Навремето българите бяхме научени „силно да любим и мразим“. В момента остана само второто. Не, по скоро: „силно обичаме да мразим“. Еврото се очертава да е най-актуалната тема, попаднала под прицела на омразата. „За“ и „против“ еврото. Какво да правим?
Винаги съм считал, че една тема може да бъде обяснена най-добре през логиката на въпросите. Отбележете – не през отговорите, а през въпросите. Темата за еврото е твърде заплетена, за да убедя само с няколко реда евроскептиците. Считам, също така, че тя е част от националната ни сигурност и точно поради тази причина изисква изключително смело политическо лидерство със съответната доза лична отговорност.
Но нека започнем с въпросите и да видим какво ще се получи:
- Вярвате ли на българските политици?
Бъдете сигурни, че в момента целта ми е да ви подхлъзна. Ако отговорът ви е категорично „не“ – тогава подкрепяйте еврото с две ръце. Защо ли? Защото най-важният закон в държавата е „Закон за държавния бюджет“. В него се разписват приходите и разходите на държавата. Това е изцяло в ръцете на политиците и много често те ви купуват чрез него, увеличавайки разходната част, без да можем да си го позволим. Е, членството в еврозоната ограничава възможностите за „толкова мащабна корупция“ през държавния бюджет. Как ви звучи?
- Искате ли в бъдеще да няма фалит на банка от системно значение оперираща в България?
Пак ви подвеждам. Трябва обаче да знаете, че през последните три десетилетия нито една системна банка на държава – член на еврозоната не фалира. ЕЦБ не го допусна. Не защото не трябва, а защото „свещената крава“ на банковия надзор е защита интереса на депозантите. При членство на България в еврозоната българските банки ще имат достъп за капиталова подкрепа до десетки милиарда евро, а депозитите на българските граждани попадат под европейската защита на паневропейския фонд за депозитно застраховане, където има натрупани над 60 млрд. евро.
- Искате ли да се финансирате при по-ниски лихвени проценти?
При членство на България в еврозоната отпада така наречената „рискова валутна компонента“. Какво означава това? Стабилността на валутния борд не зависи от политически изказвания на политиците, а от неговата обезпеченост. Сигурни ли сте, че няма да дойдат на власт крайни популисти с абсурдни обещания за тройни пенсии, безплатни лекарства, детски градини, за да спечелят любовта ви? Точно такава политика може да счупи валутни борд много по-бързо отколкото си мислите. И точно това означава „рискова валутна компонента“, когато се определят лихвените процент. Разбира се, че държавата ще се финансира на по-ниски лихвени проценти при евентуално членство, което ще намали разходите по обслужване на държавния дълг залегнали в бюджета на държавата.
- Вярвате ли, че при евентуално членство на страната в еврозоната ще се увеличи инфлацията?
Това е нещо като основен коз в ръцете на евроскептиците. Истината обаче е абсолютно различна. Да, ще има техническо покачване на цените при присъединяването, но то няма да надвиши 0,3%, което е станало при останалите държави. Това е безспорен факт, всичко останало са легенди. Категорично е невъзможно хлябът да стане от 2 лева на 2 евро.
- Вярно ли е, че губим паричната си независимост?
Да, това е вярно и какво от това? Какво ще кажете да си направим български интернет, че да сме изцяло независими от останалия свят? Е, спекулирам по темата, но това с „независимостта“ , категорично не интересува бизнеса. Той се интересува единствено и само от финансовата стабилност, а това безспорно ще ни го донесе членството в еврозоната.
Още в посока „парична независимост“. По закон централната банка е деполитизирана. Така ли е на практика? Не, разбира се. Да ви припомня само тоталния хаос за избор на управител на БНБ през последните месеци. На какво ви прилича това – на политическа игра или на експертна битка за един от най-важните постове в държавата.
- Искате ли дългосрочна устойчивост на бизнес климата?
Повярвайте ми, това може да стане единствено и само с практически неизчерпаемите финансови ресурси на Европейската централна банка. Наистина ли смятате, че ако Гърция не беше член на еврозоната, щеше да оцелее след пълното фиаско на банковия ѝ сектор? Никакъв шанс, това е категорично. Останалото са просто приказки. Европейската банка, практически, беше в основата на спасителния план за Гърция. Този спасителен механизъм нямаше как да бъде активиран, ако Гърция не беше член на еврозоната.
Въпросите са много. Ако трябва да притеглим позитивите и негативите в дадено съотношение, бих ги определил като 70 към 30. Да, негативи безспорно има, но като цяло това е естествено продължение на пълноценното ни приобщаване към ЕС. Колкото повече европейска интеграция, толкова по-малко ще бъдем зависими от геополитическите игри на Голямата Мечка. Тази тема обаче ще я пропусна.
