Едва ли някой е пропуснал признанието на депутата от „Продължаваме промяната“ Христо Петров във Facebook, че откакто е на този пост (6 месеца), той дарява всяка своя заплата за подпомагане на образованието на изоставени деца. Нещо повече – пътува до домовете, където са настанени в страната, изцяло за собствена сметка, без да се ползва от услугите на служебен автомобил. Сумата, спестена от депутатската заплата, възлиза на 40 000 лв., обяви самият той. Много или малко е стойността на това дарение и какъв е ефектът от него, е друга тема. Факт е, че тази негова постъпка бе обект на широка дискусия – зарадва неговите почитатели, но и предизвика вълна от коментари дали това влиза в задълженията му на народен представител.
Вероятно за много хора този ход е популистки – помага му да трупа позитиви и рейтинг на гърба на децата, но “колега, помниш ли” някой друг да го е правил? Да, депутатите са народни избраници, за да създават закони и да подобряват благосъстоянието на нацията с тази си дейност, но Ицо Хазарта всъщност прави точно това, привличайки фокуса на вниманието върху значими обществени проблеми. Кой знае, може пък да предизвика “ефекта на пеперудата” и други депутати да последват примера му. Предстои да видим.
Децата във фокуса на общественото внимание – не се случва за първи път, но сега инициативата е директно към тях, и то от народен представител. Обикновено тези действия са в обратна посока – от нуждаещите се към управляващите. Всички си спомнят палатковия лагер на протестиращите майки на деца с увреждания, който в периода 2015-2018 стоеше пред прозорците на властта, без никой да обръща особено внимание на отчаяните им викове “Системата ни убива!”. Може би и тогава някой от депутатите трябваше да припознае каузата с реални действия, а не с протоколни срещи и разговори, неводещи до нищо.
У нас традиционно (и невинаги правилно обаче) се гледа на народните представители като на хора, които се възползват от всички привилегии на мимолетната си власт – служебен автомобил, шофьор, гориво и небезизвестните “депутатски кюфтета”. Но истината е, че сред тези 240 човека в парламента има стойностни хора, които работят не само за собствения си, но и за обществения интерес. И когато един от тях се възползва от популярността си, за да покаже съпричастност към определена кауза, той бива охулен, а усилията му – омаловажени. В Народното събрание има депутати, които са там пореден мандат, но никой не е чувал техните имена, нямат изказвания от трибуната и не са активни в публичното пространство. За сметка на това по-популярните от тях (в друга роля, преди да влязат в политиката) не губят времето си и пренасят тази енергия върху значими каузи. И очевидно е хубаво да “имаме човек” от тази порода в парламента.
Всъщност Ицо Хазарта не е попаднал случайно там. По време на парламентарните избори през изминалата година, той спечели убедително гласовете в най-големия 25-ти МИР в София, побеждавайки дори лидерите на ГЕРБ и БСП – Бойко Борисов и Корнелия Нинова. С тази заявка още при влизането си в парламента, не му остава нищо друго освен да защитава своето място там от далеч по-опитните си колеги, които не пропускат повод да му кажат “ама ти не за това си там” (по негови думи).
Други дискусионни въпроси обаче възникват по темата и няма как да бъдат подминати. Дали една популярна личност трябва да стане депутат, за да може да извършва благотворителна дейност? Отговорът е не. За да помага, човек не е необходимо да е нито популярен, нито в управлението на страната. Може да го прави “всеки ден, всеки час, навсякъде”.
А дали благотворителността трябва да е тайна или пък с обявяването на действията си караме и други да се замислят и да помогнат? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. За едни добрият пример трябва да се показва, а за други – той да остава между добротвореца и реципиента на благотворителния акт. При всички случаи – важното е да правим добро и при възможност да помагаме на някого, а дали ще го обявяваме публично или ще го запазим за себе си, е въпрос на лично усещане.
И накрая – не ни остава друго освен да кажем “Браво! Браво, господине!” и дано животът на поне едно от десетките деца, подпомогнати в тази кампания, се промени към по-добро.
Снимка: бТВ
