Защо Ван Джонс не плаче днес?

В нощта на последните президентски избори през 2020-та година в САЩ, когато Джо Байдън победи Доналд Тръмп, в ефира на CNN капеха сълзите на умилението и радостта. Буквално. Политическият анализатор на мрежата Ван Джонс ръсеше ефирното си битие с плъзгаща се от очите му сол. Хълцайки, докато забърсваше емоцията си с кърпичка, същият низпославяше следните откровения:

„По-лесно е за много хора. Ако си мюсюлманин в тази страна, ти не трябва да се притесняваш, че президентът не те иска тук. Ако си имигрант, не трябва да се безпокоиш дали президентът е щастлив, ако бебето ти бъде отвлечено или dreamers (б. ред. – това са нелегални емигранти, влезли в САЩ като непълнолетни) са изпратени обратно без причина.

Това (б. ред. загубата на Доналд Тръмп) e отмъщение за много хора, които наистина страдаха. „Не мога да дишам”. Това не беше просто Джордж Флойд. Имаше много хора, които чувстваха, че не могат да дишат”.

Но за да не цензурираме и скопяваме от трепета на Ван Джонс, предоставяме линк към изпълнението му в неговата емоционална плерома:

Сетих се за тази изборна нощ и сълзливия епизод с коментатора на CNN, когато тези дни попаднах на негов текст в сайта на същата медия, озаглавен “Защо черните избиратели са разстроени от Байдън – и какво може той да направи по въпроса”. В този текст Ван Джонс констатира, че „афро-американците преминават през период на мъка, неудовлетвореност и разочарование от администрацията на Байдън”. В подкрепа на този извод авторът цитира няколко числа, сред които и това от изследване на CNN, че само 34% процента от черните избиратели одобряват начина, по който президентът се справя с инфлацията в страната. А предвид, че афро-американците са етносът с най-голяма мобилизация в подкрепа на демократите, това наистина е сериозен проблем за тях, особено имайки предвид, че по-късно тази година има избори за Конгреса.

Въпреки че според Ван Джонс управлението на Джо Байдън има с какво да се похвали по отношение на политиката си спрямо цветнокожите, то той все пак констатира проблема, че „демократите обещаха или намекнаха за много повече подобрения за Черна Америка: защита на избирателните права, основна полицейска реформа, дори и евентуални репарации за робството”.

Да, не сте прочели погрешно: в Демократическата партия и нейните говорещи глави в средствата за масова информация има настроения за прокарване на законодателство, предвиждащо репарации за робството в САЩ. Тези идеи стъпват на принцип, формулиран през 1865-та година, който е приеман за първия текст, предназначен за компенсация на робите (това са обещаните от генерал Уилям Шърман „40 акъра и катър”, които всеки освободен роб трябва да получи). Макар и не под формата на декари земя и мулета, днес демократите са въвлечени в друг вид популизъм; този на онеправданото малцинство, който бе институционализиран по времето на Барак Обама, а днес фигурира в идеологическата визитка на партията. И Ван Джонс е част от медийната страна на този популизъм, тъй като той е не просто политически, а много по-широк феномен. Оттук и сълзите в ефира на CNN.

Днес Ван Джонс скърца със зъби, но защо не плаче? Нима афро-американците живеят по-добре при Джо Байдън, отколкото при Доналд Тръмп? Да вземем например един от най-чувствителни показатели за качеството на живот. Това е безработицата. Откакто се води такава статистика, по данните на  U.S. Bureau of Labor Statistics, най-ниската безработица при афро-американците е регистрирана в периода на август – септември 2019-та година (5.4 пункта), когато президент е републиканецът. Управлението на Джо Байдън, въпреки по-социалния характер на администрацията му и стимулите, насочени в насърчаването на заетостта сред малцинствата, все още не може да достигне това ниво (макар да е близо до него, с 5.8% безработица сред черните за юни месец тази година).

Да, ефектът на Ковид – 19 бе унищожителен както върху икономиката на страната, така и спрямо този конкретен показател на безработицата сред афро-американците, което се вижда в данните от четвъртата година от мандата на републиканеца. Тогава този показател в този демографски сегмент скача толкова високо, колкото е бил при първия мандат на Барак Обама. Но при по-тежка криза (тази от 2020-та година), републиканската администрация успява по-бързо и по-качествено да смъкне безработицата при афро-американците, отколкото това прави Барак Обама, когато се опитва да се справи с финансовата такава от 2008-ма.

Не, разбира се, че Ван Джонс не плака ефирно, когато Обама управляваше Белия дом. Все пак по онова време той бе съветник на президента.   

Мандатът на Джо Байдън, въпреки че все още не е преполовен, вече бива потопен от инфлацията в страната (неудовлетворението сред американските граждани от демократа, регистрирано периодично от социологията, е показателно в това отношение). Но инфлацията в САЩ стандартно се усеща повече при черните, отколкото при белите, това произтича от спецификите на потребителските кошници при различните демографски групи. Какво да кажем тогава за покупателната способност и качеството на живот изобщо при афро-американците днес, когато инфлацията за юни тази година е 9.1% (най-високата такава от ноември 1981-ва година); когато цената на бензина се вдига с почти 60% (най-голямото поскъпване от 1980-та година), а тази на храната с малко над 10% (което е най-много от 1981-ва година, отново по данни на U.S. Bureau of Labor Statistics)? Инфлацията убива рейтинга на Джо Байдън, но още повече удря по джоба на афро-американците.

Тогава защо Ван Джонс не плаче днес? Ако коментаторите на CNN имаха еднакъв критерий за социална чувствителност спрямо икономическите проблеми на афро-американците в САЩ, то те трябваше да си режат вените в ефир по времето на Обама, а днес ритуално да се самобичуват. Но техните емоционални рецептори са избирателни, а хленчът им – контролиран.

Най-добрите приятелки на Демократическата партия в САЩ са медиите и демографията. И Ван Джонс – чернокож демократ и политически коментатор – олицетворява тази връзка между тях.

Пък кой знае. След време демократите могат да въведат законодателство, което да изплаща репарации като компенсация за ефирния рев: 40-те акъра земя и катър, който още чака.  

Изображение: CNN

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Мартин Табаков

Мартин Табаков е магистър по История на философията от СУ „Св. Климент Охридски” и доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Автор е на редица аналитични коментари в българските медии. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.