1969 година. Мик Джагър научава, че предстоящият фестивал в Уудсток ще бъде заснет на филм. Ролинг Стоунс не са поканени на него и фронтменът им е приел това за директна конфронтация, защото на сцената ще забиват Сантана, Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл, Дженис Джоплин и Хендрикс, да не говорим за Дъ Ху, Грейтфул Дед, Джо Кокър, Блъд, Суед енд Тиърс.
Та Стоунс искат да се реваншират и Джагър решава да се пусне филм за лайв на бандата и той да бъде излъчен преди този на събитието във фермата на Макс Ясгур в Бетел, Ню Йорк. Организиран е специален безплатен концерт на пистата Алтамонт, два екипа са в готовност да заснемат шоуто. Групата е притисната от времето и няма време за наемане на професионална охрана. Някой дава идеята да се ангажират Hell’s Angels. Рокерите са “наети”с огромно количество безплатна бира. Те започват да се подгряват от сутринта и по време на гига вече са порядъчно пияни. Работата им е да стоят пред сцената и да въдворяват ред. Това се случва криво-ляво през първия час, докато фен бута и събаря мотор на Hell’s Angels. Започва меле, което се разраства в масов бой. 19 годишният афро-американец Мередит Хънтър вади пистолет и се опитва да стреля. Малко след това е намушкан до смърт от поне трима от “ангелите”.
Ролинг Стоунс свирят през цялото време, докато сцената се разгаря в краката им. Продължава да свирят, защото някой им казва, че ако спрат, жертвите ще станат страшно много. Концертът завършва и е заснет на 6 декември 1969 година.
Това е разказ за един от най-големите скандали на рокендрола. За него се говори и пише десетилетия наред, заснети са няколко филма, издадени са книги. За щастие не успява да засенчи Уудсток, но се дискутира в много държави.
Разбира се, по това време в нашата мила татковина подобни теми са толкова далеч, колкото “съществуване на непрекъснати решения на интегрални уравнения на Волтера в метрично пространство” за свинар от Ихтиман. Тоест никак. През това време България все още анализира ситуацията в Прага и пражката пролет продължава “да държи влага” на ЦК на БКП. “Световният младежки фестивал” от 1968 не успява да изпълни докрай ролята си и да превърне социалистическа София в столица на световната лява младеж. Когато чехословашкият премиер Александър Дубчек споделя на Тодор Живков „Тази година за пръв път беше проведено тайно гласуване в партията, дотогава имахме цензура”, той получава знаков отговор – „У нас цензура няма, но има строг контрол и здраво държим“. Партията държи всичко, в това число и музиката. И въпреки че според упоритите слухове именно бийтълсите са искали да посетят Световния младежки фестивал, отказът им е достатъчно красноречив за цензурата, налагана на музиката от онова време от ЦК през Дирекция “Естрада”. Невъзможността да свирят, пеят и композират нищо, извън линията на партията, превръща изпълнителите в обикновени рупори на социалистическия реализъм. Парчета “Без радио не мога” на Лили Иванова и “Нашата учителка по руски” на Георги Попов прекрасно демонстрират посоката, която поема българската естрада в края на 60-те. Тук даже няма да коментираме “клипа” на първата песен, нито ще обелим дума за трактора и жизнерадостните пилци в кадър.
Разбира се, прекалено би било да кажем, че всички текстове са за безкрайни нивя, трактори и петилетки за четири години. Музиката е като онази маргаритка от великолепната анимация от 1965 на Тодор Динов – упорита докрай. Тя намира начин да се докаже с появата на Щурците, Бъндараците и Сребърните Гривни, с гласовете на Георги Минчев, Паша Христова и Маргрет Николова; на Йорданка Христова, Леа Иванова и Стефан Воронов.
Комунистическата червена “нотна тетрадка” с цялата нейна стилистика бе пометена след 1989 година и естрадните ни звезди бяха изправени пред фундаментален за тях избор – да пеят за нови теми, за един непознат живот или да разчитат на вечните си шлагери с всичките щурчета, шопкини и момчета, които говорят с моретата. Че не всички са успели си личи от “скандала” отпреди броени дни – сблъсъкът между Кичка Бодурова и Панайот Панайотов. Преди да го разчепкаме обаче, нека зададем един въпрос на драгия читател. Не ти ли се струва, читателю драгий, че нашата беге музика е буквално непреходна. Навсякъде другаде времето неумолимо тече напред, епохите се сменят с еони, ражда се нещо ново, пораства, остарява и се превръща в тлен. На афиша на Летния Театър във Варна за лято 2022 обаче откриваме дует “Ритон”, Кичка Бодурова, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Роси Кирилова, Трамвай Номер 5. Истинска Машина на времето. Ако сме на мястото на героя на Уелс и успеем да се разходим напред-назад в период от 40 години, няма да видим никаква разлика, взирайки се в имената от плакатите. Има ли обаче истински естраден ренесанс през последните години? Въпреки нафталиновите напъни на звездите в “златната възраст”, отговорът е не. Братя Аргирови били извадили нов албум и книга, но това вече отдавна не е новина. И няма как да бъде. Ако в миналото са пълнили зали или стадиони, ако са печелили “Мелодия на годината” или “Златния Орфей”, сега тези набори на Том Джоунс, Брайън Мей или Крис Норман все по-трудно успяват да запазят мястото си на сцената. Докато въпросните им трима колеги обаче не спират да пеят, композират и правят турнета, нашите родни естрадници се заемат с кръстоносния поход за повече, че дори 100% българска музика в националните радио и телевизия. Фиаското от сблъска на Силвия Кацарова и Здравко от “Ритон” с Ицо Хазарта относно донкихотовския напън на първите да има квота за родна музика в ефира, обиколи същия този ефир в дигиталната му част под формата на клипове, гифове, че и мемета. Хора с иначе житейски опит и завидна биография не можаха да проумеят очевидното – българската музика отдавна вече не е само естрада. Тя е и “яката дупара”, и “антилопа”, тя е “разклати я тая базука” и “хип-хопа мьи е по-добър от хип-хопа тьи” на същия този господин Хазарт. Това означава, че ще се излъчват редом с Дара и Данона (имаше ли такaва поп-фолк певица?), с Били Хлапето и Боро Първи, Венци Венц и Венцислав Маринов. Дали ще са ОК, м? Сомневаюсь очень много.
Ние обаче допуснахме грешка, казвайки, че естрадните ни звезди не са активни. Напротив – те отново са на линия, пълнейки залите (почти) и сърцата (изцяло) на своите не в първа младост фенове. Ето например, след успешната си изява в Морската Столица, Кичка Бодурова се готви за концерт в Бургас. Като истинска звезда, тя има нужда от съпорт, за да може нейното шоу да бъде на ниво от начало до край. Затова кани своя колега Панайот Панайотов да изпълни две-три песни, “докато тя се преоблича.” Панайотов се съгласява и всичко е естрада, докато госпожа Бодурова изявява желание кои да са тези песни – разбира се, “Момчето, което говори с морето “ е едната, а другата се казва “Искам обич да ти дам”. Следва шокиращ отказ и вместо да дава обич, Панайот дава акъл, предлагайки шлагер, в който да кара хората да се завръщат в България. Че публиката на концертите ми е в България, няма къде да се връща, ще се запени Кичка пред BTV по-късно. А неблагодарният гост ще поиска да му се плати бензина от София до Бургас, моля ви се. Защото не е “сульо и пульо” и иска да пътува с джипа си индивидуално. Щението му е отказано, ангажиментът тоже. Панайот Панайотов атакува финално с постинг към феновете, че заради мижав интерес няма да се видят в града на Петя Дубарова. Кичка Бодурова обаче дава интервюта нашир и длъж. И възкликва театрално в едното: “След всичко това сега трябва да правя втори концерт в Бургас.”
Какво научихме ние от този скандал? Няколко неща със сигурност. Първо, че естрадата не надскача махленското ниво – Кичка Бодурова с лекота размахва скрийн шотове на фейсбук кореспонденции и след това се чуди какъв бил този интерес към нея. Второ: с подобни треторазредни мелодрами, няма как да имаш претенции за повече ефирно време. И трето, съвсем прясно – включването на други участници в колизията рискува да въвлече цялата гилдия в един захаросан и напълно напудрен “скандал”.
Че момчето няма да говори с морето на 11 юни в Бургас, вече е ясно. Както, за съжаление, е ясно и че това не вълнува никого. Представяте ли си как Тина Търнър кани Том Джоунс на неин концерт и той отказва да изпълни “Дилайла”. Представяте ли си, как после тя изплющява скрийнове на кореспонденцията им в Туитър или Инстаграм. Толкова е невероятно, че по-скоро Роси Кирилова ще запише ънплъгд на “Учителко, целувам ти ръка”.
Изображение: Балкантон