Петър Москов е български лекар и политик, роден в София в семейство със стари демократични традиции. Завършва Медицина в Медицински университет – София, специализира във Франция, Великобритания, Испания и САЩ. Работи като старши асистент в УМБАЛ „Св. Анна“ в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Той е и един от учредителите на ДСБ, а през 2013 г. е избран за заместник-председател на партията. Понастоящем е лидер на КОД – Консервативно обединение на десницата
Иван Стамболов: Има ли шанс консерватизмът в България?
Петър Москов: Хайде първо да дадем определение на консерватизъм. Без академична претенция, така както осмисляме това понятие в КОД. Консерватизмът е отстояване на нормалността. Нормалността в ценностен план, нормалността в икономически план. Консерватизмът е заявка обществото да бъде охранявано от екстремистки социални и икономически решения. Консерватизмът е обещание, че ще извървим всяка следваща стъпка от общия ни път, когато голяма част от обществото е готово, а няма да превръщаме в жертва и обект на подигравки обичайния ни начин на живот, за да задоволим шепа идиотски авангардни идеи, повечето от които никога няма да станат нещо различно от моментен крясък на девиацията и никога няма да докажат своята обществена полезност.
Ако сте съгласен с това, то отговорът на въпроса ви трябва да е безспорно утвърдителен.
И.С.Различава ли се българският консерватизъм от консерватизмите в други общества? Има ли специфично български консервативни ценности и кои са те?
П.М. Ако има различия, те са свързани със спецификите на предизвикателствата към нормалността в различните общества. В България ни постигна шизофренната съдба да се изправим пред предизвикателствата на либералната ненормалност, преди да сме оздравели от последиците от комунистическата такава. Затова специфичните предизвикателства пред българския консерватизъм са свързани с едновременно противопоставяне между стария прокремълски комунизъм и новия проевропейски либерален неомарксизъм.
Нека ясно да кажем, че алтернативата на отвращението от либералната вакханалия не е връщане към фалшивия уют на комунистическата казарма, защото това е избор между две състояния на обществена ненормалност. В тази връзка, заявки като тази на партията на г-н Стефан Янев са всичко друго, но не и консервативни, защото социалистическата държава, кремълската хранилка и фигурата на чичко Генерал, който ще ни оправи, е просто друга форма на отказ от нормалност.
И.С.Как виждате политическата картина след вота на недоверие срещу правителството на Петков? Колко дясно остана в „автентичната“ десница на прага на втори управленски мандат със социалистите?
П.М. Виждам я като същата политическа и обществена безизходица, в която живеехме и преди вота на недоверие. Тази безизходица произтича от фалшивите параметри на задачата, която се поставя за решаване пред българските избиратели на избори. Ако приемаме да заменим единствения смислен за обществото политически спор, този между лявото и дясното, със ситуационни битки за надмощие на едни кръгове на посткомунистическата олигархия срещу други такива, ще останем в затворения кръг на тази безизходица. Битката срещу корупцията не е персонализиран крясък срещу Гешев, Рашков, Борисов или следващия, посочен за виновен. Ефективната борба срещу корупцията е битката с причините, не с нейните временни ползватели. За мен, като десен човек, това означава битка със социализма, с даващата държава, защото точно това даване е почвата, върху която неминуемо възникват корупционните практики.
Затова и борбата с корупцията на това, което наричате „автентична десница“ съвместно със социалистите, е точно толкова работеща, колкото например да си вземеш вълк, за да ти пази стадото.
Не искам да говоря за „автентична“ десница, защото съм убеден, че 30-годишната претенция за това да се наричаш такъв, трябва да бъде предмет на отделна глава в учебниците по психиатрия. Знам, че десницата е биографична, знам че десницата е ценностна и предлагам на вашите читатели да изхождат от това познание, когато наричат някого десница.
И.С.От какво зависят шансовете на консервативните партии да бъдат разпознати като партии на нормалността?
П.М. Нормалността в лекарската професия изисква да се съсредоточиш върху лечението на тумора, който бавно убива организма. Има лекари, които биха пренебрегнали това и шумно биха се обявили за изцелители на лошия дъх в устата например. Факт е, че тези хора биха срещнали разбиране, защото първото често е невидимо, а второто ежедневно дразни и сме убедени, че то е в основата на това да не ни връзва с момичетата. Тези „обективности“ правят трудно отсяването на стойността на лекаря от популярността на шарлатанина.
Горе-долу същото е и в политически план.
Като първа стъпка считам за важно хората с консервативни възгледи, партиите им и политическите им говорители да формират общ център и да започнат общо говорене.
И.С.Какво е мнението Ви за „Зелената сделка“? Как се съотнася тя с китайската инициатива за световна икономическа доминация „Един пояс, един път“, в която ще бъдат вложени 21 трилиона долара?
П.М. Всяка сделка, която води след себе си разрушаване на енергийната ни независимост и сигурност, до високи цени на енергията за хората и до убиване на конкурентността на икономиката, е лоша сделка. Така че няма причина да имам положително мнение за „Зелената сделка“ в сегашния й вид. Вместо целта за нулеви въглеродни емисии, което означава биологична и икономическа смърт, здравият разум трябва да си поставя цел чиста природа. А чиста природа може да има само в икономически проспериращи общества. Да сте видели някъде бедна държава с чиста природа?
И докато Европейският съюз си поставя безумни цели, например като тази да се бори с въглеродния двуокис, Китай се занимава с „Един пояс, един път“, многомилиардна програма, целяща възможност за икономическо надмощие и политически контрол на места, далеч извън Китай. И като се замислиш, Китай инвестира милиарди за собствената си доминация, докато Европа се чуди как да инвестира в собственото си самоубийство.
Големият проблем на Европа е, че отдавна загуби способността да приоритизира смислено битките си. Всички битки от последните години обещават икономическа подчиненост, липса на конкурентоспособност и невъзможност да защити смисъла от съществуването си.
снимка: Facebook
Вижте и останалите ни интервюта тук
