Стокхолмският синдром на българския турист

Пътникът свиден е голяма работа, да знаете. Особено летуващият пътник, който се готви трескаво за своята лятна ваканция с нетърпението на млад коледарин от село Долно Уйно, бързащ да провери какво ли аджеба са сложили в торбицата му стопаните след първото коледуване. Ако трябва да сме честни, той, Пътникът, е придружаван обикновено от госпожа Пътничката и от пътничета Едно и Две. Та фамилията пътници е направила своя избор за място на почивката през лятото. Със завидни комбинативни умения е сколасала да напасне отпуските, за да се влее същата тази фамилия в бодрите редици на българските туристи.

Както всичко у нас, и беге летовниците се делят на няколко категории: Космополитите например пътуват всеки сезон по различни дестинации, за да изфейсбучат (чудесен глагол, напълно в духа на дигиталния НОВГОВОР) после албум с 374 снимки с името_Zanzibar 022. Те по презумпция не признават българското крайбрежие като достойна за внимание територия. За тях, последното е “бетон” и “боклуци”, нищо че имат представа за него от други албуми на други фейсбук потребители.  Космополитите политат напред – назад по близките нам задгранични плажове и екзотичните такива. Разбира се, огромен процент аристократично ще изпружат тела, паласки и стрии в братска Гърция. Защото там по фантастичен начин водите стават чисти, пясъците са толкоз фини, подобно на брашно тип 500, а октоподите са с девет пипала, нали.

Калимерите са и ще си останат най-голямата греда в родното хотелиерско око. Като цяло, понеже през вековете са яли само пердах от нашите, сега си отмъщават като крадат туристите ни и ги карат да почиват в Халкидики, Тасос и Вурвуру. Кой нормален човек ще отиде на плаж на място, дето се казва Вурвуру, се пеняви собственик на бунгала в местност Иканталъка и хвърля още една шепа размразена цаца във вчерашното олио.  Аман от византийските им номера. Нашият бунгалджия е поне 100% сигурен, че даването на безплатен хляб и бутилка студена война в таверните е подла акция за разгрома им в битката при Върбишкия поход. Защото инак каква логика има?!

Разбира се, клиентела има и за неговите оферти и тя е от втория тип туристи. Можем да ги наречем Носталгици. Тази категория изповядва патриотичната мантра, според която “от нашето Черно море по-убаво нема”. Именно те са герои на този текст и с твое позволение, читателю драгий, ще поговорим повече за тях. Тези “патриоти” са се вкопчили в носталгичното минало, когато Слънчака си беше Слънчев Бряг, а топ хотелите по крайбрежието бяха Интера, Гранда и Астория. Съвсем естествено, в тях почиваха смелите народни синове и дъщери, изживели духовен катарзис и заобичали внезапно СССР в драматичната нощ на 8 срещу 9 септември 1944. Останалите, които нямаха подобни духовни изживявания, се задоволяваха с почивните станции и къмпингите в Дюни и Елените. Дори сега, в 2022 година, лятната почивка е обвеяна в светли спомени за Балкантурист и неговите почти безплатни “удобства” за трудещите се.

Всъщност историята на първата соц туристическа “компания” е твърде любопитна. Тя започва през далечната 1948 след среща между Георги Димитров и Клемент Готвалд. Поводът за нея е неизплатен дълг на НР България, която е национализирала  няколко чешки завода и особено създаденото през 1912 г. „Българо-чешко акционерно дружество за захарна индустрия” на Рудолф Пицка. Дружеството е обявено за най-печелившо търговско предприятие на Царство България, раздаващо дивиденти до 50% при средна стойност за страната от 5 процента. Комрад Готвалд директно поставя въпроса и иска парите за секвестираните компании. Нямаме пари, плащаме репарации, шикалкави Вождът и Учителят на българския народ. Насреща си обаче има не по-малко обигран събеседник. Няма проблем, съгласява се Готвалд, България тогава може да се ангажира и да приема чехословашки туристи. Малко след този разговор се създава “Балкантурист”. А след него, и митовете за чехкините по плажовете. 

Да се върнем обаче към нашите свидни туристи, категория Носталгици. Освен романтичните спомени за “кохам те, пане” и коняк “Плиска” на терасата на почивната станция на “Кремиковци” в къмпинга, те имат и други причини да избират родното Черноморие. И това са първо средствата и после  препоръките. Ние обичаме препоръките, нали. Едно е да прочетеш статия за определен комплекс или хотел, да разглеждаш сайта му и да чуеш реклами, а съвсем друго е да ти каже някоя позната от фейсбук групата “ На море в БеГе къде?”, че същият този хотел за нищо не става. На кого да вярва човек сега? Естествено, че на потребител SpasNadiyahadjievi, съмнение няма. Родното Мета (екс Фейсбук)  пространство е доволно преситено от групи и страници, посветени на една от изконните мечти на Българина (оня с голямото Б) –  да почива на море. Забравете за форум БГ Мама, да живеят групите. Една от тях например (“С деца на море & планина”) има над 90 000 члена! Това е много повече от страниците на някои от политическите партии. Боже, та това е повече от членовете на ⅔ от политическите партии. Та в тези нови информационни канали се споделят преживяванията на препатили туристи в черноморските ни къщи за гости, стаи за гости, каравани, палатки, къмпинги, хотели, хостели, паланки и заслони. Ако се зачетеш в тях, читателю, ще се убедиш, че българският турист е едно крайно мазохистично същество. Ето няколко съвсем произволни разказа из родните Фейсбук групи:

“…стаите не бяха изрядно почистени, спи се на дюшеци, които може да познаете – разместват се и нашето бебе можеше да пропадне. Между дюшеците намерихме ползван презерватив. В стаята миришеше на китайска храна, а в банята на оцет.”*

 “ … Налагаше се бременна в 8-мия месец да слизам и да се качвам пеша до 8-мия етаж, защото не работят асансьорите или ако работят се чака ужасно дълго … Истински АД с изключително нагла и арогантна управителка ,която когато я попитах , защо се налага бременна да слизам 8 етажа в хотел , в който е 40 градуса ,тя отговори:  Сега гледайте да не родите тука.”

“ Изхранването на база all inclusive – … буквално борба за маси; големи опашки за храната; недостатъчно чисти чаши по време на вечерята…Анимацията вечер се състоеше от пускане на песнички през телефона”

Та това очаква българския турист, решил да даде скътаните или теглени на кредит пари за почивка в България. Мръсните стаи, непочистените бани и изпочупеното обзавеждане придават една екзотична визия на хотелската стая и сте на косъм да се почувствате в Бора Бора или поне в Малайзия. Защо ви е Канкун, ето ви Китен?!

Но нека не забравяме, че почивката не е престой в стаята, хапването на морски дарове в крайбрежно капанче е също толкова важен ритуал, колкото и самият плаж. За неговото успешно реализиране обаче ви трябват здрави храносмилателна, отделителна и нервни системи. Не само една  – и трите. Само така ще можете да издържите “пържената черноморска риба”, “салатите” и “специалитетите”. Защо са кавичките? Защото едва ли ти, читателю драгий, си експерт по аквакултури, член на ИАРА или поне потомствен рибар трето поколение. Можеш ли да различиш цаца от хамсия? Малко вероятно. И именно на това малко разчитат много ресторантьорите. Те имат дарбата така да изпържат рибата в едноседмично олио, че половината да се предлага като барбун, а останалата – като чернокоп или поне сафрид. Така че ако се чудите защо вкусът на рибното меню е еднакъв, това не се дължи на скоро прекарания КОВИД. От близо 47-те салати има само 7-8 и ако поръчате “Цезар”, рискувате да преживеете от първо лице кончината на едноименния римски пълководец, но не от нож, а от парче салата, набрана по времето на последните избори.

Защо, въпреки че се е запознал с потенциалните опасности за здравето и нервите си, “пътникът свиден, пътникът млад” продължава доброволно да се подлага на опитите да бъде излъган, прекаран, измамен, прецакан и издоен не от византийци, а от гордите наследници на Аспаруха и Крум Страшний? Още повече че според Министерството на Туризма едва 10 % от потърпевшите от туристическите услуги подават жалби. Може би това е инерцията, която всяка година има все по-голяма притегателна сила за Носталгиците. Или е порив на патриотизъм, изразяващ се в ползването на материална база с качество, от което в чужбина бихме надали вой до небесата или поне до НОВА ТВ.  Няма как да не напишем, че една от най-важните причини същност е и финансовата. Стокхолмският синдром на българския турист се изразява в съзнателното поощряване на действията на алчни хотелиери и безскрупулни ресторантьори. Раздутите цени за сметка на намалените грамажи, занемарените стаи и бани за сметка на неверните описания в рекламите, явно не са достатъчно стряскащи. За всеки влак има пътници, за всеки хотел – гости. И докато за пръв път БДЖ излиза на печалба от години, родният туристически продукт едва ли ще е скоро конкурентен на турския или гръцкия. 

Разбира се, твърде крайно мнение е да се вкарват всички в “негативния кюп” – има прекрасни места с любезни домакини и чудесни условия за почивка. Има плажове, чиито “Син флаг” е повече от заслужен и малки ресторантчета, където мидите са не по-малко вкусни от  специалитетите на най-изтънчените бистра. И те ще са гръбнака на изпосталелия туристически сезон. За поредна година.

И да, октоподите имат по осем пипала, даже в Корфу или Тасос.

*правописът на цитираните мнения е на техните автори

Изображение: Нова Нюз