Тези дни излезе годишният доклад на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ (RISJ, Digital News Report), занимаващ се с анализиране на тенденциите в световните медии. По отношение на констелацията на информационните средства в България, тинк танкът прави няколко извода и интерпретации.
Първо да представим изводите, доколкото се предполага, че те произтичат от „сухи” данни. По отношение на пазарния дял и динамиката между различни български медии, от RISJ посочват:
- Новините на NOVA като най-популярните (от тези на всички телевизии, радиа и печатни издания);
- Сайтът на бТВ като най-посещавания новинарски такъв;
- БНР като новинарската медия, която се ползва с най-голямо доверие;
- Сайтът на „24 часа” като най-популярния сред тези на вестниците.
Следващите графики придават и контекст на изведените акценти:
Паралелно с това, RISJ констатират, че:
- Само 15% от анкетираните българи смятат медийния сектор в страната за свободен;
- Едва 35% от респондентите се доверяват на новите като цяло;
- Онлайн информационното пространство продължава да бъде основният източник за новини, като делът на телевизията и печатните издания като алтернативни платформи продължава да спада, макар и плавно;
- Смартфонът вече изпреварва компютъра като най-използваното мрежово средство за информиране (на голяма дистанция като трети остава таблетът);
- Все повече онлайн медии развиват свое видео и аудио съдържание;
- От социалните мрежи Фейсбук продължава да бъде основното средство за новинарско информиране.
Не по-малко интересни обаче са и споменатите интерпретации, с които Институтът "Ройтерс" се ангажира. Те са в следния порядък:
- БНТ, която „в продължение на години бе възприемана като говорител на министър-председателя Бойко Борисов”, се е извъртяла рязко в подкрепа на новото правителство;
- Чуждестранната частна собственост на бТВ не успява да спомогне на независимостта на медията. Нещо повече, бТВ е извадена пред скоби в тази категория информационни средства – повтарям, онези с частна и чуждестранна собственост - за които RISJ пише, че са по-фокусирани във връзките им с политическата власт и като резултат те предоставят на новата изпълнителна власт „практическо неограничено ефирно време и понякога изглежда, че действат като комуникационни платформи на правителството”. Така например, бТВ са „регистрирали рекорд”, когато в рамките на първите две седмици на март тази година са направили интервюта с новия министър-председател и трима негови министри. Този пейоративен извод обаче по-скоро не важи за NOVA като медия също с чуждестранна и частна собственост, заключава Институтът Ройтерс;
- От последното произтича и следното: има медии, които осигуряват комфорт на правителството на Кирил Петков.
Доколкото интерпретациите в доклада на RISJ не спират дотук, но тъй като другите такива отразяват по-скоро субективните разбирания на автора им (български финансов анализатор, работил преди както за „Телеграф”, така и за „Капитал”), ще затворим темата за тях със следния пример.
Според документа, както вече бе споменато по-горе, „само 15% от хората в нашето проучване мислят, че българският медиен сектор е свободен в момента от нередно влияние от бизнеса или политиката, в частност защото поведението, усвоено в Борисова ера, е устойчиво”. Текущите едва 35%, които се доверяват на новините като цяло, вероятно също са част от наследството на бившия премиер, предвид това, че „2021-ва стана свидетел на края на 12-годишното управление на министър-председателя Бойко Борисов, създавайки надежди за по-голяма медийна независимост в България”. Всичко това звучи супер, но има едно леко неудобство, произтичащо отново от данните на Института Ройтерс: както през 2018-та, така и през 2019-та година, когато тече третият кабинет на бившия министър-председател, българите, които са вярвали на новините, са били съответно 38% и 40% (така както е вярно и друго - в края на последния кабинет на Борисов доверието към медиите е спаднало до 32%). Ето я и съответната графика:
Всъщност няма особено значение дали 35% или 40% от българите вярват на новините. Тези данни показват по-скоро друго. Или изпълнителната власт не е толкова могъща при определянето на връзката между нея и медиите, или новото правителство използва практиките на старото в отношението си към средствата за масова информация. Първото не би се вързало с опростенческото, но споделено схващане сред революционните ята на протеста от миналата година за директна зависимост на средствата за масова информация от политиците, а второто също не би допринесло за вътрешния духовен мир на гласувалите за актуалния кабинет.
Ако релацията между власт и медии бе „твърда”, защо днес, когато страната е управлявана от Кирил Петков (а преди това от Румен Радев), доверието на съгражданите ни към новините е по-малко, отколкото то е било в разгара на третия кабинет "Борисов"? А ако новото правителство се „подпира” на вече съществуващи практики, що за промяна е това и какво се случи с благородните лозунги, които се скандираха на жълтите павета?
В този смисъл, дали пък, наред с грантовете от неправителствения сектор, тези от държавния, насочени към средствата за масова информация, не остават константа, независимо кой е на власт (за танца на медиите с парите, виж тук)? Да, разбира се, една изпълнителна власт предпочита едни медии, друго правителство – други. Реципиентите се сменят, но схемата на „правителственото грантаджийство”, чрез която се канализират средства от национални и европейски програми към конкретни медии, продължава. В това отношение издания като „Труд” и „Дневник”, които не крият симпатиите и антипатиите си спрямо различните състави на изпълнителната власт, си приличат много повече, отколкото би им се желало на двете редакции.
Полезно е, разбира се, да имаме външен поглед върху състоянието на медийния сектор в България. Стига този външен поглед да е референция за обективност. Когато обаче хора, свързани с конкретно лоби (със своите медийни и НПО платформи), се явяват посредниците в арбитража на медийния ландшафт (тоест те са и оценяващите, и оценяваните), то това е малко като футболист да надува съдийската свирка. И ако в това отношение опитът на Репортери без граници да е известен (защо това е така, виж тук), то изследването на българския медиен сектор от Института "Ройтерс" също не може да бъде прието еднозначно.
От една страна, коментираният доклад е критичен спрямо партньорството между медиите и изпълнителната власт (предишната и сегашната). Така и трябва да бъде. От друга, в документа е налице напрежение между числата и интерпретациите (така например, е трудно обяснимо как БНТ хем се е извъртяла от днес за утре спрямо политическата конюнктура, хем остава медията, която е втора по доверие сред всички средства за масова информация).
Може би е време да се измисли НПО, което да извършва мониторинг на НПО-тата, които извършват мониторинг на медиите.
Изображение: Reuters Institute