Киното и телевизията остават основни инструменти за разпространяването на антинаучната колекция от лоши идеи, която много хора наричат „джендър идеология“. Разбира се, джендър идеолозите и техните последователи старателно продължават да твърдят, че такова животно нЕма. „Крадецът вика: дръжте крадеца“ се превръща в „Крадецът вика: няма крадец“. Освен това как си позволявате да налагате полова идентичност на крадеца без да го питате? Ами ако е крадла. Или най-добре: крадящо същество с флуиден и небинарен ЛГБТИ профил?
Но да се спрем на кражбата. Става въпрос за кражба на реалност. Идват едни хора и организации, грабят действителността от рафтовете, витрините и складовете на популярната култура, и медиите, а на тяхно място слагат странни думи, истории и идентичности. Под странни имаме предвид едновременно фалшиви и криви. Има красиви лъжи, но джендър идеологията ползва основно от другите. Особено сега, в режима на своята нелицеприятна ескалация.
Крадат се и пари. От данъкоплатеца, който без да го иска, субсидира масивната мрежа от организации за права. Основно трансджендър права. Това е правото на мъж да каже, че е жена и да те обвини в престъпление от омраза, ако не харесаш женствените очертания на неговия скротум.
Има и кражба на детство. Невротични и психясали родители решават да превърнат малките си момчета и момичета в лабораторни експерименти, за да получат пет минути „ТикТок“-слава и одобрението на прогресивните институции. „Вижте, кастрирахме си детето! Синът ни вече е дъщеря!“ Да не говорим за учителите, които организират срещи в класната стая между дечица и „драг кралици“. Това са онези „бурлескови“ чичовци с хорър естетика, които явно мислят, че пищенето и чекненето в пера, мрежи, брокат и кожи е приемлив прочит на женското състояние.
Повечето от тези по-екстремни елементи на джендър идеологията са добре познати в САЩ, Англия и Западна Европа, но са по-скоро подрастващи в българската част на глобалния ЛГБТИ франчайз. Ала постепенно пълзят към пълнолетие и тук. Повечето престижни институции на либерално влияние официално честват „15 години прайд в България“. Самият ритуал по самозадоволяване и самозаблуда е предвиден за 18 юни. В други световни градове „денят на гордостта“ беше разтеглен до седмица, а седмицата се разчекна на месец. И така от известно време красиви полиси повръщат цветна дъга почти постоянно. Знамената на джендър малцинствата се веят от посолства и административни сгради, а клиниките за „смяна на пола“ (кастрация) дори на непълнолетни, никнат като отровни гъби.
Детайлин разкази за подобни безумни престъпления има в новия документален филм на Мат Уолш „Какво е жена?“. Така се връщаме в началото на текста за киното и телевизията като инструменти за налагането на „джендър идеология“ в развитите общества. От гейовете каубои в „Планината Броукбек“, през младежки поредици като „Glee“, до почти всеки един мейнстрийм филм или сериал, правен в последните пет-шест години – ЛГБТИ разказите за света получават скъп саундтрак, пипнат монтаж, драматичен каданс и сочен маркетинг. Емоционален екранен рекет за припознаване и прегръщане на токсични каузи от широката публика.
И ето, че в тази силно замърсена среда, под радиоактивната дъга на „прайд-месеца“ юни, едни консервативни американци за разнообразие пуснаха добре направен филм за „другата гледна точка“, тоест за реалността. Мъжете не могат да станат жени. И обратно. А обратните и тяхното желание да не им се месят в леглото отдавна не са фокус на движението. Днес то се занимава с откровена деконструкция на действителността, с фалиране на факти. Новите слогани са в стил „Пазете правата на транс децата“. Гейовете и лесбийките са толкова старомодни. ЛГБТИ машината еволюира и еякулира абстракции и абсурди. Мат Уолш добре описва траекторията на идеологията. Първо беше „толерантност“. После стана „приемане“. Сетне отидохме на „празнуване“. А сега сме на „задължително участие“. Не е достатъчно да търпиш манифестацията. Трябва да трепериш от възторг пред цветното знаме на новата културна диктатура.
Филмът „Какво е жена?“ е зрелищно разобличение на този нов режим. Авторитети от областта на политиката, педагогиката и „джендър“ изследванията не са способни да отговорят на елементарния въпрос на Уолш – какво е жена? Никой представител на елита, попаднал пред микрофона на филма, не успява да сглоби отговора – човек от женски пол. Тази истина е престъпление от омраза. Вместо това се въртят в омагьосан джендър кръг. Казват: „жена е всеки, който се идентифицира като жена“. Говорят за „индивидуалната истина“ на хората от ЛГБТИ общността. Първо – каква точно общност е това? И второ – няма индивидуална истина. Има обективна истина. Психически разстроен човек, който се мисли за кон или за Наполеон, не е нито едното, нито другото. Неговата „индивидуална истина“ е обективна лудост. Та така и с чичкото, който иска да мине за лейди.
Нито един мейнстрийм западен критик дори не написа истинска рецензия на „Какво е жена?“. Медиите или игнорираха, или представяха филма като „акт на насилие“. Но той стана най-търсеното стрийминг заглавие в седмицата на премиерата си. Част е от консервативната платформа The Daily Wire – една от малкото добре финансирани организации извън постмодерния захват на „прогресивното съгласие“.
Филмът показва по остроумен и интересен начин кухата конструкция на цялото нещо. ЛГБТИ движението иска да ни убеди, че сексуалната ориентация е вродена, но полът е флуиден. С други думи един гей никога не може да стане хетеросексуален, но един мъж винаги може да стане жена. И по-лошо – едно малко момиче може да стане момче. И обратното. Разбира се, с помощта на хормонална терапия и хирургически операции. Накратко – тези хора ни пробутват кастрацията на деца като нова демократична ценност.
Филмът „Какво е жена?“ може да даде начало на вълна от културни и развлекателни продукти, обвързани със здравословните корени на реалността. Не е достатъчно да имаш истината на своя страна. Трябват и начини за доставка и разпространение. „Ах, тези медии“ е един от тях. Четете тук за още „реалност по време на прайд“.
Изображение: What is a woman, Official Trailer
