Във вторник на 19-и юли следобед Владимир Владимирович и Реджеп Ердоган трябваше да направят кратка среща с журналисти в рамките на тристранната среща в Техеран. Последва един от най-знаменателните епизоди от управлението на Владимир Владимирович, който сякаш описва в 50 секунди всичките 20 и повече години от неговото управление. Владимир Владимирович излезе усмихнат и застана пред камерите, очаквайки зад него да върви турският президент. Но Ердоган не се появи. И така – близо минута. Не две минути като преди две години в Москва, но унижението си е същото. Обикновено той ги кара да чакат. Камерите работеха, апаратите щракаха. После се разбра, че това са били основно турски медии, които услужливо отстъпиха кадрите си на всички световни агенции, без да си приписват непременно авторството. Това прави епизода още по-обиден. Владимир Владимирович беше сам със себе си и мислите си. Лицето му не спираше да прави гримаси, показващи че в съзнанието на Владимир Владимирович бушува буря, която дори и опитен чекист като него не успяваше да скрие. Какво ли си мислеше?
Защо съм дошъл сега в Техеран?
След близо четиримесечни военни действия Владимир Владимирович за първи път излизаше пред публика извън комфорта на дългите маси в Москва или където и да се намираше. Какво го накара да се появи с видимо неудоволствие като равен с равни редом до Ердоган и Ибрахим Раиси? Като оставим настрана официалните приказки за икономическо сътрудничество и вечна дружба на народите, принадлежали някога към Златната орда, основният двигател при всички е егото. Владимир Владимирович имаше нужда да покаже седмица след срещата на Байдън в Саудитска Арабия, че и неговият глас се чува. Е, не от сунитските кралства, но от техните вечни врагове – шиитите и играещият с всички отбори, майстор на интригата и обещанията полусултан на Турция. Докато слизаше от самолета, съзнателно закъснял за посрещането, Владимир Владимирович разбра, че в момента Селчук Байрактар, зетят на Ердоган, заявява, че няма да спрат доставките на произвежданите от семейната фирма дронове за Украина. Хубаво, сигурно си е казал Владимир Владимирович, и други имат дронове. Точно затова идваше в Техеран – да се договори с иранците да му дадат достатъчно количество от тежките дронове, които произвеждат. А с Ердоган имаше отделна тема на пазарлък – да му организира международно признаване за износа на зърно и торове от руските пристанища и ако може да кандърдиса ЕС да натиснат Литва да си вдигне забраната за доставка на стоки до Калининград. Може и на украинците нещо да им се обещае за зърното, но Владимир Владимирович знаеше, че добрият чекист винаги е с хладен ум и горещо сърце, когато трябва да излъже и да не си удържи на думата.
Защо ми е да се забърквам с Иран?
Владимир Владимирович искаше да се договори за доставка на тежки дронове. Иранците произвеждат Шахид-129, копие на американските Раптър. В условията на забрана за внос на електроника и компоненти, руската военна промишленост не може да се справя с производството на собствените си дронове, които и без това са предимно разузнавателни и нямат атакуващите възможности на тези от класа на Раптър. Говори се, че първите доставки почнали още преди срещата. Имало движение на товарни самолети от Иран към Русия, но дали са били дронове, засега никой не може да потвърди и никой не ги е засякъл като участие в бойните действие на фронта с Украйна. Владимир Владимирович трябваше да гарантира доставките на дронове по време на срещата. Дали заради тази публичност или по техни си причина, Израел още на следващия ден ще ударят завод за производство на дронове край Дамаск. Така, да не ги забравят, докато в Техеран се разбират как Турция да си вземе северната част на Сирия и да се разправи с кюрдите, а пък Иран и Хизбула да действат на останалата територия като не пипат двете ключови военни бази на Русия. Нещо като пактът Сайкс-Пико от 1916г., но измислен не от нафукани млади дипломати, без никаква представа за реалността, а от хора с превъзбудено его, носещи тежестта на старостта. Иранците, в тази връзка, ще искат и една малка услуга, както би се изразил Доналд Тръмп. Русия трябва ясно да покаже дружеската си ориентация с антиизраелски жест. Макар и символично. И съвсем несимволично, Владимир Владимирович тази седмица ще забрани дейността в Руската Федерация на Еврейската агенция за Израел „Сохнут“. Така де, не лично Владимир Владимирович, а Басманският районен съд в Москва, по молба на Министерство на правосъдието, на 28-и юли, започна дело за прекратяване на дейността на агенцията. „Сохнут“ е организация на държавата Израел, която помага на етнически евреи да се репатрират в родината-майка и да намерят нов живот. Хората работят тихо, съвестно и не пречат на никого. И в България имат представителства в шест града. Сега, дали и как ще отговорят на този символен жест израелците, които поне досега имаха по-скоро умерена и неутрална позиция по войната в Украйна, предстои да видим. Като се замисля за отношението на израелците към символите, нещо ме кара да си мисля, че няма да ги чакаме дълго.
Какво мога да договоря с Турция?
С Ердоган трябва да внимава. Ето сега – миг невнимание и Владимир Владимирович стои в тази конфузна поза пред толкова много камери. Сигурно излъчват на живо, иначе все щеше да се намери начин да се изреже тази минута, ако срещата беше в Москва, например. А, ето го и Ердоган. Владимир Владимирович полага усилие да изкриви лицето си в усмивка и внимава ръката, която протяга за поздрав да не трепери, че пак ще почнат разни злонамерени „иноагенти“ да говорят за Паркинсон. Не че има значение. Важното е да го натисне да организира в Истанбул преговори за износа на зърно. То и търговията му е важна на Владимир Владимирович, но по му е важно заглавията в медиите да бъдат „Русия и Украйна се договориха“, пък с малки букви отдолу заглавието да продължава да обяснява, че ставало дума за световния глад, дето ще го спасят с 20 милиона тона украинско зърно, при общ световен пазар от 800 милиона тона. Този номер с гладуващите в Африка е стар социалистически трик и все минава още, от съветски времена. После с тези заглавия ще пусне Лавров и дружината да обясняват с невинно изражение на целокупния Запад, че няма нужда вече да доставят оръжия на украинците, понеже то вече свърши. Той и Ердоган няма да остане без аванта – ще получи до 25% комисиона от търговията по руските търговски операции с царевица, зърно и торове. От това зърно има и една част, дето е взета от южна Украйна, ама кой да каже в трюмовете това зърно откъде е.
Как да отговоря на тази обида?
Ердоган си мисли, че той командва парада и е натиснал Владимир Владимирович да се откаже от неговите условя по отблокиране на украинския износ на зърно. Нито му приеха на Владимир Владимирович искането за спиране на бойните действия, само от украинска страна естествено, за да може да прегрупира сили на южния фронт, нито натиснаха НАТО да спрат доставките на оръжие. Тези HIMARS-и големи бели направиха. Владимир Владимирович няма да остави така той да не е с последната дума. Седнали Ердоган и Гутериш и се правят на спасители на света. Той, другарят Гутериш, е стар социалист, хубав човек. Но това не значи, че може да се взима насериозно. Хубаво ги нареди Владимир Владимирович да се направят два договора – един за Русия и един за Украйна. Този за Русия почва да си работи веднага. Хем и другарите в Европа натиснали упоритите литовци да отстъпят и да пуснат руските земеделски стоки и прочее товари за Калининград. А Украинският договор може и да се позабави с изпълнението. Особено ако Владимир Владимирович нареди по-малко от ден след тържествената церемония пет ракети „Калибър“ да литнат весело към пристанището на Одеса. И както знаем от известния случай с коментара на Кенеди по Карибската криза, три ракети ще бъдат прихванати от ПВО, една ще падне в морето, но една ще стигне целта и ще взриви и пристанище, и договор. Сега да го видим Ердоган как се прави на гарант на мира и търговията на украинците.
Сигурно това и разни други неща си е мислил Владимир Владимирович в онези 50 секунди самота.
Изображение: The Independent
