За французите и „френското“ предложение

В едно интервю питали Франк Дзапа какво мисли за „Ролинг стоунс“. Той отговорил: „Много хора ми казват, а и аз също мисля, че Стоунс са добра банда. И някой ден може да взема да отида да ги чуя как свирят“. Не знам дали е вярна тази история, но отива на добродушния нихилизъм на Дзапа.

В петък, 17-и юни, в Министерството на външните работи били получили текст на предложение за споразумение между РСМ и България, изготвено от Председателството на Съвета на ЕС. Не от група френски любители на отлежали вина и сирена. Това се е случило случайно точно този петък, при пълна дискретност, без никой да разбере, с изключение на всички български медии. То било написано още на 3-и, а на 6-и Макрон спомена през френски медии, че ще се радва в следващите дни да организира среща на българския президент и македонския премиер. А защо точно в този формат, а не например българският премиер и македонският президент? Мистерия…

Тези дни много хора казаха, че не са чели текста, а някои от тях заявиха, че въпреки това jamais няма да го подкрепят. И му лепнаха на предложението това „френско“. Защото в страната на най-големите мачовци, като кажеш, че нещо е френско, то е някакво несериозно, фриволно, неприлично, едва ли не любовно. Понеже на мачовците само такива френски неща са им в главите. След това няколко човека вече бяха прочели „френското предложение“, което май се оказа твърде крайно в защита на българските интереси. Ние не сме свикнали хора, с които сме в съюз, да защитават интересите ни, понеже още живеем с травмата на вечната благодарност към освободители, които не са ни освободили от друго, освен от свободата ни. Президентът на Казахстан, Токаев хубаво го каза в края на миналата седмица, че „в Русия някои лица преобръщат цялата ситуация и твърдят, че Русия е спасила Казахстан, а Казахстан сега трябва вечно да ѝ служи и да се кланя в краката на Русия – считам, че това са съвършено неоправдани разсъждения, далеч от реалността“. Българските медии на такива новини не обръщат внимание.

За „френското“ предложение си мисля, че или е много добра новина, щом в Скопие ВМРО-ДПМНЕ вдигат гневен митинг. Или е много лоша новина, защото някой иска да насъска без друго крайно изнервените радикални политически въжеиграчи от двете страни. Най-интересната подробност в текста ми се видя не добавянето на думата „общности“ към малцинствата, а включването конкретно на българите в преамбюла на конституцията, където се определят като държавотворен народ. Няма малцинства и от двете страни на границата, а един народ и едни граждани на Европейския съюз, които живеят в две страни. Сещам се обаче за уникалната по своята тъга българска поговорка „Много хубаво, не е на хубаво“.

През последните дни гледам повече френска телевизия заради втория тур на парламентарните им избори и очаквания провал на Президентската коалиция, за сметка на небивалия възход на крайно лявото и крайно дясното. И нито дума не съм чул за Северна Македония или България. В „Le Monde“ открих кратко съобщение за намерението на Президента им да организира среща в онзи странен формат преди седмици. И толкоз.

В деня след изборите, естествено, резултатите са първа новина в основната вечерна емисия на FR2. По студиата цари веселие за петте министри, които ще си загубят  постовете. В тяхната изборна система министрите се явяват на избори и ако не спечелят депутатско място, не могат да продължат да министерстват. Много несправедлива система от гледна точка на българското разбиране за политическа жизненост.

Някой ми каза, че българските медии били обявили победа за Макрон. Вероятно така биха отразили епирските медии от днешните земи на Албания и Северна Македония през 279 г. пр. н.е. „категоричната победа“ над римляните край Аскулум на техния цар Пир. Макрон няма необходимото мнозинство, за да направи стабилно правителство, а всички останали заявиха, че няма да си играят с него. Новата лява коалиция пък, Nouvelle Union Populaire Ecologique et Sociale (NUPES), започна да се цепи на съставните си групички. Напомня миналото лято при нас. То и това лято сигурно ще е интересно.

С две думи, французите не подозират, че има съдбовно френско предложение как два малки балкански народа, с общо население по-малко от жителите на Париж с околностите му, да постигнат разбирателство, от което зависи влизането на македонците в преговорен процес за членство в ЕС. И то да стане ей сега, бързо. Защото на това заседание, което ще се проведе в четвъртък и петък, ще се вземе решение спешно статут на кандидати да получат Молдова и Украйна (Европарламентът вчера вече гласува такава резолюция), а балканците, които от години чакат, ще продължат да чакат. То и на балканците не им трепва сърцето за това как ще сглобява правителство Макрон и колко ще е дълъг животът на току-що избраната им Национална асамблея. В този край на „европейския дом“, като хора патили от телефонни измамници, винаги с право се притесняваме, когато някой ни се обади и каже, че офертата важи само до края на разговора, и губим, ако не си дадем банковата сметка веднага.

Честно казано, най-любопитно ми е защо и кои бяха смелите български политици, които измислиха радостно да окичат предложението с подигравателната „френска“ нотка и почти успяха да го скрият от вниманието на публиката сред шумотевицата и злобата на последните няколко дена, които шумотевица и злоба са повече или по-малко заслуга на същите обществени дейци.

Изображение: Exit News

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Ивайло Гюров

Ивайло Гюров е заемал длъжността програмен директор на Нова ТВ и БНТ, както и изпълнителен директор на Ринг ТВ. Има мениджърски опит в туристическия и рекламния бранш. Бил е член на УС на Националния дарителски фонд „13 века България”, както и директор в SOS „Детски селища България“. От години работи в частния сектор, понастоящем за чуждестранна компания.