Дни на черна мъка настъпиха за умните и красиви наши събратя по света и у нас. На родна почва кабинетът на Кирил Петков влезе в историята като първото правителство след 10 ноември 1989 г., свалено след успешен вот на недоверие – унижение, което не преживя дори Жан Виденов.
Междувременно отвъд Атлантическия океан също се пише история. С шест гласа „за” и три „против” Върховният съд (ВС) на САЩ отмени решение от 1973 г. по делото „Роу срещу Уейд”, с което изостри до краен предел постоянната истерия, в която се намират привържениците на Американската демократическа партия, и предизвика масови протести от ранга на BLM, че бива ли лято без рев и тръшкане от страна на психически нестабилните безделници в презадоволения в материален и обеднял в духовен план западен свят.
Обслужващите ляво-либералната секта медии (ах, тези обективни медии!) тутакси нададоха вой, че ВС отменя правото на аборт, който незабавно беше подет и от нашите домашни знаменосци на прогресивизма. Бърза проверка на фактите обаче показва, че подобни твърдения представляват нескопосана медийна манипулация, която може да мине само пред последователите на „Фейсбук” страници в духа на „Советская женщина”, но финансирани – официално или под масата – от американски НПО-та. Да не ги назоваваме поименно. По съдържанието им ще ги познаете. Направих си труда да разгледам подобни страници на български, на сръбски, на испански и на английски – навсякъде мантрите са едни и същи. На мен лично ми се изправи косата от бездушието и коравосърдечността в коментарите под публикациите им. Да не отваряме дума за егоцентричността и усещането за богоравенство. Или за скъсаната връзка с действителността, караща бодрите феминистки, громящи белия патриархат зад екрана на компютъра, да бълват пропагандни лозунги досущ като Цола Драгойчева на пленум на ЦК на БКП.
„Аз имам усещането, че се започват удари по феминизма чрез забраната на аборта и по гей общностите чрез маймунската шарка”, констатира неизвестна „Фейсбук” анализаторка. Нейна колежка пък заключи мъдро: „Тези, които надигат глас, са същите, които не искат да се приеме закон за домашното насилие и им е ОК жените да се убиват”. Мислех да си го спестя, но не мога да не споделя, че на страницата, където срещнах въпросните умозаключения (става дума за българска страница), т.нар. сигнализиране на добродетели е на особена почит, като редовно се прави внушението, че всички бели хетеросексуални мъже с изключение на мъжете и синовете на собственичката и на последователките бият жени и деца от сутрин до вечер. Най-големите побойници се оказаха – защо ли не съм изненадана – участниците в „Месеца на семейството”. Отказах се да обяснявам, че познавам доста от тях и за никого не съм чувала да бие жени и деца, напротив. Дожаля ми да разруша фантастичния свят, населен с розови еднорози, чернокожи феи и бели злодеи, който обитават тези объркани дами, а и изобщо не съм убедена, че е по силите на обикновен човек да се пребори със сектантската убеденост на подобни хора.
Колкото до информацията, че се налага забрана на абортите в САЩ, тя, разбира се, не отговаря на обективната действителност. С решението си ВС постановява единствено, че всеки отделен щат може да реши дали да забрани, или да разреши изцяло абортите, или да ги узакони при определени условия, като например риск за живота на майката, малформация на плода, изнасилване и/или кръвосмешение. Според съда „в Конституцията абортът не е споменат изобщо и нито един неин член не защитава имплицитно това право”.
Историята на случая „Роу срещу Уейд” накратко. През 1969 г. Норма МакКорви, наречена в съдебния иск Джейн Роу, забременява с третото си дете. Жената иска да прекъсне бременността си, но живее в Тексас, където абортът е незаконен. По онова време тя твърди, че е станала жертва на изнасилване (години по-късно признава, че е излъгала). Адвокатките Сара Уедингтън и Линда Кофи подават иск от нейно име срещу окръжния прокурор Хенри Уейд, в който твърдят, че законът за аборта в Тексас е противоконституционен. След като Роу печели делото пред Федералния окръжен съд, щатът Тексас обжалва присъдата пред ВС, който се позовава на Четиринайсетата поправка от Конституцията на САЩ, гарантираща правото на личен живот, и постановява, че Основният закон защитава свободата на бременната жена да направи аборт. Правото на личен живот се смята за основно човешко право, защитено от американската Конституция, следователно нито един щат не може да приема закони, които го нарушават. ВС постановява обаче и че тази свобода не е абсолютна, като свързва държавната регулация на аборта с трите тримесечия на бременността: през първото тримесечие не може да има никаква забрана на аборта, единственото условие е процедурата да бъде извършвана от квалифициран лекар; през второто тримесечие щатските правителства имат право да изискват разумни медицински регулации, за да защитят здравето на майката, но не и живота на плода; през третото тримесечие абортите могат да се забранят напълно, освен ако в закона не са предвидени изключения, за да бъдат спасени здравето или живота на майката. Това решение води до анулирането на много федерални и щатски закони, предизвиква широко обществено обсъждане относно законността на абортите и разделя американското общество на „за” и „против” – разделение, което продължава и до днес.
Половин век по-късно абортът е водещата причина за смърт в света, като успя да запази първенството дори по време на пандемията. През 2020 г. 10,5 милиона човешки живота бяха отнети чрез аборт само между март и май – месеците на най-строгите ограничителни мерки, а броят им за годината достигна 42 милиона. През 2021 г. е отнето правото на живот на 42,6 милиона неродени бебета. За сравнение през същата година втората водеща причина за смърт са били заразните болести, причинили смъртта на 13 милиона души. В края на юни тази година броят на абортите в световен мащаб е около 21 милиона, докато починалите от заразни болести са малко над шест милиона.
Но да се върнем на събитията в САЩ. Не за пръв път се набива на очи, че когнитивният дисонанс, от който страдат членовете на ляво-либералната секта, дава материал за мащабни изследвания в областта на психологията и на психиатрията. Докато се застъпват за правото на аборт, умните и красивите нехаят за най-важното човешко право – правото на живот, което е парадоксално, предвид, че същите хора са готови да водят война за живота на всяко куче, котка, прасе или агне. Мисълта, че за тях човешкият живот по важност стои доста под този на кучетата, е действително зловеща. Дори по времето на Холокоста част от евреите са имали възможността да се спасят, докато във времената на ляво-либерална диктатура децата, осъдени на аборт, са лишени изначално от подобна възможност, тъй като зависят изцяло от волята на майката, която си присвоява ролята на Бог и решава еднолично кой да живее и кой – не.
Погълнати от нарцисизъм, разглезени от изобилие, с инфантилни разсъждения и поведение, с манталитет на жертви и с разложени нрави, неспособни да поемат отговорност и да водят истински житейски битки, в извратеното съзнание на сектантите разликата между доброто и злото отдавна е размита, затова и празнуват човешката смърт с такава радост, а човешкият живот изпълва сърцата им с черна мъка. За капак, за да изглежда положението още по-инфантилно и гротескно, вокалистът на „Грийн дей” Били Джо Армстронг съобщи, че ще се откаже от американското си гражданство, тъй като е отвратен от решението на ВС. Вероятно и Армстронг ще осъществи заканата си, колкото всички, които тръбяха, че ще напуснат САЩ, ако Доналд Тръмп бъде избран за президент, но си останаха само с приказките. Тази ситуация ми напомни за една случка, разиграла се преди три години на път от Белград за София, когато деветгодишното дете на мои познати дойде да седне до мен в автобуса, защото майка му не му беше угодила за нещо и то не искаше да има нищо общо с „най-лошата майка на света”. Такова е нивото на умните и красивите. И нека не се лъжем, че борбата им е за правата на жените, защото ако беше така, първи щяха да надигнат глас за свобода на жените в мюсюлманските общества. Но не. Потънали в нихилизъм, те се нуждаят от каузи, макар и фалшиви, които да оправдаят иначе безсмисленото им съществуване. Една от тях е и каузата за спасение на жените от лапите на привилегированите бели хетеросексуални мъже християни, които искат да забранят абортите, за да държат жените в подчинение (сериозно ли?), независимо че в държавите, в които преобладават белите хетеросексуални мъже, дамите се радват на най-много права и са най-добре защитени. Тук идва редът на принципа „разделяй и владей”, който представлява единственият начин умно-красивите да се докопат до властта и да я задържат. Поради тази причина те продължават да делят хората по признаци и непрекъснато да измислят нови малцинства, вместо да поставят ударението върху това, което ни обединява.
Ясно съзнавам, че когато става дума за риск за живота на майката, малформация на плода, изнасилване и/или кръвосмешение, не бива да изпадаме в крайности и да съдим решението на жената да прекъсне бременността си. Няма спор, че това са травмиращи преживявания, оставящи дълбоки рани в душата, и не е необходимо страничните наблюдатели да се бъркаме и да вредим допълнително. Ето защо личното ми мнение е, че в тези случаи абортът трябва да бъде законен, а на околните остава да подадат ръка на пострадалата жена и да ѝ помогнат да се възстанови не само физически, но и емоционално.
Във всички останали случаи обаче е трудно да намерим оправдание за решението за аборт. Невероятно е, че в 21-ви век при наличието на всевъзможни и лесно достъпни противозачатъчни средства прекъсването на бременността не просто продължава да се използва като контрацепция, а част от съгражданите ни са готови да се вдигнат на бунт в негова защита, вместо човешкият живот да бъде издигнат на пиедестал, а с младите хора да се работи чрез възпитание и образование в посока изобщо да не стигат до нежелана бременност. Ако все пак изпаднат в подобна ситуация, усилията трябва да бъдат насочени към съвестта на майката, с която да работи екип от лекар, психолог, социален работник и свещеник, които да ѝ помогнат да предпочете живота, като ѝ обяснят какви физически и емоционални последствия може да има обратният избор. Също така биха могли да се направят промени в законодателството по отношение на осиновяването, като се даде възможността на двойки с репродуктивни проблеми да могат да осиновят дете още преди раждането му. Важно ни се струва и Държавата да отказва финансиране на ин витро процедури на жени с повече от един аборт. Едно прекъсване на бременността може да е извършено вследствие на, да речем, изнасилване, но за пет-шест няма оправдание и данъкоплатците не бива да бъдем длъжни да плащаме за нечие безотговорно поведение.
Въпросът с узаконяването или забраната на абортите не е само юридически, а преди всичко морален казус, отразяващ ценностната система на западния свят, към който принадлежим и ние, губещ все повече своя човешки облик и затъващ все по-надълбоко в блатото на самоомразата и на омразата към човека. Свят, родил човеконенавистни документи, като Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, под предлог, че се стреми да защити правата на жените и на децата, докато същевременно узаконява убийството на неродени бебета, забранява на жените да подават жалби за изнасилване, ако нападателят им не е бял хетеросексуален мъж, трови съзнанието на децата с джендър идеологията и склонява непълнолетни към смяна на пола, сякаш става дума за смяна на мокри от дъжд обувки. Колкото и да се опитват да ни убеждават в добрите си намерения, става ясно, че битката на умните и красивите не е битка за справедливост и грижа за човека, а за налагането на извратената им идеология, и колкото по-бързо го осъзнаем, по-скоро ще изрежем този тумор.
В събитията, разтърсили САЩ, се наблюдава и един парадокс в стил съветския филм „Ирония на съдбата”. През 1973 г. ВС е съставен от осем бели мъже и един чернокож. Към днешна дата сред членовете му фигурират един чернокож мъж и три жени (две номинации на републиканците и две на демократите), т.е. представителите на малцинствата са 50% от състава му. Това ще рече, че преди половин век омразните бели мъже са постановили решение в духа на идеологията на ляво-либералната секта, което днес беше отменено от съд, в който любимите им малцинства са равнопоставени.
Решението на ВС е показателно в още един смисъл за дългосрочните последствия от изборите, които правим. Президентът Тръмп използва историческата възможност да номинира цели трима консерватори – Нийл Горсуч, Брет Кавано и Ейми Кони Барет, с което републиканците взеха превес в съда (шест на три), а това в дългосрочен план е гаранция за нормалност поне в една американска институция. Иначе в САЩ през ноември предстоят междинни избори. Ходенето по мъките на умно-красивите тепърва започва.
