Русофилите не са това, което бяха. Изгонването на руските дипломати показа много неща, но най-вече това, че любовта (респективно ненавистта) към Русия е само празни приказки в устата на махленски тарикати. Е, в социалните мрежи може да има лели, които си вярват, и това ги прави трагически образи, особено когато посегнат да гласуват за някого от тарикатите.
Преди време Елена Гунчева каза, че напуска „Възраждане“ и парламента, а пък ние казахме: „браво!“, защото така е редно да се постъпи – щом си някой, дето никой не те е чувал, и си влязъл в Народното събрание, защото те е посочил някой друг, дето са го чували, е редно, щом се отречеш от този друг, да изгубиш и качествата, които той ти е придал, в случая – депутатство. Решението на Гунчева просия със своята доблест особено на фона на неколцината ренегати от Слави Трифонов, които подло подритнаха ракетата си носител, но облякоха тази подлост в най-възвишени слова: не ние, а Слави е предателят, нас народът ни е пратил с мисия и ние трябва да изпълним мисията си докрай! Чакайте, бе! Кой народ ви е изпратил точно вас! Този народ е гласувал за списък с никому неизвестни имена, подаден му надменно от дългата и плешива ракета-носител. До този момент вие нямахте никаква политическа стойност, а сега стойността ви е единствено в правото на глас. На един глас от общо 240.
Същата история се случи и с Гунчева. Беше непоколебима в решението си да напусне партията и парламента едновременно, но в продължение само на няколко часа. После си каза: абе аз ли съм най-тъпата, че сама да се откажа от далаверата? И започна да се обяснява. Управлението на ПППП е „катастрофално“, ама аз още не съм решила дали да подкрепя второто му издание (чакам оферта). Ама изгонването на руснаците е „катастрофална грешка“ и „срамна постъпка“, ама аз току-виж сам гласувала за онези, за които катастрофалната грешка и срамната постъпка са най-голяма гордост (чакам оферта). Сега е в болнични, та да не би случайно да сбърка и да извърши нещо непродаваемо.
По подобен начин се показа и нашата столетна социалистическа партия, за която дружбата със Съветския съюз беше като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Когато изгониха руснаците, тази партия се потресе, изпадна в такова дълбоко и принципно възмущение, че отказа дори да говори за второ издание на правителство като онова, което посегна на руското посолство. После обаче се оказа, че спънката пред съвестта на социалистите е единствено Кирил Петков и то незнайно защо, защото второто издание на правителството на ПППП, в което БСП ще участва с удоволствие и благодарност, не дава заявки, че ще промени отношението си към руснаците или пък че ще почувства и следа от угризение заради тяхното изгонване. Какъв е проблемът на БСП, ако не изгонването на дипломатите? С какво Кирил Петков им е виновен персонално, ако не с това?
По подобен начин се показа и „Демократична България“, която одобри изгонването на руснаците, но това не ѝ попречи в Нова Загора да се яви на частични местни избори в коалиция с БСП, която го заклейми. Абе на кого му пука за руснаците! Много мили са фейсбук академиците на „демократичната общност“, на които в момента са им изскочили вените на челата да мислят с какви гръмки манифести да оправдаят устойчивия си съюз с комунистите, който видимо ще се репродуцира и в едно евентуално следващо правителство в рамките на този парламент, ако до такова изобщо се стигне.
Скъпи руснаци, мили братушки, не си правете илюзии. Тук ще ви купят и ще ви продадат с парцалите. Спестете си онези 4000 лева на калпак, защото до нищо не водят. Нито БСП, нито „Възраждане“ са ваши хора. За „Атака“ отдавна стана ясно. Искат само да ви вземат парите и после да ви плиснат в лицето арогантната си неблагодарност.
Тъжният извод е, че за пореден път и по-ясно от всякога видяхме що за продажна сган са българските политици. Осъзнавам, че по този начин обиждам и свестни хора, включително и свои приятели, но покрай сухото гори и суровото. А най-неприятни са онези еднодневки, влезли в Народното събрание набързо, понесени от отровните талази на някаква поредна илюзия, които трескаво и алчно се стремят да монетизират мимолетното си положение. Защото сега е моментът, когато струват нещо. Нито са стрували преди, нито ще струват след това. Това е синдромът „Гунчева“. И ще става все по-зле, защото този синдром ще укрепва с увеличаването на безсрамието. Едно време искахме хората да имат страх, сега се надяваме да имат поне срам.
Но пък Слави Трифонов го отнесе най-болезнено – той, който се превърна в символ на безскрупулния популизъм и евтините политически илюзии. Хак да му е сега. И Ива Митева може оттук до края на света да се оплаква по телевизора, че ги пазаруват на парче, а не анблок, но те просто са такива. Такива са били когато са влизали в Парламента, такива са и сега, такива със зъби и нокти ще се борят да бъдат колкото може по-дълго време. А ние, страничните наблюдатели, можем да си позволим мъничко от греха на злорадството.
