Скандалът с експулсирането на 70 руски дипломатически служители взриви душевния мир на нацията по такъв начин, какъвто не успя нито вотът на недоверие към кабинета „Петков“, нито приемането на „френското предложение“ за Македония. Макар да мина без кой знае какви протести, това действие на държавата ни (плюс съответните реакции на руската страна) отекна с оглушителен гръм в медиите и социалните мрежи. И как не – случвало се е и преди да гоним руски дипломати, ама 70 накуп…
В случая е на практика невъзможно да разберем дали мотивите за изгонване на тези служители на руското посолство са основателни или сме се престарали. Изслушването на премиера и шефа на ДАНС се проведе на закрито заседание, представители на службите не свикаха пресконференция (все пак става дума за класифицирана информация), а политиците бяха много обрани откъм фактология, имайки предвид какво може и какво не може да се изнася като информация. Затова да разсъждаваме по принцип.
Всеки служител на посолство, независимо дали е с дипломатически статут или представлява технически персонал, има две основни задачи, докато е на мисия. Първата е да работи за подобряване на отношенията между своята държава и приемащата, включително и чрез всекидневното си поведение в страната. Втората е да събира информация за приемащата държава и да я предава на своята. Това са универсални привила на всеки дипломатически корпус навсякъде по света, а руските посолства не правят изключение. Шпиони могат да бъдат и техните шофьори и готвачи, които биха имали дори по-добро прикритие. Докато на посолствата на нашите съюзници в НАТО в много по-малка степен им се налага да шпионират, но не защото са по-морални от руснаците, а защото в рамките на пакта тече официален информационен обмен.
Освен шпионаж, друга възможна причина за експулсиране на чужди дипломатически служители са нерегламентираните отношения с местни граждани, казано по-просто – вербуване на българи от страна на руските дипломати. Или извършване на дейности, които увеличават влиянието на изпращащата държава в приемащата, стигащо дори до намеса във вътрешните дела. Изобщо, дейността на дипломатическите и консулските представителства е регулирана от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, като нейното нарушаване е формална причина даден дипломатически служител да бъде обявен за персона нон грата.
Тук стигаме и до следващата „гръмотевица“, а именно твърдението на началника на кабинета на Министерски съвет Лена Бориславова, че определени журналисти и общественици са получавали по 4 хиляди лева на месец, за да защитават руската гледна точка – в медиите и на конференции. Към момента на писане на тези редове няма обявени конкретни имена, но мога да ви гарантирам, че опити за корумпиране на български „лидери на мнение“ от чужди държави има. Преди около година получих телефонно обаждане с предложение да акцентирам в анализите си върху определени теми и тези, като срещу това ще бъда финансово възнаграден. Тоест беше ми предложено да се продам на чужда държава и да прокарвам в текстовете си нейния дневен ред, без значение, че някои от нещата, които трябваше да пиша, не ги вярвам и мисля. Да, факт е, че обаждането не беше от руското посолство, а „от името на НПО-та, базирани в Германия“ и от мен не се искаше да защитавам Русия, а напротив – „да обръщам внимание на заплахите от Изток“. Но си се опитаха да ме вербуват. Започнаха със суперлативи относно външнополитическите ми коментари и анализи, очевидно без да са ги изучавали в дълбочина, защото иначе щяха да знаят колко абсурдно е да очакват точно от мен да се превърна в национален предател и чужд агент. Отказах им преди да назоват конкретни суми, затова не мога да ви кажа 4 хиляди лева на месец много или малко са.
Нали се сещате, че не са звънели само на мен? Нали можете да предположите и че не всеки е възприел това предложение като обидно както за личното му достойнство, така и за националното му самочувствие? А що се отнася до „руската гледна точка“ – прави ли ви впечатление как едни хора (и в медиите, и в социалните мрежи) уж поставят на първо място България и българския национален интерес (че даже и българското знаме си слагат на профилната снимка), но позициите им винаги съвпадат с руските? На какво ли се дължи това?
В действителност обаче „другата гледна точка“ не е функция само на материално стимулиране. Немалка част от българския народ са автентични, убедени русофили. Друга част от нацията пък, в стремежа си да даде отпор на руското влияние у нас, залита в крайност, приемайки безкритично всяко действие на „западните ни партньори“. На практика Русия и Запада воюват вербално на българския терен чрез своите фило – фобски „проксита“.
И тук стигаме до ролята на медиите. Налага се с огорчение да признаем, че българското медийно пространство се е превърнало в разграден двор, в който всеки геополитически играч може да си „разиграва коня“. От едната страна имаме проруски настроени журналисти и анализатори, които развращават общественото мнение с чужда пропаганда. А срещу тях имаме… прозападно настроени журналисти и анализатори, които развращават общественото мнение с чужда пропаганда. Разликата е основно в това, че на първите Москва им плаща „под масата“, докато на вторите „Америка за България“* им плаща съвсем открито и легално.
Медиите (ах, тези медии) са длъжници на нацията, защото допускат тези чужди влияния. Но решението на проблема няма как да дойде само от медиите. Нужно е държавата (под формата, примерно, на СЕМ с много по-разширени правомощия) да осъществява контрол върху медийното пространство, така че подривната дейност на руски, американски и каквито и да било други мрежи да бъде парирана, а българските медии да възпитават обществото в шовинизъм. Защото не е ли жалко наши сънародници да величаят държава и нация, чиито представители си тръгват оттук с възглавница под ръка (да не се връщаме и до мародерските изпълнения с перални и тоалетни чинии в Украйна)? В сравнение с това жителите на Факултета, Комлука и Шекер махала са направо английски лордове…
*Една от дейностите на Фондация „Америка за България“ е да финансира проекти в областта на медиите, т.е. някои български медии са почти изцяло зависими от нейните грантове. Кои са тези медии, не е необходимо да уточнявам, те сами се хвалят, че са „партньори на АзБ“ (чието лого може да бъде намерено на сайтовете им).
