Тези дни всички се надпреварват да гадаят, с искрена загриженост, дали Асен Василев ще може да „напазарува“ още няколко депутата, за да достигне заветните 121 гласа, които да подкрепят правителството му. Странно е, че никой не предвижда какво ще последва, ако това се случи. Ако си позволим да погледнем в перспектива, мисля, че съществуват следните варианти:
Вариант 1:
Допускаме, че свободните и почтени депутати бъдат ангажирани действително „на добра воля“. В този случай тяхната добра воля ще се изпари в момента, в който ще трябва да гласуват каквото и да е предложение на правителството, зад което биха прозирали корупционни интереси. При този Вариант 1, на базата на досегашния опит, се изхожда от информираното предположение, че всяко правителство на „Продължаваме промяната” по необходимост ще адресира Народното събрание с неприлични предложения с корупционен привкус, а това ще постави на изпитание морала на свободните и почтени независими депутати, които ще трябва да избират между почтеността си и участие в корупционни схеми. Именно понеже са свободни и почтени хора тези независими депутати не биха могли да гласуват непочтени предложения, което значи, че при съответното гласуване техните гласове ще се присъединят към гласовете на опозицията, която, уверявам ви, с удоволствие ще пречи за реализирането на каквито и да е корупционни схеми от правителството на Асен Василев, както пречеше на същите при Кирил Петков. В този момент мнозинството ще се разпадне и правителството ще падне.
Вариант 2:
Ако допуснем, че „свободните и почтени“ депутати (или някои от тях) са ангажирани срещу обещания за възнаграждение (независимо от формата), следствието е малко по-различно. За да се обезпечи обещаното възнаграждение, правителството на Асен Василев ще бъде принудено да предлага на Народното събрание неприлични предложения, чрез които да се финансира осигуряването на мнозинството или да осигурява финансирането с механизмите на изпълнителната власт. Проблемът тук е, че дори и да е договорено само „входно/първоначално“ възнаграждение, свободните и почтени депутати, които са приели такава уговорка ще започнат да искат допълнително възнаграждение за всяко отделно гласуване. Ако правителството откаже да им осигурява такова допълнително материално стимулиране за всяко отделно гласуване, а запазва цялата принадена стойност за себе си, това ще доведе до конфликти и разпадане на мнозинството. При което правителството отново пада.
Вариант 3:
Наблюдавайки тези процеси и бидейки със сигурност раздразнени от првилегированото положение, в което биха били поставени свбодните и почтени депутати, коалиционните парньори БСП и ДБ ще бъдат обективно принудени да поискат допълнително материално стимулиране и за себе си, за всяко отделно гласуване.
Вариант 4:
При настъпването на варианти 2 или 3 (което е неминуемо) правителството ще бъде принудено:
а) да заделя „от залъка си“, за да удовлетворява непрекъснато нарастващия апетит на коалиционните партньори и подкрепящите свободни и почтени депутати;
б) да вкарва в Народното събрание проекти за такива инициативи, които да му осигуряват неимоверни количества ресурси, необхоими за удовлетворяване на непрекъснато нарастващия апетит на партньорите, тоест, да разширява базата за корупционни приходоизточници;
в) да използва механизмите на изпълнителната власт, за да заделя необходимия ресурс за стабилизиране на изначално зададеното нестабилно мнозинство в Парламента.
Ако този анализ се окаже верен, то се очертава следната картина. При който и да е от вариантите, средствата, необходими за поддържане на мнозинството, много скоро решително ще надхвърлят възможните приходи, тоест, поддържането на мнозинство, изградено на принципа на „пазаруване” на депутати, ще стане икономически нерентабилно за Асен Василев. При това положение Асен Василев ще бъде принуден или да хвърли бялата кърпа, или да търси начини да увеличава приходите, необходими за финансиране на коалиционното единство. Във втория случай неминуемо някъде ще допусне грешка (включително заради недостиг на време), която ще може да бъде установена и надлежно доказана от всеки младши прокурор.
Изводът е: за Асен Василев е по-добре да се откаже да съставя правителство. В чисто икономически план сметката му няма да излезе. Ако той все пак настоява да си обезпечи мнозинство, което да гласува предложено от него правителство, в краткосрочен план ще инкасира такива икономически (и евентуално юридически) загуби, при които операцията би била изцяло нецелесъобразна.
Единственият възможен вариант, при който правителство на Асен Василев, след като евентуално получи 121 гласа, да може да оцелее за претендираните шест месеца е, ако това правителство не извърши нито едно погрешно действие, предлага на народното представителство само такива обществено приемливи решения, за които би получило дори адмирациите на опозицията, ако членовете му и министър-председателят са безукорно чисти хора, които нямат никакво отношение към парите, а мислят само и единствено за добруването на народа, или с две думи, ако Асен и министрите му са ангели небесни. На базата на споменатия ни вече опит, можем да предположим, че те не са такива, поради което този единствено възможен вариант за конструиране и оцеляване на правителството следва да бъде изоставен като неправдоподобен. Откъдето стигаме отново до същия извод, а именно, че правителство на Асен Василев не е възможно.
Просто тези хора още от първия ден си показаха рогата и ни дадоха да разберем какъв е начинът им на мислене и на какво са способни. Настоящият анализ има за цел да ги информира, че ние знаем и, че няма смисъл да опитват.
Изображение: БНТ
