Всеки медиен артефакт може да стане елемент от информационната и политическа броня на властващия режим, когато една тоталитарна идеология плени публичната култура на нация или цивилизация. От повърхностните новини до дълбоките анализи, през песните и плакатите, киното и книгите. Няма форма на комуникация, която да не се третира като възможност за препотвърждаване и легитимация на официалния, на правилния разказ.
В комунистическия блок са се пренаписвали книги и преснимали филми, за да паснат на изискванията на партията за идеологическа чистота. Всички знаем и за известния български пример с преработването на романа „Тютюн“ в началото на 50-те, за допълнително героизиране и романтизиране на работническата „реалност“.
Известна е и историята как след идването на нацистите в Германия читател на периодично издание, посветено на котките, забелязал, че в списанието вече не пише просто за котката, а за „германската котка“. Всяко парче медия се използва за целите на режима и на разказа.
Това ни води до може би най-скъпата и амбициозна единица медийна пропаганда на нашето време. „The Lord of the Rings: The Rings of Power“ („Властелинът на пръстените: Пръстените на силата“) е непохватно озаглавеният нов сериал на стрийминг платформата към корпорацията „Амазон“. Само за правата върху образите, създадени от Дж.Р.Р. Толкин (1892-1973), компанията на Джеф Безос плати 250 милиона долара. Първият сезон, който тръгва на 2 септември, струва 465 милиона долара, а общата планирана инвестиция е за минимум един милиард долара.
Това е най-скъпият сериал в историята и ще се появи в един странен за нашата цивилизация момент. Западът днес не е централизирана еднопартийна диктатура с официални държавни органи на цензурата и пропагандата, които да следят дали книгите, филмите, песните и пиесите спазват партийната линия. Но няма никакво съмнение, че публичната култура – особено на доминиращия англоезичен свят – е пленена от тоталитарна и токсична идеология.
Официалният разказ е натрапван в обществото от децентрализирана, но идейно все по-синхронизирана мрежа от елитни институции – академия, корпоративни медии, развлекателна индустрия, високо изкуство… Една система за произвеждане на културен консенсус и публични политики, която Къртис Ярвин нарича „Катедралата“. Тази теория няма нужда от конспирации, тайни общества, илюминати, рептили и езотерично мрачни фигури на злото, които правят езически ритуални оргии като в „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик, когато не управляват света в сянка.
Да, веднага чувам как някой споменава името на „самоубилия“ се Джефри Епстийн, но дори и загадъчната смърт на този своеобразен „сводник на елита“ с частен остров и самолет, наричан „Лолита експрес“, не е аргумент в полза на по-параноичните теории за мистичния кабал.
Но управляващите елити определено си имат официална идеология, която съвсем открито и неконспиративно налагат в публичния живот на западния свят. Това е квази религията на „разнообразието, равенството и включването“. Разнообразието, това сакрално „дайвърсити“, е толкова всеобхватно налагано навсякъде, така институционално и корпоративно кодифицирано из целия Запад, че дори най-неутралните и политически лениви хора са срещали примери за авторитарния характер на явлението.
„Дайвърсити“-то е основен елемент и от синтетичната ДНК на „The Lord of the Rings: The Rings of Power“ („Властелинът на пръстените: Пръстените на силата“). В пълен разрез с литературния първоизточник на великия Толкин, сериалът за един милиард долара на „Амазон“ обещава спектакъл за силни жени воини и етнически малцинства, които превръщат Средната земя във фентъзи версия на Бронкс или Балтимор.
Образи са пренаписани и добавени, други са премахнати. „Властелинът на пръстените“ на практика е ползван като книжка за оцветяване. Чернокож елф с къса коса гледа героично към камерата. Чернокожа жена от Толкиновата раса на джуджетата се взира царствено като приказна братовчедка на Опра Уинфри, която е наследила цяло състояние от известната си роднина. Мъдри хобитоподобни афроамерикански персонажи изпълват света на Толкин с атмосферата от „Черната пантера: Уаканда завинаги“.
Толкин е създал „Властелинът на пръстените“ като митологичен мост към европейската история и култура. Неговият легендариум е неразривно свързан с английската естетика „от едно време“ и няма особено много допирни точки с „дайвърсити диктатурата“. Почтен и правдоподобен прочит на този фентъзи епос би отхвърлил всеки намек за „социален инженеринг“ като в курс по „Джендър науки“ или „Колониална теория“.
Но завладяната публична култура прави точно обратното. „Властелинът на пръстените“ ще бъде етнически, етически и естетически деконструиран на цена от един милиард долара. Повечето фенове на книгата и на спазилата духа на Толкин филмова трилогия на Питър Джаксън отпреди културната революция окончателно да отрови медийния пейзаж, са отвратени от първите трейлъри и официалните заявки на създателите сериалът да „прилича на нашия свят“.
YouTube скри показването на нехаресванията именно, за да предпази подобно съдържание, но с подходящи настройки и „дислайк“ бройките се виждат. За трейлърите на „The Lord of the Rings: The Rings of Power“ („Властелинът на пръстените: Пръстените на силата“) те са страшно много – над 150 хиляди нехаресвания. Три пъти повече от „харесванията“, за които има подозрение, че са и напазарувани с маркетингови цели.
Недоволството на феновете на Толкин заплашва да превърне този сериал в най-голямата културна катастрофа на нашето време. Може би пропагандата преяде и предстои да повърне.
Припомняме и темите на съвсем официален научно-популярен семинар, посветен на творчеството Толкин:
„Гондор в преход: Кратка интродукция към трансджендър реалностите във „Властелинът на пръстените”.
„Невидимият ред: Жените-джуджета на Толкин и “липсата на женското”
„Проектиране на индийски митове, култура и история върху световете на Толкин”
„Проблематичните периметри на Елронд и Толкин като английски католик”
„Да помилваме Саруман? Кой е куиър във “Властелинът на пръстените”
„Приключенията на индийски академик и нейното пътешествие към опасното царство на пръстена”
„Куиър атеисти, агностици и анимисти. О, боже!”
„Преводите като средство за репрезентация и дайвърсити при изучаването на Толкин”
„Нещо могъщо и куиър: Дестабилизиране на цисхетеронормативността в работата на Толкин”
„Идентичност и антирасизъм”
„Дайвърсити“ далаверата върви към катастрофа, поне при този монументален медиен артефакт. Потенциален провал на подобно пропагандно начинание не бива да се подценява. Очаквайте рецензия на първия епизод в „Ах, тези медии“. Все някой трябва да си го причини.
Изображение: Amazon
