Блага вест достигна до нас в последните часове на кабинета. „Възможен е вариант Продължаваме промяната и Демократична България да се явят заедно на изборите. Този вариант не е изключен, дори се обсъжда.” Това заяви пред БНР правосъдният министър в оставка Надежда Йорданова, допълвайки, че общото явяване имало предимства, но криело и много рискове. Тяснопартийните интереси на ДБ били за избори, но те се водели от интереса на обществото, за което това било лош вариант. Затова за партията било важно да се реализира първият мандат.
Надали има съмнение, че именно ДБ са най-яркият политически хамелеон на родната сцена – еманация на политическата шизофрения. При тях има една цел, за която, освен че са склонни да минават през трупове (което макар укоримо, е чест похват в политиката), те са склонни да плюят на уж широко развяваните си принципи, подгъвайки я коленца, я лакти, я нещо друго (което вече е трудно разбираемо за поддръжниците им, които и поради тези им действия, все повече намаляват).
Та целта е ясна – по някакъв начин да се докоснат до властта, до управлението. Било и за кратко. Неизброими са пътите, в които са декларирали едно – било приоритети, било програма, а са правили коренно обратното. Неизброими са пътите, в които с цената на всичко се извъртат на 180 градуса, само за могат да са в орбитата на (по-)силните на деня. Семпло…
ДБ са се брандирали като „градската десница”, но ДБ много харесват Бойко Рашков. Не само него, това е просто един пример. Както каза Ивайло Мирчев, а корпулентният (да, такъв е, а ДБ няма патент над тази дума) депутат не е някой случайник, „България не е имала по-добър вътрешен министър от Рашков”.
Надежда Йорданова, и то съвсем наскоро, също засвидетелства уважението си към Рашков, заявявайки, че ДБ биха го подкрепили да оглави Антикорупционната комисия. Няма да изпадаме в подробности, касаещи жената зад щанда и работата и като правосъден министър, нито голямата кошница, с която тръгна.
Безспорно ДБ са принципна коалиция. И дясна. И комунистически прийоми като клевети, доноси, заплахи, са им чужди. Нали така?
ДБ хич не са триглава ламя, на която всяка от главите гледа в своя посока. Едната например си беше харесала Румен Радев за президент, даже излезе и с официално съобщение в негова подкрепа. Е, някои ще кажат, че това касаеше само балотажа, но да не повдигаме темата с Лозан Панов, че и там беше мътна и кървава. Но пък всъщност е изкушаващо, защото именно Панов безпогрешно надуши същността им.
Както каза той: „ДБ са готови да извършат предателство към избирателите си, защото кроят планове да управляват с Нинова: Демократична България“ би извършила истинско предателство към избирателите си, които вярват в каузата „съдебна реформа“, ако задкулисно крои планове да управлява с г-жа Нинова, която даде всичко от себе си за безпрепятственото и окончателно завладяване на съдебната ни система. Днес рожбите на угоените паяци – Румен Радев и Бойко Борисов – играят етюди на сцената, докато сценаристите зад кулисите, се смеят цинично на наивността ни. Опасявам се, че лидерите на партията, която уж ме подкрепя на тези избори, са на път на предадат всички онези, които вярват, че те ще изчистят „угоените паяци“ на бившата репресивна машина на комунистическия режим.”
ДБ са и „Ще търсим подкрепа и от ляво, и от дясно” – Христо Иванов, 10.12.2016. Както и „Не изключвам евентуална коалиция с ГЕРБ, но само ако председателят й Бойко Борисов се оттегли от нея.” – Христо Иванов 25.09.2020 БНТ. Разбира се, да не пропускаме генералисимус , който беше казал: „ДБ не изключва управленски съюз с БСП за бъдещо правителство” –17.01.2021, БТВ. И пак той – „Демократична България“ би участвала в кабинет, подкрепен от БСП и ДПС” –12.04.2021.
Като стана дума за ПП, не можем да не споменем Кирил Петков, който през 2017г. е избран в Изпълнителния съвет на скоро създадената към онзи момент ДБ. Според запознати, активността и някои от позициите му не се харесват на Христо Иванов и Антоанета Цонева, които виждат заплаха в младия и харизматичен Петков (особено, ако го сравняваме с тях). Стига се дотам настоящият лидер на ПП да напусне коалицията, повличайки със себе си баща си и други симпатизанти на ДБ.
Но явно вече всичко е забравено. Или пък не. Но поне едно не може да им се отрече на ДБ – идеално осъзнават, че на следващи избори вероятно ще останат извън парламента. И тогава – сбогом постове, сбогом власт, сбогом привилегии. Идеално разбират и друго – мантрата „съдебна реформа” тотално се изчерпа. Върху фигурата на главния прокурор те изградиха цялата си риторика. Няма ли го Гешев, те скоропостижно ще трябва да намерят друга тема, която да ги легитимира. Огромна част от вота за тях идва именно по тази линия – до болка развяваната ВСР (велика съдебна реформа). И затова по-добре Гешев да си стои, каквото се и случва. Тихомълком някак, поне до следващите избори, когато отново ще опитат да извадят тази карта.
Та съвсем логично всъщност стигаме и до възможността ДБ и ПП да се явят заедно на избори. Но пък какво лошо има – нито една от двете формации не е нито лява, нито дясна, нито принципна, нито нищо, което твърди, че е.
А ДБ, с тяхното постоянно еректирало състояние, сакън да не изпуснат да се мушнат някъде, скоро напълно ще некротизират.
