На 5-ти срещу 6-ти, около 23 часа, на кръстовището на булевардите „Черни връх“ и „Арсеналски“ в центъра на София, вероятно дрогираният 36 годишен бивш футболист Георги Семерджиев минава на червено с джипа си, удря се в такси, след което прегазва и убива на място две момичета на тротоара – на 22 и на 26 години. Пострадал при инцидента е и 52-годишния водач на таксито. Макар че джипът е разцепен на две, извършителят и спътницата му, а според някои свидетелски показания – две момичета, успяват да избягат.
Главният прокурор Иван Гешев възлага случая на Националната следствена служба (НСлС), за броени часове Семерджиев е задържан – във видимо неадекватно състояние, както коментира и Ясен Тодоров, зам. директор на НСлС, който присъства на акцията, осъществена от отряд „Кобра“.
Часове преди катастрофата, в интернет има други сигнали за опасното шофиране на убиеца – един от Околовръстното шосе (на снимката долу) и още един от автомагистрала „Тракия“.
Полицията
В колата на арестувания са открити полицейска лампа и палка, а от клип, разпространен вчера, който е заснет от охранителна камера минути преди катастрофата, се вижда, че колата се движи с включена лампа и бясна скорост. От полицията казаха, че Семерджиев бил стар техен познайник – криминално проявен, с отнета шофьорска книжка, с над 50 пътни нарушения, карал е с фалшиви немски номера и без книжка. Тук има още един интересен момент – нередовността на документа са установили в столичното III РПУ още преди 2 седмици. Служителите са изпратили и запитване до Швейцария и от там са отговорили, че Семерджиев всъщност никога не е имал шофьорска книжка. После преписката е изпратена в ГДНП за становище, но преди да има развитие по казуса, въпросният герой размазва две млади жени. Буквално ги е размазал (според очевидци), но тези детайли ще ви спестя.
Тук обаче признанията не свършват. Полицаите разказват, че в последния месец Семерджиев е карал с над 100 км/ч из София и през деня, и нощта, като е засичан от камери и дори е гонен от тях, които обаче, по думите им, са му „дишали праха“. Е сега, ако кажете, че тази информация не ви действа успокояващо, не знам. Знаели са си стоката от КАТ, какво повече да направят. Виждали са го на камери, гонили са го понякога, какво се очаква повече да направят?
През 2010г. пък бил задържан по разследване на ГДБОП и Специализираната прокуратура за черно тото, но не е бил съден. Има данни и за наркоразпространение. Стана ли ви някак по-спокойно, по-сигурни сте вече, когато знаете, че някои, в случая МВР, са били подготвени какво да очакват, нали?
Преди няколко седмици Семерджиев е избягал от полицията при проверка, а малко преди това е бил хванат да кара на амфетамини и метаамфетамини в Студентски град. Именно тогава му е отнета както швейцарската фалшива книжка, така и българската, от която са взети 84 точки при пълен брой 39. Е, той и отличник – имал си е пълен брой. Спокойни сте, нали?
Тук е малко трудно да разберем как едва миналия месец му е отнета българската книжка, като в част от официално регистрираните нарушения на Семерджиев е посочено, че от 2009 г. няма книжка, защото му е била отнета заради липса на контролни точки. Но това е поради разни ментални дефицити – мои и ваши, не на контролните органи, разбира се.
А 50 са установените му пътни нарушения всъщност, но сещате ли се колко пъти не е хващан. Без преувеличение, вероятно са 500. Или е бил спиран, но не е санкциониран. Щото я 100, 200, 500 лева, я стара дружка с някой катаджия, я нещо подобно. Но иначе МВР си го знаят, бъдете спокойни.
Родата на героя
Тук искам да ви предоставя още един допълнително успокояващ факт, поднесен ни от брата на Семерджиев. „Знам какъв човек е, знам, че кара по-яростно, но винаги е бил отговорен. Не е човек, който би отнел живот. Возил съм се, карал ме е и никога не е претърпявал чак такова ПТП. Толкова тежко, чак да има загинали… И преди е имал ПТП-та, но не толкова тежки. Обича бързите скорости и ето какъв е крайният резултат”.
„Карал ме е и никога не е претърпявал чак такова ПТП. Толкова тежко, чак да има загинали” – разбирайте, честичко героят се е блъскал наляво и надясно. За което е знаел, присъствал е на подобни случаи и брат му – това по собствените му думи. Знаели са и майката, и бащата, разбира се. Сега, с оглед на възрастта на героя, надали те са му купували автомобилите през последните години, но със сигурност имат голяма заслуга да стане такъв голям мъж, герой! Хвала на такива родители!
А, да, а явно и героят знае, че може да разчита на мама (и тати), защото в момента на задържането си е дал телефон на майка си, за да му намери адвокат. Знам, че вече сте максимално спокойни – ах, какви всеотдайни родители!
Ескпертите
Вчера Богдан Милчев, директор на Института по пътна безопасност, каза, че в София „движението през нощта не се контролира от месеци”. Основната причина за липсата на контрол според него е, че след смяната на ръководството на КАТ преди няколко месеца, налице са обтегнати взаимоотношения между служителите и ръководството. „Информиран е и министър Рашков”, каза още Милчев. Тук вече трябва напълно да сте се успокоили. Бойко Рашков е наясно, а Семерджиев, както стана дума вече, е стар познайник на МВР.
Ако това не ви е достатъчно, Милчев допълни, че в София през нощта стават около 20 катастрофи по големите булеварди, което е три пъти повече, отколкото преди година и половина-две, а в същото време екипите, които контролират през нощта, са сведени до 2 за 1,5 млн. столица.
Не знам за вас, но след толкова подробна и изчерпателна информация, аз лично бих спяла напълно спокойно. Още по-спокойно ще шофирам, а най-уверено ще ходя по тротоара. Както за последен път са направили двете млади жени в последната си вечер…
„В цяла Европа има проблем с подобен тип системни нарушители, употребили алкохол, но у нас липсва единна национална политика, а ние имаме едни институции, които не си вършат работата. Днеска ще е тука, утре на по-горното кръстовище“, каза и пътният експерт Диана Русинова.
Статистиката
За да не реши някой, че предходните редове касаят само сегашното ръководство на МВР или настоящето управление обаче, ето малко числа (снимките са от СБА).
Според официалната статистика (графиката долу) на Пътна полиция за миналата година има повишаване на брой на загиналите – 561 души, ранените са 7609, а тежките пътнотранспортни произшествия са 6080. Тоест в сравнение с 2020г., 98 души повече са намерили смъртта си на пътя.
Следва още по-успокоителната статистика, че има съществен ръст на загиналите деца през 2021г. 48 деца, което е двойно повече от 2020г. са загинали по българските пътища. Данните за пострадалите деца при пътни инциденти също са повишени. А най-много малолетни и непълнолетни загиват като пътници – 75% от всички.
Ако върнем статистиките назад в годините, отново са подобни. Тук следва и най-хубавото. Вдигнете гордо глава, българи, ние сме в призовата тройка отдавна! А и дори номер 1 сме били по загинали в катастрофи в Европа! Юнаци! Тук-там румънците ни изпреварват, но ние не се даваме лесно. Семерджиев също даде своя дан, с който имаме пълния шанс отново да вземем шампионската титла тази година.
Прокуратурата
Прокуратурата отдавна е на прицел и по тази тема, нали сме в процес на ВСР (Великата съдебна реформа). Лошото е (лошо за искащите да елиминират главния прокурор Иван Гешев), че в последните две години прокуратурата, в частност той, нееднократно са отправяли към народните представители експертни предложения в областта на престъпленията по транспорта, целящи завишаване на наказанията при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества. От 15 до 20 години затвор или доживотен затвор за причиняване умишлено на смърт на едно или повече лица, извършена по време на управление на автомобил от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 2 на 1000, както и при употреба на наркотици, при липса на съответна правоспособност и превишаване на скоростта на движение с над 50 км/час.
Включително бе предложено и създаването на нова разпоредба за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, когато то е собственост на дееца.
Какво се случи с тези предложения ли? Спокойно! Нищо не се случи! Не бяха отразени от народните избраници.
Съдът
Междувременно пък друг герой – убиецът на Милен Цветков – напусна ареста и ще носи електронна гривна, като за пускането му Софийски градски съд взе под внимание писмо с похвала от началника на Централния затвор, в което е отбелязано, че Николов има добро поведение, помага в кухнята и в администрацията на затвора. Браво на съдиите!
През март, в разгара на войната в Украйна, проспахме решението на СГС, който осъди само на 9 години Кристиян Николов, при поискани 15 от прокуратурата, като ще бъде приспаднато и времето, което героят беше в ареста. Това означава, че (евентуално) ще лежи по-малко от 8 г. Присъдата на първата инстанция може да бъде обжалвана пред Софийския апелативен съд, като се очаква това да направят и прокуратурата, и защитниците на обвиняемия.
Петчленният състав на СГС не прие обвинителната теза, че дрогираният с 3 вида наркотици Николов е действал при евентуален умисъл, като е съзнавал, че сяда зад волана в състояние, с което може да предизвика смъртта на други участници в пътното движение. При заключителните пледоарии основният въпрос по делото бе дали смъртта на журналиста е причинена умишлено или по непредпазливост, както се квалифицират почти 100% от пътно-транспортните произшествия у нас.
И като заговорихме за реформа, чакам този ден, в който в съдебната практика да не се приема за убийство по непредпазливост, когато шофьори, седнали зад волана пияни или дрогирани, убият някой. Защото ако не са малоумни, няма как да не разбират, че действията им могат да доведат до смърт. Не тяхната, за съжаление.
Защото често последното упование на героят, помел двама, трима заблудени нехранимайковци по пътя, е именно съдът. Съдът, този прекрасен съд, винаги успява да намери оправдание за деянията на състезателите по пътя. Я болен роднина, нуждаещ се от ежедневни грижи, я малко дете сукалче, чакащо именно баща му да се грижи за него, я тежка болест, възпрепятстваща Фитипалди да остане зад решетките…
Съдебните дела обикновено са безумно дълги, наказанията са символични, а шофьорите знаят, че дори буквално да затрият няколко човека при ПТП, порочната практика е на тяхна страна. Някои твърдят, че никакви присъди няма да спрат тези шофьори. Но именно строгостта на закона е това, което може да спре екскремент, който няма морал и съвест. Щото едно е екскремент, както вече уточних. Да не говорим, че за нас българите, нека не се лъжем, една от най-тежките санкции би била отнемане на автомобила ни – но не за месец, два, а завинаги.
Политиците
През 2020г. ГЕРБ и ВМРО поискаха по-строги наказания за шофьори, употребили наркотици. Нищо не се промени, нищо съществено. Още тогава от ВМРО предложиха и шофьорите рецидивисти да работят в моргите, реанимациите и травматологиите, за да видят какво са причинили на жертвите си. До момента обаче нито един от текстовете не е приложен в законодателството.
Напротив. Даже Висшият адвокатски съвет (ВАдС) излезе със становище, в което изказа загрижеността си за нарушителите на пътя – по-високите присъди и исканията за умишленост в действията на нарушителите, били репресия. Репресия срещу героите на пътя.
Обществото
Тук вече дойде време и ние да се похвалим. Българинът, като човек, славещ се с обичта си към семейството и приятелите си, често е склонен да си затваря очите за техни провинения. Каквито ще да са. Трупове да оставя след себе си някой, близък ли му е, оправдано е. Вероятно повечето са забравили звездата на леда Максим Стависки, който уби човек и превърна завинаги в зеленчук младо момиче. Но колко хора скочиха тогава, колко обществени личности застанаха зад него, защото „може да се случи на всеки, срамота е да затрием в затвора човек, донесъл ни толкова радост, а е и разкошен и добър човек”. Помните ли?
Не по-различно, напротив, още по-сериозно е положението, когато се касае за роднина. Еле пък детето ни. И тази майчина или бащина закрила се отнася и при закупуването на скъп автомобил за неправоспособния герой, после в ремонта на същия, ако милото претърпи катастрофа, после в тегленето на заем за нов, после в намирането на скъпоплатени адвокати, които да извадят душичката им от ареста, после в пето, десето и т.н. Едно покровителство до гроб, което най-често след подобна касапница, при която безценното е премазало няколко човека, бива обяснено точно с тази фраза: „Ами на всеки се случва да сгреши”. Ами така е, на всеки се случва, да не издребняваме, нали? И грешката става рецидив, а тати и по-често мама на героя (това пък е съвсем отделна и ужасно дълга и неприятна тема), са на стартова позиция за следващата буквално убийствена грешка на отрочето.
Но нима и ние не сме прекалено нехайни и апатични. Нима всеки от нас не познава поне няколко такива героя, които редовно карат подпийнали или употребили наркотични вещества, нима всеки от нас не познава много хора, които не спазват ограниченията, нима самите ние никога умишлено не сме отнемали предимство или шофирали с висока скорост?
Е, безспорно винаги преценяваме отлично рисковете. Нали? И обожаваме да обучаваме другите на пътя – „виж го тоя глупак, я дай малко газ”, „този знак кой го е плеснал тук, за нищо не служи”, „това си е идеално права отсечка, как 50км, брат, грехота е”. Лично аз съм чувала нееднократно пък тези оправдания от устата на няколко приятели, които имат деца – „знаеш ли как ми писка, когато и/му сложа колан, за 5 минути няма какво да стане”, „а, в столчето не стои, не ми се занимава да се разправяме”, „аз и мъжът ми сме отлични шофьори, това, че караме със 100 (на ограничение 50) е преценено”.
Предполагам, че повечето от нас имат и поне един приятел, за когато знаят, че е платил изпитите си за правоспособност. И си мълчат. Или им е неудобно да го издадат, или им е все тая – да се оправя, има си глава на раменете. Всъщност глава има, но надали има нещо в нея, а често такива умове буквално режат чужди глави…
Типично нашенска черта е да се хвалим и с изпълненията си на пътя. Няма как да не сте чували и този емблематичен роден израз – „книжката не прави шофьора“. Вероятно е така – самата хартия шофьор не те прави, но за да я вземеш, би трябвало да преминеш през необходимите изпити. Разбира се, знаем как се получават книжки у нас, това е тема, която също е в основата на проблема – адекватни ли си инструкторите, системата не създава ли предпоставки за злоупотреби, часовете достатъчни ли са и т.н.
Войната по пътищата
Всяко чудо за три дни. Бъдете сигурни, че и този път ще е така. Просто поредните две семейства (пу-пу, добре, че не са нашите, нали така?) са завинаги почернени. Този път бяха жени в разцвета на младостта си, другият път ще са нечия майка или баща, или невръстно дете, както често се случва.
Вчера десетки се събрали блокираха мястото на последната трагедия – „Черни връх” и „Арсеналски”. Излязоха и таксиметрови шофьори. Протестираха срещу беззаконията на пътя. Исканията бяха ясни: да последват оставки и уволнения за тези, които са допуснали този „човек” да се движи безнаказано по обществената пътна мрежа; да се предприемат спешни акции срещу всички останали джигити с десетки нарушения на пътя; да се предвидят по-строги санкции за джигитите, но също така и наказания за представителите на МВР и държавата, които допускат подобни рецидиви”.
И да, Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс също са безбожно остарели, съдебната ни система е тромава и корумпирана, липсва политическа воля да бъдат приложени практики за подобряване на процеса. Никой не иска да откриваме топлата вода, по белия свят („белия” е ключова дума в случая, защото към него се стремим, нали, не към третия) от години действат успешно различни механизми – както за превенция, така и за адекватни и безкомпромисни наказания за убийците на пътя.
Дет’ се вика, на един хвърлей от нас се води война, в която хората умират, за да защитят страната си. През това време ние, при това никак героично, се изпотрепваме. На пътя. Не от вчера, от много години. На 5-ти срещу 6-ти един такъв боец, отлично възпитан от родителите си да се бие до смърт, успя да елиминира два вражески елемента. Нечии деца. А бъдете сигурни, с толкова загнили елементи по веригата (включително и ние, като част от обществото) утре вероятно я наш близък, я пък самите ние ще сме ликвидирани от сражаващите се на пътя. Или пък ще имаме късмет и ще сме от елиминиращите. Спокойно ви е някак, нали?
снимка: „Катастрофи в София„
