Буквалният превод – откровение – не звучи плашещо за средностатистическото ухо. Но ако кажем Апокалипсис и тиражираме думичката чрез медиите ежедневно и ежечасно, тогава поне половината от човешката популация минава на транквиланти. И има защо – трансцендентното познание за края на света, дадено от Светия Дух на светия апостол и евангелист Иоан Богослов и записано от него в книгата „Откровение“, е наистина плашещо. И мнозина са убедени, че вече живеем във времената на Апокалипсиса. Смъртоносната пандемия, алогичната и затова още по-плашеща война, което е само на няколкостотин километра от нашите граници…
А масовата реакция на тези апокалиптични събития е ропот. Вярно, леко стреснат и недотам нагъл, но ропот. Защо на нас?! Защо на мене?! Ако имаше Господ, нима щеше да допусне всичкото това безобразие, страдания и смърт?!
Разбира се, Бог съществува. Но някои го бъркат с добрата лелка от детската градина, на която ѝ е писнало от злояди деца и с трепет следи погледа на ящния бузанчо, на когото веднага да сервира допълнително в чинията. Да, Бог е добър, но и справедлив. Затова, когато си живял живота си като диване, накрая получаваш съответните „бонуси“. А най-мерзкото падение на човешкия род е узаконеното право на всяка майка да убива собственото си дете. Някои го наричат „аборт по желание“…
Поводът за тези редове е днешният 3 юни. Датата е обявена за Международен ден срещу аборта в Twitter от нашия сънародник Валери Митев. Той е бивш офицер и настоящ IT-специалист и изобретател; женен за украинка, от брака си имат три деца. Валери е може би най-известният у нас „про-лайф“ активист. Приема съпротивата срещу абортите като своя лична кауза, след като чува изповедта на една жена, подложила се на аборт. Тя признава, че никога няма да забрави думите на гинекологa по време на интервенцията: “Виж ти, как иска да живее, извърта се, съпротивлява се…”
„Дълго мислих какво мога лично аз да направя за защита на децата, заплашени от аборт”. Така на 17 март 2010 г. учредих в Туитър 3 юни като Международен ден против аборта. С идеята на този ден по целия свят да се надига вълна от протести срещу убийствата на неродени деца“, споделя Валери Митев.
Страницата на Международния ден в Туитър вече е последвана от хиляди личности и организации от различни страни, между които лекари, политици, дипломати, медицински учреждения, журналисти, писатели, обществени организации, медии. Има и няколко имена на световноизвестни личности, сред които Йоко Оно.
За да бъде картината пълна, трябва да споменем, че освен противници, абортите имат и яростни поддръжници, така наречените „про чойс“ активисти. Това са изключително феминистки, чийто генезис тръгва от западната левичарска младежка контракултура, която е „контактна“ с маоистката и анархистическа идеологии. Тяхното кредо е „правото на избор“ на жената, която има право да прави каквото иска с тялото си. Да, но тялото на зародиша вече е тяло на друг човешки индивид, нали?
Третата световна, която започна през 1922 година
През Първата световна война загиват 10 милиона души. През ВСВ – над 80 милиона. По данни на Световната здравна организация, официално в света се извършват около 40 млн. аборта за година. Но за да получим реалната им цифра, специалистите твърдят, че трябва да умножим по две, даже по три. Спираме се на 100 млн., защото се помни и изчислява лесно. Само за една година! Тоест Третата световна война отдавна е в ход, а изгледите някога да завърши с мир, са нищожни. И да, никак не е пресилено и неточно да говорим за война, защото са налице насилие и кръвопролития, агресори и човешки жертви. Разликата е само в инструмента на убийство, в марката на машините за смърт: в първия случай убийците използват бомби, танкове и системи за залпов огън, а във втория – кюрети, аспиратори и химически отровни вещества.
Началото на ТСВ също е известно. Това е датата 30 декември 1922 година. Тогава е създаден Съюзът на съветските социалистически републики. Една откровено атеистична и антиклерикална тоталитарна държава. Според запазените документи и свидетелства на съвременници от онази епоха, идеологът на „пролетарската революция“ и вожд на СССР Владимир Ленин е ултраляв. Във всякакъв смисъл. Да, не са известни документи, които директно го уличават в хомосексуализъм, но новата държава на работниците и селяните практически прекратява преследването на хомосексуалните и легализира тяхното битие. Но по-важното за нашата тема е, че болшевиките легализират и абортите.
Третата световна се разгаря по целия свят. У нас това се случва през 1956 година, когато е приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на „мероприятията на Партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството“. НК разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност.
Таксата, която се заплаща през 1960 година, е 45 лв. Днес таксата варира между 150 и 300 лв. А България е на първо място в черната класация на Европейския съюз по брой прекъснати бременности. Ежемесечно над хиляда българки извършват аборт по собствено желание. Това показват официалните данни на Националния център по обществено здраве и анализи. Но статистиката борави само с броя на легално регистрираните манипулации, което означава, че стойността вероятно е значително по-голяма. Тоест говорим за около 30 000 аборта годишно. През последните години абсолютната им цифра намалява, но това не е повод за успокоение, нито е резултат от някакви целенасочени усилия на държавата. Просто за една нация от пенсионери детеродната и други съпътстващи дейности кореспондират със светлото минало. Но през 70-те години българките чупят рекордите с по над 150 000 аборта годишно. С две думи – като ударим чертата, от 1956 година до днес са били убити близо 6 000 000 български деца.
Толкова са и жертвите на хитлеровия холокост над евреите. По време на 12-те години, когато фюрерът е на власт, в лагерите на смъртта на територията на Третия райх са умъртвени близо 6 милиона евреи, а техните тела са изгорени в пещите на крематориумите. Известно е, че разчленените телца на убитите бебета се третират като „медицински отпадъци“; от всяка клиника те се транспортират и изгарят в пещите на инсинератора в двора на Александровска болница. Приликата с истинския холокост никак не е случайна, нали?
Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. И никаква фалшива „национална стратегия за демографско развитие“ няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.
Преди време прочетох думи, които ме потресоха: когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество. Върху президента, върху депутата Х., върху съседката, върху теб и мен… Но аз не искам да бъда убиец. А ти?
Какво можем и сме длъжни да направим
Колкото и да е болезнен, изходът е такъв: законово криминализиране на абортите. Разбира се, тоталната забрана на абортите би била крайно непопулярна мярка. Затова на първо време абортите трябва да се инкриминират законово, като се остави една вратичка: бременните жени и техните близки – съпруг или родители – да подписват декларации, че по собствена воля убиват децата си. По този начин вината ще се свали от цялото общество и ще се носи от конкретните извършители.
Нужни са и конкретни мерки, за да се пробуди съвестта на нацията. Затова е най-удачно Българската православна църква и правителството да инициират и дългосрочно да се ангажират с една Национална програма срещу абортите „Искам да живея, мамо!”. На първо място Синодът трябва да излезе с официално и категорично становище в потвърждение на това, че абортът е убийство. После трябва да се заложи на системна просветителска дейност сред средношколците и младите хора въобще. Силен ефект би имало и създаването на специална Комисия, състояща се от лекар, социален работник, психолог и свещеник, към която задължително да бъдат насочвани жените, решили да направят аборт по желание. Много често един жест на подкрепа към попадналите в такава сложна ситуация бременни момичета и жени може да спаси живота на децата им.
Трябва да се работи и с гинеколозите, за да се насърчават да отказват извършването на аборти по желание. В Женевската декларация (клетва) на Световната медицинска асоциация, приета през 1948 година, има и такъв член: „Ще уважавам човешкия живот от самото зачатие“. Тази клетва се полага от лекарите, а съвременните гинеколози неизбежно стигат до морален конфликт по време на упражняването на професията си.
„Аз не мога да говоря от името на цялата гилдия, но мога да споделя своя личен опит”, казва доц. д-р Данаил Даков, един от най-известните гинеколози в Старозагорска област. „Самият аз съм изминал дълъг и мъчителен път в моята професионална кариера, докато осъзная, че да абортираш, да убиваш невинни деца, е нещо ужасно. И от доста години отказвам да извършвам аборти по желание. Радостното е, че и доста от моите по-млади колеги също започнаха да отказват да правят аборти… Но, пак казвам – трябва да стигнем до душите на младите хора, да кажем на младите българки: „Спри се, момиче, ти убиваш собственото си дете!”
Да, Третата световна война продължава вече точно 100 години. И най-вероятно нейният край ще бъде поставен от Четвъртата световна война. Разбирам, звучи твърде антиутопично, но това е горчивата истина. Дотук най-грубите сметки показват, че жертвите на ТСВ са около 5 милиарда. Всички ние, останалите живи хора, по някакъв начин сме виновни за тяхната смърт. На практика едва ли има семейство, в което някога да не е правен аборт. Ние сме каинови потомци. И това е оглушителният отговор на въпросите на роптаещите: Но защо на нас?! Защо на мене?!
„Ето затова! Защото убивахте децата си!“
Апокалипсисът вече е изпратен. До поискване. И само от нас зависи кога ще го получим.
Надеждата, разбира се, умира последна. Да си спомним ниневийците, които се вслушаха в гласа на пророк Йона, че заради беззаконията им след 40 дни Господ ще унищожи техния град. Те се покаяха, отвърнаха се от греховете си и Бог ги помилва.
Затова не ни остава нищо друго, освен да викаме, да крещим, да заклинаме, да молим света като Йона: „Хора, покайте се! Братя и сестри, нека се покаем, за да ни отмине горчивата чаша!“
––––––––––––-
Post Scriptum въпрос с понижена трудност: А знаете ли, че инсинераторът в двора на Александровска болница произвежда около 5 000 мегаватчаса енергия годишно, която продава на Топлофикация?
Изображение: Britannica
