През Втората световна война Сталин, по съвета на ливанския митрополит Илия, се обръща за помощ към Бога. Същата „технология“ сега използват украинците, за да се защитят от пълчищата на Путин.
„Можем да повторим!“ Така звучи на български една от най-популярните руски заплашителни мантри. Заплаха срещу кого? Срещу някакъв имагинерен „възраждащ се нацизъм“, в крайна сметка – срещу „еврогейския“ свят? След 24 февруари се убедихме на дело какво са имали предвид руските пропагандисти – армията от зомбирани иванушки може да повтори единствено демонстративното потъпкване на всички норми на цивилизованост. През ВСВ Западът бе принуден да преглътне цялото варварство на руския болшевизъм, прикривайки го под камуфлажа на „антифашизма“. Ние, българите, обаче сме наясно с азиатските нрави на Червената армия. Издевателствата на руските окупатори в Царство България ни бяха припомнени детайлно от брилянтния кинодокументалист проф. Светослав Овчаров в последния му филм „Второто освобождение“.
Да, руснаците не могат нищо да повторят. А Путин само може да си помечтае как забива руския трикольор върху стъкления купол на Райхстага примерно. Първо, защото този път Западът и неговият ленд-лийз не са с Москва, а против нея. И второ, защото сега и Небесните сили са против рашистите. Вероятно сте чували историята за свръхестествената помощ, благодарение на която Русия устоява на хитлеровите пълчища през ВСВ? Как през първата седмица след 22 юни 1941 година „великият генералисимус“ е парализиран от страх и се чуди как по-елегантно да си подаде оставката. А преломът при Сталинград идва след намесата на Митрополита на Ливанските планини Илия Карам. За да помогне за спасението на православна Русия този достоен архиерей се оттеглил в манастира на Пресвета Богородица в Северен Ливан. Цели три денонощия владиката се молил в параклиса, устроен в една пещера на скалистия бряг. Накрая, в огнен стълб му се явила Божията Майка и му казала какво е нужно, за да бъде спасена Русия: да бъдат отворени храмовете, да бъдат освободени от затворите свещениците, да бъдат обходени с Казанската икона Москва, Сталинград и Ленинград…
Да, признавам, че всичко това звучи твърде легендарно, като една интернетска приказка. Но ви уверявам, че това е самата истина. За пръв път получих доказателства за нейната достоверност през 2006 година, когато пристигнах в Киев като участник в Международния кинофестивал „Покров“. Там се запознах с игумена на Светойонинския манастир и на следващия ден му гостувах в светата обител, разположена насред киевската Ботаническа градина. Когато стана дума за моята приказка, архимандритът извади от библиотеката си една вехта брошура и ми ксерографира десетина страници от нея. После извади една кутия за обувки и след доста ровичкане ми подаде една малка хартиена иконка на Пресвета Богородица с надписи на руски, арабски и френски. В долния десен ъгъл успях да разчета Mеtropolite du Liban Elia Karam.
„Да, тази иконка е била подарена от митрополит Илия при гостуването му в СССР през 1947 година, каквато е била една от заръките на Богородица – обясни ми тогава игумен Спиридон. Владиката я е подарил на една моя позната старица, която вече не е между живите.“
Така стоят нещата с победата на Червената армия през ВСВ.
За съжаление, човешката памет и най-вече паметта на ламтящите за световно господство управници е твърде къса. И така, днешна Русия се оказва в ролята на хитлеристка Германия, заплашвайки и газейки безпардонно по-слабите си съседи. За изминалите четири военни месеца украинската армия показа чудеса от храброст. Но е очевидно, че военна победа на Киев над близо 4 пъти по-големия му арогантен съсед е трудно да се постигне. Но това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Ето защо украинците трябва да вземат „на въоръжение“ прийомите, чрез които Русия се избави от хитлеристката агресия: тоест, да се прилепят към Бога, който е всесилен!
Между другото, духовното ръководство на украинския народ е наясно с това. Да припомним какво се случи през 2014 година – с благословението на Киевския митрополит Владимир, тогавашен предстоятел на Украинска православна църква /Московска патриаршия/, бе предприето уникално въздушно литийно шествие с няколко от най-прочутите чудотворни икони. Целта – да се изпроси от Бога мир за народа на размирната страна и защита от враговете. Няколко от най-почитаните чудотворни икони на св. Богородица и рака /ракла/ със светите мощи на прославени светии са били качени на специален самолет, който първо обиколил над Киев, а след това в продължение на 7 часа е облетял и границите на цяла Украйна.
Всъщност Украйна има и друга небесна защита – един огромен въображаем Кръст, разпрострял се над територията на цялата страна. По благословението на благодатни църковни старци в четирите противоположни краища на държавата са въздигнати четири поклонни Кръста. Северният е в Чернобил, южният е в одеското село Кулевча /където живеят бесарабски българи/, западният е в Стари Почаев, а източният – под Харков, на мястото на катастрофата на императорския влак през 1888 година.
Ето и историята на поставянето на четирите кръста – преди доста време при сляпата монахиня Вера от Киев дошъл за съвет монах Иоан. Тя му казала: „Ти имаш откровение от Пречистата да въздигнеш четири Кръста от четирите краища на Украйна; ако направиш това, ще извършиш велико дело!“ И назовала четирите населени пункта. За да се увери в думите ѝ, отец Иоан отишъл да се допита и при своя изповедник, един над 120-годишен старец от Урал. Изповедникът се помолил в олтара и след това рекъл: „Това е велико дело!“ Иоан отишъл и при трети старец, в Одеса; той също се помолил и казал: „Това е велико дело!“ Чак тогава о. Иоан се заловил за работа; намерили се спонсори. Самите Кръстове изработили от 1300-годишен блатен дъб.
На 19 октомври 1888 година под Харков катастрофира специалният влак, в който пътували император Александър III, съпругата му Мария Фьодорова и техните деца. Няколко десетки хора загиват, но царското семейство остава невредимо. Спасението им било обявено за Божие чудо, а на мястото на катастрофата по нареждане на императора бил въздигнат величествен храм „Преображение на Христа Спасителя“ и параклис „Неръкотворно спасение“. По време на Втората световна война храмът бил взривен до основи, а параклисът – силно повреден. Именно от този разрушен храм били взети четири тухли, които били положени в основите на четирите дъбови кръста. Заедно с тях били заровени и парчета от скалата, в която са изсечени основите на светогорската Велика Лавра.
Така че – има Кой да пази Украйна.
И обърнете внимание – Харков /където се намира източният кръст/ е само на трийсетина километра от руската граница. Но орките не успяха да превземат този преобладаващо рускоезичен град. От Чернобил /където се намира северният кръст/ окупаторите се изтеглиха скоропостижно. Руските планове за десант край Одеса също се провалят.
Нещо повече – има Кой да върне на страната откраднатите територии. Да, откраднати. Ако Крим наистина беше руски, защо Москва не потърси международен арбитраж за връщането му? Ето един красноречив пример за такава помощ свише. Става въпрос за шипченския храм-паметник „Рождество Христово“. Той е построен със средства на руския народ и собственик му е руската държава. През 1934 година обаче, СССР прехвърля собствеността на храма на българската държава. Защо? Вероятно срещу някакви ангажименти да работи срещу белогвардейската емиграция у нас. Храмът бе прехвърлен на БПЦ чак през 2001 година. А малцина знаят предисторията, че преди това двама казанлъшки свещеници отслужиха молебен и след това поръсиха района на храма с осветена пръст, взета от легендарната „канавка“ край Дивеевския манастир, където е стъпвала самата Богородица. И чудото стана! Храмът бе даден на БПЦ и там около него се устрои мъжки манастир с увеличаващо се братство…
По същия начин могат и ще бъдат върнати и отнетите от Украйна територии. Защото Бог не е на страната на силата, а на страната на Правдата.
А Путин неистово се нуждае от екстремни условия, за да оцелее авторитарният му режим. Така че, след украинската авантюра, неминуемо ще има нова голяма война с руско участие. Сивият кремълски кардинал и нацистки ученик Дугин отдавна е посочил мишената – овладяване на Близкия Изток. И най-вероятно първо ще го отнесе Турция…
–––––––––––-
*„Iron dome“ /Железен купол/ е съвременна многоцелева зенитна система, разработена от израелския концерн „Рафаел“.
