Преди четири години филмовият критик на „Форбс“ Скот Менделсън обясни финансовия провал на „Соло: История от Междузвездни войни“ с модерните и добре приети в медийните среди расово-полови опорни точки. Тогава той озаглави статията си за жалкото представяне на филма в класациите така: „С провала на „Соло: История от Междузвездни войни“ идва въпросът дали филмите с бели мъже не са бокс-офис отрова?“
Корпоративната преса обича разказите за обезценяване и смаляване на културни продукти, оглавени от омразната им демографска група.
Тази седмица Скот и другите морално оскотяващи мегафони на „промяната“ нямат повод за злоради заглавия като онова за „Соло“. Точно обратното. Филм с бял мъж триумфира в световния бокс-офис и опровергава много от доминиращите наративи в информационния океан. „Топ Гън: Маверик“ с Том Круз стартира много по-силно от официалните прогнози на експертите и направи над 250 милиона долара само за премиерния си уикенд. Продължението на осемдесетарската класика се очертава като най-големия хит на Круз, който през юли прави 60 години.
„Специалистите“ не бяха подготвени за чак такъв солиден зрителски успех на авиационния екшън. Още по-малко са очаквали студийната суперпродукция да прекъсне потока на пропагандата и да се лиши от де факто задължителните социални и политически послания. В последния филм за Бонд видяхме как агент 007 стои кротко на задната седалка на мотор, управляван от смела чернокожа жена. В поп-културното пространство има изобилие от комиксови супергерои, пренаписани в съзвучие с LGBT и BLM каузите на днешния объркан ден. Продуценти постоянно сменят цвета, пола, сексуалната ориентация и смисъла на познати персонажи, както и на реални исторически фигури. И сякаш джендърфлуидната расово-сексуална мутация на съвременното развлекателно съдържание не е достатъчна, че към нея се добавя геополитически мазохизъм за „срамното минало на западния империализъм и колониализъм“, придружен от добре спонсорирана прокитайска пропаганда. Американски филми се цензурират, за да задоволят критериите на партията в Пекин и да си осигурят печелившо разпространение в огромната комунистическа страна.
Това е неприятният културен и геополитически контекст, в който излиза „Топ Гън: Маверик“ – 36 години след оригинала, пленил въображението на публиката в един драстично различен исторически период за Западния свят. Е, новият филм е зрелищно отрицание на всички изброени горе „болести на времето“ и представлява носталгично пътешествие до Рейгъновата епоха.
„Топ Гън: Маверик“ е културен и геополитически шамар в лицето на днешната развлекателна и медийна индустрия. Филмът е триумфален и патриотичен. Няма никакви постмодерни скоби, обяснения и извинения за злините на американската армия и държава. Няма сцени, в които чернокожа трансджендър драг кралица спасява живота на Том Круз. Неговият образ Маверик не е представен като токсичен бял мъж с комплекси, принуден да се покае за привилегията си и да се извини за предците си. Няма прогресистка ирония и неомарксистка деконструкция. Няма прайд флагове на каданс на мястото на американското знаме. Мъжете са мъже, жените са жени. Една от дамите е боен пилот. Но сюжетът не ни предлага отблъскващи феминистки лекции и #MeToo отклонения.
В много отношения това не е съвременен мейнстрийм филм. Идеята е публиката да се върне през 80-те години, когато по времето на Рейгън американското общество, както и Западът като цяло, е имало усещане за цел и смисъл. Преди новата „културна революция“ да се опита да превърне американския експеримент във фрийк шоу. Както казва авторът и водещ Марк Стайн: „Западът спечели Студената война, но изгуби мира“. И допусна идеологията на врага да се промъкне маскирана като добросъвестна и праведна загриженост за права, малцинства и равенство.
Геополитиката на „Топ Гън: Маверик“ е освежаващо „рейгънизирана“. Първоначално китайската технологична корпорация Tencent e искала да инвестира във филма. Оформило се е поредното китайско партньорство с елитен холивудски проект и на хоризонта се очертали печалните резултати. В най-предварителния трейлър преди завършването на продукцията, фенове на първия филм ядосано отбелязаха, че кръпките с флаговете на Тайван и Япония липсват от оригиналното яке на персонажа на Круз Маверик. Но в крайна сметка, както The Wall Street Journal описва, китайците са се отказали да инвестират заради „твърде проамериканското послание“ на филма. От корпорацията се притеснили, че властта в Пекин няма да одобри тяхното участие в толкова патриотичен проект от САЩ. И за щастие в готовия филм, оглавил класациите в целия свят, флаговете на Тайван и Япония отново са върху якето на Маверик. И то без да трябва да се добавя LGBTI дъгата за бонус точки от другата цензура – прогресивната, на американска почва.
Ето как геополитическите динамики и медийните наративи се преплитат в един филм, който отказва да бъде това, което се очаква от него днес. Понякога носталгията е и инструмент за противопоставяне на режимите, които искат да изкоренят западното наследство или да го редактират до псувня. В „Ах, тези медии“ ще проследим този дълбок сблъсък, олицетворяван понякога дори от филмови блокбастъри.
снимка: Official Trailer