Медийният пейзаж е като колаж от кризи – руска инвазия в Украйна, инфлация, срив на борсите, трейлъри на „предстояща нова ковид-вълна“, почти всяка публична проява на американския президент Джо Байдън… А в България този гоблен от глобални главоболия се допълва от колекция местни катаклизми, които продължават да ескалират.
Но в суматохата от сложни ситуации, пренебрегната остава една хронична криза, предхождаща актуалните ни цивилизационни болки – масовата миграция на млади мъже от Третия свят в Европа и САЩ. Преди дни кадри на мащабно насилие припомниха за проблема. Въпреки липсата на ентусиазъм и професионализъм от страна на повечето корпоративни медии, до публиката достигна визуалната и статистическа информация за бруталния опит на няколко хиляди африкански мигранти да нахлуят от Мароко в територията на испанския анклав Мелиля.
Когато непредубеден зрител гледа неподправените кадри от този хаос няма как поне един път през съзнанието му да не премине думата „инвазия“. Хиляди млади мъже в боеспособна възраст, много от тях въоръжени с различни предмети, атакуват граница на суверенна европейска държава. Опитват се да нахлуят, използвайки насилие и численост. Няма как рационален и неутрален наблюдател да глазира видяното, да го облече в НПО-жаргон. Няма майки с деца и политически дисиденти. Има едно плашещо проявление на големия процес на преселение от Африка в Европа, което често минава и през директни кръвопролития, които са обещание за нещо много по-лошо, ако нищо не бъде направено на институционално ниво.
Сблъсъците в Мелиля доведоха до смъртта на най-малко 23 мигранти и медиите отново започнаха да обръщат внимание на темата. И отново – от познатия ни ъгъл. С възмущение от използването на сила срещу нахлуващите незаконно млади мъже и специално селектирани цитати от неправителствени организации, които на практика помагат на накиснатия в кръв бизнес на „трафиканти на мигранти“.
Тази малка, аматьорска, но в крайна сметка смъртоносна инвазия, е разгледана от BBC подобаващо в материал със заглавие „Смъртта на мигрантите в Мелиля събуди гняв в Испания“. Британската медия отделя внимание и на протестърски пърформанс в Мадрид, посветен на жертвите. Виждаме млади европейски активисти, които „играят“ ролите на мъртви мигранти, легнали на площада.
Може би някога, преди години, първите улични хепънинги в подкрепа на масовата нелегална миграция на Запад, са имали някакъв ефект сред малко или зле информирани хуманисти. Днес, след фиаското с плюшените мечета в Германия, кланетата във Франция и гангстерските войни в Швеция, реакциите на повечето хора към протестърски пърформанси за отворени граници са съвсем различни. Но това не пречи на медиите да ги рекламират като холивудски блокбастър с героична тематика и щастлив край.
„Дойче веле“ също обръща внимание на активистите и преразказва тяхната позиция като единствената легитимна версия. В очаквано идеологическа статия се цитира една от множеството групи за „човешки права“ и се хвърля вина върху граничните сили, които са използвали „неоправдана сила срещу мигрантите“. Не бих искал да съм на мястото на граничен полицай в Мароко, който вижда пред себе си връхлитаща вълна от няколко хиляди млади мъже, въоръжени с подръчни материали, готови да прегазят всеки по пътя си. Дали този служител си мисли за „неоправданата сила“, която може да използва в опит да спаси живота си, да не говорим за законно охраняваната граница между две държави?
Ала медиите обичат този механизъм. Дават страниците и ефирите си на идеологическа концесия на неправителствени организации, които директно работят за премахването на границите, без да поемат каквато и да е отговорност за неизбежния хаос от подобни антицивилизационни политики на чистата емоция.
Авторът и водещ Марк Стайн, който от 20 години предупреждава за демографските и мигрантски катастрофи, подклаждани от повечето западни правителства вече няколко поколения, отделя специално внимание на съмнителната симбиоза между медиите и радикалните групи за натиск. В един момент става трудно да се различат журналисти от активисти.
Стайн обръща внимание и на една могъща институция, която сякаш е изцяло създадена от подобни политизирани активисти – Европейският съд по правата на човека. Именно този съд е в основата на друго фиаско от големия мигрантски сюжет. Международната институция осуети първия опит на Британското правителство да депортира незаконни мигранти в Руанда, след сделка с африканската държава. Решение на съда в последния момент спря първия самолет с мигранти, вдъхновявайки медийните мегафони да заемат очакваната позиция. Foreign Policy написа, че „Политиката на Великобритания за депортация в Руанда е жесток и скъп провал“.
В текста авторът съобщава за пореден път консенсусното либерално мнение, че няма как да бъдат спрени мигрантите, които искат да дойдат във Великобритания. А скоро трябва да очакваме медиите де актуализират своя аргумент за „климатични бежанци“ с разкази за „настоящото нещо“ – войната в Украйна. Конфликтът ще доведе до глад в Африка, а Европа ще трябва да отвори дори по-широко вратите си за всеки, който иска да дойде. Скорошно социологическо проучване от 15 субсахарни африкански държави показва, че близо половината от младите хора на възраст 18-24 години биха емигрирали.
В САЩ положението не е по-розово. Южната граница с Мексико е на практика оставена почти отворена от администрацията на Байдън. За период от десет седмици, през нея са преминали половин милион мигранти. Тази криза може да бъде ключов фактор още на междинните избори за Конгрес през ноември. Трябва много мощна медийна манипулация, за да се държи подобна тема извън предизборните разговори на хората или да се прикачи измамен хуманитарен привкус на проблема.
Колажът от кризи продължава да се обогатява. В „Ах, тези медии“ ще намерите и информациите за тях, които корпоративната световна преса „неволно“ ще редактира.
