„Рече безумец в сърцето си: „няма Бог“.
(Пс. 52:1)
За някого може да прозвучи странно, но тази седмица за водещо събитие избираме новината, че на 25 юли 2022 г. в Министерството на образованието и науката се състоя връчването на официалните заповеди, с които се одобряват синодалните учебници по „Религия-Християнство-Православие“ за 8, 9 и 11 клас. Защо това да е по-важно събитие от, да речем, безславното връщане на третия мандат за съставяне на правителство? Защото докато във връщането на мандата няма нищо важно, нищо неочаквано, нищо интересно, то завръщането на изучаването на християнството в училище е от стратегическо значение. Всички проблеми, всички безобразия, за които пищи възмутеното гражданство, всички обществени беди тръгват от качеството на човешкия материал. Затова политика №1 трябва да са децата, усилията от тях да излязат свестни и отговорни хора, морални и креативни. Всичко останало е на заден план и няма ли го първото, е обречено на пълен провал.
И все пак се намериха хора да роптаят и срещу това. Ето какво сподели един от тях (притеснен):
Напротив, страшно ще стане, ако продължаваме да не виждаме предмет „Религия“ в училище. На неговото отсъствие се дължи всичко, от което се потрисаме, гледайки новините. Този човек е интелигентен, свестен. Изглежда чувството за справедливост блика от него, защото почти всяка негова публикация е израз на възмущение от някаква неправда или присмех над някаква идиотщина. Но дава ли си сметка, че всички неправди и идиотщини, които тревожат съвестта му, са продукт на секуларния свят, в който официална философия е атеизмът или в най-добрия случай агностицизмът? Всички климатични алармизми, зелени сделки, ковид истерии, N на брой полове, изсмукани от пръстите движения за малцинствени права – всичко това са частни случаи и конкретни проявления на атеистическия мироглед в глобализиращата се секуларна държава.
Самият този човек, който няма да допусне индоктринация, не си ли дава сметка, че е дълбоко индоктриниран с атеизъм. Не усеща ли колко старателно е промит умът му и как до блясък е излъскан мозъкът му от училище, семейство, казарма, медии и прочие инструменти на пропагандата? Няма по-агресивна доктрина от атеизма. Няма по-масирана индоктринация от индоктринацията с атеизъм. Защото атеистическото възпитание беше гръбнакът на комунистическата пропаганда, а сега под различни форми е гръбнакът на настъпващото постмодерно ляво. Бог трябва да не съществува, за да се почувства човекът бог и да тръгне след всекиго, който му обещае рая на земята.
Същият този човек, който само през трупа си ще допусне християнството в училище, вероятно няма нищо против там да влезе йога, да се практикува паневритмия. Вероятно няма нищо против вместо вероучение да има часове по сексуално образование, където на децата се втълпява, че няма лошо да правят секс, че оргазмът е тяхно право, стига да не води до появата на излишни бозайници в тежест на планетата и на социалната система. Вероятно няма нищо против дъщеря му да прави секс в девети клас, стига да знае как да се предпази от „нежелана бременност“, но тя ще знае, защото образователната система ще я е научила, вместо да я „индоктринира“ с разни глупости.
Но когато дъщерите на тези хора в търсене на себе си забременеят кой знае от кого и се върнат при тях, осакатени от аборт, тогава сигурно воят им ще разцепи небесата, но до мозъците им пак няма да стигне, че ако в училище вместо сексуално образование имаше вероучение, картината щеше да е друга.
Всичко това е от любимия им атеизъм. Втълпили са им, че атеизмът е базовото състояние на човека, а религиозността е привнесена, а то е точно обратното – атеизмът е привнесеният и то съвсем наскоро от историческа гледна точка. Някой много хитро е успял да ги убеди, че религията е „опиум за народите“, че е порок на неграмотни селски бабички, а те, които са толкова интелигентни, културни и образовани, нямат друг избор пред себе си, освен да бъдат войнстващи атеисти. Колкото си по-умен, толкова си пò атеист. За човек, влюбен в собствената си интелигентност, да е вярващ е обидно. Само че любовта към собствената интелигентност не е типична проява на интелигентност. Не религията е опиумът за широките маси и за простолюдието, а именно атеизмът. Вижте само съветските плакати от 20-те години и ще разберете за какво става въпрос. Атеизмът кара широките маси да се чувстват исторически значими като колектив и божествени като индивиди, при все че и за двете няма абсолютно никакви основания.
Атеизмът е скрит сатанизъм. Сатаната не е атеист, той вярва в Бог, дори го познава лично. Но иска човекът да не вярва. Сатаната иска и в него да не вярва човекът, защото когато вярата в абсолютните неща изчезне, идва релативизмът и всичко може да е истина, и всичко може да е добро. Сатаната не иска да вярваме в него, защото така ще спрем да вярваме и в реалността на злото – няма зло, за теб може да е зло, но за другиго да е добро. Този, за когото е добро, също има права, каквито имаш и ти. И тъй нататък.
Всички тези неща – за абсолютността, обективността и осезаемостта на доброто и злото, за морала, за дълга към другите хора, за борбата с вродения егоизъм – не са сложни и подлежат на усвояване дори и от малки деца. Колкото по-рано човек стане наясно с доброто и злото, толкова по-добре и за него, и за близките му. Затова е и вероучението в училище. И не то е индоктринация, макар че в индоктринацията няма нищо лошо, зависи от доктрината. Вероучението учи хората на свободен избор, а индоктринацията, както сочи и името, им имплантира готови доктрини. Вредната индоктринация е комунистическият атеизъм, а не християнството. Християнството е избор. Но за да го избереш, трябва да го познаваш. Защо атеистите толкова ги е страх децата им да познават християнството? Защото ако го познават, ще го изберат.
Илюстрация: Св. Патрик индоктринира ирландците, гравюра
