Слънчасаха ли медиите?

Традиционните летни жеги в Европа и САЩ доведоха до слънчасване на медиите, които решиха да отразяват температурите през юли като някакво митологично спускане в ада. Тук нямаме предвид смъртоносните пожари, много от които с все още неизяснен произход. Но помним как големите огнени опустошения в Австралия и Калифорния преди две години бяха причинени от човешка дейност, но не по удобния и желан идеологическия начин, по който си го представяха медиите тогава.

Историческите пожари в Австралия не бяха продукт на климатичните промени, причинени от всички нас, а на съвсем конкретни и за съжаление, многобройни умишлени подпалвачи. Обвинения получиха стотици извършители. Няма да е шокиращо разкритие, ако се окаже, че и зад повечето пожари от този сезон стоят подобни изверги. Полицията във Великобритания и Франция вече разследва версии за съзнателен палеж.

Но да се върнем на медиите. Много от големите информационни бизнеси оперират като метафорични подпалвачи. Те подклаждат паника и параноя, а заглавията тип „Европа гори“ (по „Обзървър“) и „Гореща вълна удря 100 милиона американци“(по CNN) се разпространяват като горски пожар в социалните мрежи от лоялни последователи на поредното „настоящо нещо“. През юли това е жегата.

Но тя не е някаква си обикновена, стандартна, сезонна жега, на която хората от хилядолетия се противопоставят с търсене на сянка, обилна хидратация и приятно потапяне в океани, морета, езера и реки. Не, това е жегата на вината за щетата, която човечеството нанася на планетата със своите емисии, индустрии, двигатели, крави и нрави.

Медиите са основен преводач и разказвач на историята, в която „всички ще умрем“. Тя е особено силна именно в разгара на лятото. Всеки усеща жегата, но ако прекалява с определени медии вместо със студени напитки, може да си внуши, че „баш такъв мор не е имало“.

През юли рекламните блокове са доминирани от бирена естетика, защото бизнесите и рекламистите знаят, че потребителят ожаднява доста по-бързо при 35 градуса навън. По сходен начин действат и новините – замерят ни със страшните жеги, защото консуматорът на информация е по-склонен да се стресне от температурния алармизъм, ако сам е търсил сянка преди минути.

Но нека осветлим журналистическия контекст. Вече почти няма разказ за безчинстващото слънце, без да се споменава за климатичните промени. Познат похват в налагането на одобрен наратив е добрият стар двоен стандарт. Когато стане студено и някой несъобразителен модерен еретик попита подмолно какво става с глобалното затопляне, отговорът на „факт-чек“ фетишистите винаги е нещо ала: „Това, че е зверски студено не оборва глобалното затопляне, глупи. Има разлика между метеорологично време и климат. Следвай науката и попитай експертите!“

ОК, супер. Но когато стане горещо, същите тези следващи науката и питащи експертите хора – много от тях медийни фигури – започват да крещят за апокалипсиса и да се държат като истерични езичници по време на древен ритуал за реколта.

Да видим как медиите манипулират думи и послания, за да засилват ефекта на разказа си. Всяка кампания се нуждае от мощен и ефектен брандинг. Кампанията за самоубийствена икономическа и културна трансформация започна с рекламното изречение за глобалното затопляне. Но нещо липсваше. Всеобхватност, а и възможност да се противодейства още по-силно на онези с репликата: „Кво стана бе, вижте колко е студено!“.

Така глобалното затопляне се ребрандира на климатични промени. Но в последните две години реториката се радикализира. Климатичните промени станаха климатична криза. А климатичната криза еволюира до климатична катастрофа. Последното е най-модерно в медиите. Почти всяка уважаваща себе си световна корпоративна телевизия употребява новия и официално одобрен слоган – „климатична катастрофа“.

Няма световен инфо бранд, който да не налага едни и същи реторически и идеологически рамки по темата. Но те не ребрандираха просто глобалното затопляне. Те ребрандираха самото лято. Горещият сезон вече влиза ролята на алармиращ апокалипсис. А когато думите не са достатъчни, идват графиките. Онлайн потребители споделиха в „Twitter“ десетки сравнения на кадри от прогнози за времето преди и сега. Английски, немски и скандинавски телевизии са представяли лятната карта преди години с нормални за лятото цветове – жълто и зелено. Стилизирани и весели слънчица по картата сигнализират за високи летни температури над 30 градуса по Целзий. 

Новите графики представляват пейзаж по Данте. Същите температури, но добрата стара Англия е цялата в тъмночервено. Сетивата възприемат екстремната естетика на подсъзнателно ниво. Ярката и наситена огнена палитра има предупредителен ефект, стимулира страха от бедствие и природна катастрофа. Сякаш из цяла Европа има концерт на изригнали вулкани.

Очаквам следващото лято в някои от прогнозите за времето да видим метеоролог в костюм на Лукавия да сочи с остри нокти към кървавочервени градуси, които преди десет години са означавали само едно – лято е, пазете се от жегите и си живейте живота!

Климатичната катастрофа прилича на климатичен култ, а медиите са модерните шамани на новата екстремна езотерика. Не става въпрос за чисто научните и идеологически неутрални измерения на темата за климата и климатичните промени. Тук говорим за всеобхватно всяване на страх извън всякаква пропорция и мяра, но с определена радикална цел за контрол. Защото слоганът „всички ще умрем“ е следван от едно „освен ако“. Освен ако не слушаме един хора тип Клаус Шваб от „Световния икономически форум“ и не трансформираме живота и целите си общества точно по начина, по който те ни казват. А ако Шваб и медиите с техните нови графики от пъкъла не са ви достатъчни, отново ще изкараме една вечно възмутена тийнейджърка да ви се кара и да ви размахва пръст, ОК? 

Трябва да си наистина слънчасал, за да се хванеш на номера. В „Ах, тези медии“ може да разчитате на разхлаждане от пропагандното затопляне.

снимка: ARD

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Владислав Апостолов

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд” и коментатор в БНР. Пише и говори за култура, кино, политика и медии, един от участниците в подкаста „Тихо, филмът започва“. Има интервюта с колекция от интересни световни фигури от Франсис Форд Копола до Горан Брегович.