под западна маска с лице на изток.” Нека обаче върнем година и половина назад, когато авторът на тази статия е на различно мнение: „Президентът може да се опита да изиграе ролята на общо звено след изборите на лявата и дясната опозиция”. Отново същият автор, но вече през лятото на миналата година, все още вижда възможност да удари часът на Радев, жалейки, че президентът трябва да има по-голяма роля от тази на „конституционен чиновник”.
Пак в същата медия, но тази година, друг автор пише, че Радев е претърпял няколко положителни метаморфози – не една, не две, цели три. Еманципирал се е от БСП, разбрал характера на управлението на ГЕРБ и ДПС, а последното му преобразяване касаело Путинова Русия, поради което той започнал да си припомня идентичността си на натовски генерал. Въпросният политолог е хвалил президента и по-рано, още през ноември 2021г, когато констатира, че „изборът на Румен Радев по-скоро създава по-добра атмосфера за сформиране на правителство”.
7 месеца след последните панегирики, тоест вчера, авторът вече не мисли точно така – „Повечето позиции, които той (президентът) защитава могат да бъдат в подкрепа на руската позиция. Той е по-радикален и по отношение на “Газпром”. Не просто не мисли така, а явно е и забравил какво е казал година по-рано, защото вече счита, че президентът „играе” за ГЕРБ, в частност за Борисов, и за ДПС.
Да не продължавам с цитатите и линковете, положението не е по-различно в останалите медии и сред повечето журналисти, политолози и прочее. Не знам за метаморфозите, които уж бил претърпял Радев, но техните бодат очите.
За когнитивен дисонанс ли иде реч, за позициониране според изгодата ли – не се наемам да диагностицирам. Напълно вероятна е и възможността толкова да си могат. Първият знак, че предстоеше препозиционирането им по отношение на Радев, дойде през февруари, когато започна да зрее и конфрoнтацията между Кирил Петков и президента. Но тогава медиите и анализаторите бяха крайно предпазливи, тъй като големите им врагове – ГЕРБ и Иван Гешев – все още силно ги обединяваха. Възпираше ги и рискът да не раздухат допълнително припламналите искри по оста президент-премиер, което щеше да разклати застрашително и без това нестабилната коалиция.
После знаем какво се случи. За да се стигне до сега, когато новото правителство побърза да смени почти всички областни управители, назначавайки близки до Радев хора. Сега вече Радев окончателно беше обявен за лош, за опасен, за този, който може да върне България в орбитата на Русия (щото преди това, не забравяйте какво пишеха апологетите на колаборацията между президента и т.нар. протестни партии, благодарение и на него, уж бяхме започнали да излизаме от нея).
Но до вчера всички тези – архитектът, придворните клакьори, почти всички медии, „демократичната общност”, приматите с ковчезите и чучелата, всички бяха едно цяло. Сиреч алтернативата. Те взаимно си помпаха самочувствието – президентът си въобрази, че е богоизбран за ролята на водач на съпротивата, погазвайки изначалната си функция да е обединител. А около вдигнатия юмрук се концентрираха и ПП, и ДБ, и БСП, и разните еднодневки, които дори не се промушиха в последното НС.
Сега същите, благодарение на които Радев беше избран за втори мандат, са се завайкали. Фалшиво, драги, фалшиво. Президентът метаморфози не е претърпявал, нито едва сега е произнесъл „Крим е руски”, „Руснаците и украинците са братя”„Давайки оръжие на Украйна, продължаваме конфликта и се въвличаме във война”. Не може да му се отрече обаче, че за разлика от придворните глашатаи, поведението му е доста по-последователно.
Всъщност управлението на страната ни от доста време е президентско. Някак неусетно се доближаваме до президентска република, за което си мечтаят много хора. Включително и самият Радев. Още през 2018г., на среща със студенти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, той ребром заяви: „А дали е дошло времето за президентска република или някаква друга форма на държавно устройство или управление – това според мен ще проличи от следното: дали сегашната политическа класа в рамките на сегашната Конституция решава проблемите на България. Ако тя е неспособна, българите могат да потърсят и конституционна промяна.”
Тъй като Конституционните промени не се правят току тъй, той просто много далновидно реши не на теория, а на практика да влезе в тази си роля. Защото без значение кой по документи е министър-председателят, именно Радев е този, който планира, чертае и строи.
Та някак тезата, която в момента се опитват да прокарват бившите му апологети от градската екс десница, барабар с придворните им медии и анализатори, че били подведени от президента, е трагикомична. Всъщност благодарение на тази кохорта придворни лакеи, за цената на юмрука, под който те преди две години синовно се сгушиха, плащаме всички.