Годината е 2011, в Скопие тържествено е открит музей. Кой е той и защо пряко ни касае, ще стане дума малко по-късно. Тогава в България, съвсем типично за нас, не обръщаме особено внимание на случилото се, не следва нито протестна нота от наша страна, нито някакво действие, водещо до противопоставяне на текстовете в страницата му или на някои от експонатите в него, особено на един от експонатите.
Януари 2020г. Разглеждайки отзивите във вероятно най-голямата платформа за отзиви и за планиране на пътувания – TripAdvisor, попадам отново на този музей. Не случайно, разбира се, намирам го, за да проверя нещо. „Нещото” не е променено от 2011г., напротив. Стои си със снимка, има и коментари под нея (малко по-надолу е и въпросната фотография).
Нека обаче се върнем в 2022 година. В събота парламентът на Република Северна Македония одобри т.нар. „френско предложение”. Решението последва одобрението от страна на българския парламент. Прави впечатление, че сякаш у нас настъпи едно успокоение сред по-голямата част от политиците и обществеността. Все повече хора започнаха да изтъкват аргументи, които според тях доказват, че предложението, дошло от Франция, защитава в по-голяма степен нашите изисквания и условия. Позитивното мислене е хубаво, но прекаленият оптимизъм може да крие опасности. Токсичен позитивизъм му се казва на това. Но това е в компетенциите на други специалисти. Въпросът е, че буквално няколко дни, след като РСМ одобри „френското предложение”, някои опасения започнаха да се материализират.
И съдейки по последвалите събития, истината по-вероятно ще бъде претопена, а от нея ще бъде произведена нова порция фалшификации, както обикновено действат в РСМ. Още във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори обеща на македонския премиер Димитър Ковачевски бъдещото споразумение на неговата страна с „Фронтекс” да бъде преведено на македонски език. „Димитър, може да разчитате, че договорът ще бъде преведен на македонски език, без бележки под линия, без звездички, език, равен на останалите 24 европейски езика.”
Междувременно от Министерството на външните ни работи съобщиха, че българската делегация е представила декларация на заседанието на Комитета на постоянните представители в Брюксел, като в позицията се изтъква, че македонският език е регионална писмена форма на книжовния български език и позоваването на официалния език на Република Северна Македония в европейско изявление, не означава, че България признава македонския език.
Да се върнем на оптимистите. Те казват: в споразумението е посочено, че РСМ трябва да приеме конституционни промени, с които да включи българите в конституцията си; трябва да предприеме стъпки в борбата с говора на омразата, премахвайки надписи върху обществени сгради и паметници, текстове в учебници и учебни програми, както и в медийното пространство. Протоколът предвижда РСМ да декларира, че ще отвори архивите на репресивния апарат на местната Държавна сигурност от комунистическия период; проектът на двустранен протокол предвижда РСМ да предостави на България и всички свои учебници, помагала и методически указания, които се ползват в училищата ѝ; също така да предприеме мерки срещу дискриминацията на българската общност. И още други стъпки.
Всъщност звучи прекрасно. На думи. Някои ще възразят – не е само на думи, ако РСМ не изпълни тези условия, няма да може да влезе в ЕС. Дано, дано е така, защото веднъж поела по нанадолнището каручката, трудно нещо може да я спре. А и съдейки по реакциите и обещанията на ЕС, касаещи т.нар. македонски искания (щото това с езика и превод на документите на „македонски”, си е чисто искане и условие, което явно ще им бъде изпълнено), по-скоро ние ще сме тези, които ще трябва да сведем глава, задоволявайки се да излизаме с декларации, в които казваме, че не признаваме езика им. Хубаво, но ако (или по-скоро когато) след приемането на РСМ в ЕС всички останали страни го признават, което съответно ще доведе до редица неща, които както вече казах, ний не можем да възпрем, какво ще ни топлят разни хартийки? А когато един ден т.нар. македонски език се изучава като предмет в европейските университети? Дали и пет години след евентуалното приемане в ЕС на РСМ, някой чужденец ще помни (или ще е разбрал), „македонският език” е регионална писмена форма на книжовния български език. Надали…
Но не толкова за езиковия спор са тези редове. А за утопичната вероятност някога РСМ да се откаже от институционализираната омраза, която е прояла всяка брънка в някогашните български територии. Просмукала се е в недрата на земята, сеейки жлъч към страната, чието име и РСМ е носила.
Нима някой вярва, че всички паметници, всички учебници, всички документи ще бъдат променени, че лъжата ще бъде призната. А че ще се отворят архивите на УДБ, звучи утопично – ако това се случи, цялата кула от карти, понастоящем назоваваща се РСМ, на момента ще рухне.
Вече 4 години откакто беше подписано Преспанското споразумение с Гърция, а все още, и то нееднократно, РСМ продължава да го нарушава. Само един пример – т.нар. Звезда от Вергина, която македонците трябваше да спрат да използват в публичното пространство. Но и до ден днешен има нарушения – я някой спортист ще се появи с фланелка със старото знаме, я някоя агитка ще го развее в официален мач, я още символът не е махнат от някой паметник или сграда (което е разрешено, но трябва да бъде упоменато, че е част от гръцката антична история). Знамето се появи дори на протестите срещу приемането на френското предложение. И такива ми ти работи.
А снимката от 2020г. (качена през 2015 от посетител), която и до ден днешен стои в сайта на TripAdvisor, когато напишеш името на споменатия в началото на материала музей – Музей на Холокоста, е тази:
Вагонът вероятно е истински, макар познавайки македонците, да не можем да сме сигурни дори в това. Твърдението обаче, че с него е извършвана депортацията към лагерите на смъртта на македонските евреи, е фалшификация. Както и надписът БДЖ. Нееднократно е уточнявано през годините, че това лого започва да се използва в Българските държавни железници едва след 1964 г. Отдавна се и знае, че депортацията на евреите от тези територии, е извършена с германските железници. И от Германия, не от България. А въпросните територии от Вардарска Македония, също както отдавна фактологически и с редица писмени документи е изяснено, са били временно предадени под българска гражданска администрация, а не присъединени към България, поради което местните евреи не получават българско поданство. Това пък е съвсем друга и още по-тежка тема, касаеща и наши си, родни вини спрямо личността на цар Борис III и ролята му за спасяването на всички български евреи.
Снимката, която пък е най-отгоре на този материал, е от самия сайт на музея. Тя е част от статия „Холокостът в Македония”.
Как мислите, дали този „експонат” ще изчезне? Дали това описание (в което се говори за наша вина за депортирането на евреите, за изнасилвания, за жестокости, извършвани от наши войници) на „Холокоста в Македония” ще бъде променено? Дали самият музей ще бъде затворен? Искате ли да ви кажа какво ще стане? След някоя и друга година, когато РСМ се присъедини към ЕС, в този музей ще бъдат канени европейски делегации, на които ще им бъде показван този вагон с фалшиво лого и ще им бъде разказвана лъжата, че България е виновна за депортирането и убийството на евреите от Скопие, Битоля и Щип. А ние ще си пишем формални протестни ноти, просто по задължение, не с идеята, дори не и с целта, че нещо ще се промени. Ето така се подменя истината, така се фалшифицира историята.
Но нека бъдем оптимисти. Затова след някоя и друга година, когато РСМ официално стане член на ЕС, аз ще си направя труда да потърся страницата на този музей и неговите снимки в TripAdviser. Току-виж вече не съществуват – както той, така и фотографиите.
снимка: Michael L
