Европейската комисия гръмко обяви, че „предлага нов законодателен инструмент и европейски план за намаляване на търсенето на газ, за да се намали потреблението на газ в Европа с 15% до следващата пролет. Комисията също така ще ускори работата по диверсификацията на доставките, включително съвместно купуване на газ, за да се укрепи възможността ЕС да се снабдява чрез алтернативни доставки на газ.“
В прессъобщението се казва още: „Новият регламент също така ще даде на Комисията възможността да обявява, след консултация с държавите членки, състояние на тревога в Съюза относно сигурността на доставките и да налага задължително намаляване на търсенето на газ за всички държави членки.“ Това, преведено от „брюкселски диалект“ на разбираем език означава, че ЕК иска да ни определя колко газ да потребяваме (т.е. да ни регулира парното и климатика), дори и нашите национални правителства да не са съгласни с това.
Целта на това усилие е да се избегнат енергийни сътресения за Европа покрай разрива с Русия, която се явява основен доставчик на природен газ. Понеже Кремъл ни „врътва кранчето“ (засега частично, но с тенденция към напълно), идеята е да не останем без газ. И понеже снабдяването ще намалее, дайте да намалим и потреблението. Гениално!
Намаленото потребление на даден ресурс може да е добра новина, но само когато се постига получаването на същия продукт/услуга, както и преди намалението. Тоест оптимизация, икономичност, намаляване на разходите. Е да, ама в случая не става дума за това. Постигане на досегашните нива на отоплителна услуга при 15% намаляване на суровината е постижимо само при много сериозно подобрение на енергийната ефективност, което дори и при най-оптимистично развитие на технологиите, ще отнеме години. А сега ни казват, че трябва да свием потреблението още от 1 август тази година (до 31 март 2023 г.).
Значи да стоим на студено (и може би на тъмно), за да накараме Путин да усети дискомфорт и да вземе заради това да изтегли руските войски от Украйна. Ама вие сериозно ли?
Първо, в Брюксел трябва наистина да са слънчасали, за да си мислят по тоя начин (вярно, че през последните дни в Западна Европа са „баси жегите“, ама все пак…). Историята сочи, че има и по-ефективни начини за „респектиране“ на Владимир Путин.
Помните ли руската инвазия в Грузия през 2008 г.? Путин прати войски да „помогнат на рускоезичното население в Абзахия и Южна Осетия“. Тези войски разбиха изпратената насреща им армия и пътят им към Тбилиси беше открит. Изненадващо от военна гледна точка, руските части се върнаха обратно, въпреки че имаха съвсем реалната възможност да превземат грузинската столица. Защо? Първият отговор, който идва на ум, е че не са искали – мисията им е била ограничена само до помощ за сеператистките обединения. Но има и друг отговор, свързан с появата на един американски самолетоносач в Черно море – сигнал, че Западът (и най-вече САЩ) няма да допусне една суверенна държава да изчезне от политическата карта на света. Ама тогава в Белия дом беше Джордж Буш-младши, а и европейските лидери сякаш бяха все още лидери.
Освен това, макар загубата на европейските газови пазари в средносрочен план да навреди на Русия, това изобщо не е задължително да става за сметка на лишения от страна на европейските граждани. Просто трябва да се осигурят „алтернативни източници“ на газ.
Такива се оказва, че могат да бъдат държави от Африка, които разполагат със значителни залежи, а и поради климатичните си особености не се нуждаят от отопление. Само дето Европа май не прави нужното в максимална степен, за да оползотвори тази възможност. Подробностите може да ги прочетете и сами (в линка), аз само ще обърна внимание на следното:
„Според Карлос Лопес, бивш ръководител на икономическата комисия в ООН за Африка, обръщането към Африка за компенсиране на недостига на газови доставки е „патерналистично“ и „лицемерно“.
„Абсолютно неприемливо е да се каже на африканците, че практически не трябва да взимат под внимание опциите, с които разполагат, докато расте търсенето на газ в Европа заради войната в Украйна“, коментира той.“
Вместо това председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписа с президента на Азербайджан Илхам Алиев меморандум за удвояване на вноса на азерски природен газ в ЕС, което предизвика обичайния възторг у „проевропейските медии“. И което би било успокояващо, ако не беше една дребна подробност, за която ме подсети Irini Zikidis:
На 22 февруари тази година, 2 дни преди началото на руската „специална военна операция“ в Украйна, Русия и Азербайджан сключват договор за „стратегически съюз“. Ето някои от клаузите в него:
„7. Руската федерация и Република Азербайджан се въздържат от всякакви действия, които по мнението на една от страните нанасят вреда на стратегическото партньорство и съюзническите отношения на двете държави. За тази цел те създават постоянен механизъм за консултации чрез министерствата на външните работи на двете държави;
17. Страните се въздържат от каквито и да било действия, включително от такива, извършвани чрез трети държави, насочени една срещу друга.
25. Руската федерация и Република Азербайджан ще се въздържат от извършване на икономическа дейност, която причинява преки или косвени вреди на интересите на другата страна.
31. Руската федерация и Република Азербайджан, работейки в тясно сътрудничество за стимулиране на международното сътрудничество в областта на енергетиката и укрепване на глобалната енергийна сигурност на равноправна и взаимноизгодна основа, възнамеряват да задълбочат сътрудничеството в областта на горивата и енергетиката, включително в областта на проучването и разработването на нефтени и газови находища, транспортирането на енергийни ресурси, изпълнението на ефективни инфраструктурни проекти, както и в областите на алтернативните и възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.“
Тази подробност медиите (ах, тези медии!) нещо забравиха да ни я припомнят. Останаха си само с еуфорията как с азерска помощ ще „свием сърмите“ на Путин. Ама излиза, че по-скоро ще му „накривим капата“…
В крайна сметка не само, че опитите на Европа да притисне Кремъл с газов бойкот не вдъхват надежда за успех, а и действията на „европейските лидери“ ни тласкат към ново издание на „Лукановата зима“, този път в континентален мащаб. Очевидно без да си дават сметка, че така рискуват да ги изгоним с камъни.
Европейският политически елит (и националните правителства, и брюкселските бюрократи) проявяваха престъпно нехайство поне от 10 години насам, подценявайки енергийната зависимост от Русия. Само Германия, с отказа си от ядрена енергетика, извърши такова престъпление срещу Европа, в сравнение с което „подвизите“ ѝ през Втората световна война започват да бледнеят. И сега, когато неволята ни принуждава зорлем да решим този дълго отлаган проблем (нещо като кариес, който от страх и нежелание да се иде на зъболекар, вече се е превърнал в гангрена), ходовете, с които се опитваме да стигнем до решение, смайват със своята глупост. И докато чакаме със свито сърце идващия отоплителен сезон, не ни остава нищо друго, освен да гледаме „шоуто на евроидиотите“. В „Ах, тези медии!“ ще го следим отблизо.
снимка: ec.europa.eu