Настъпи юни – слънце, море, топло време, Ден на детето, Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, месец на редица православни празници, сред които Петровден, Всички български светии, Неделя на Всички светии и редица други. Хубав месец.
От известно време обаче месецът бива асоциран, по-точно казано – принуждават ни да го асоцираме и с т.нар. прайд. Е, как пък ни принуждават, ще попита някой. Ей така – организаторите буквално си присвоиха дъгата от децата, през годините надсловът първоначално беше „Аз и моето семейство” (първият прайд – 28 юни 2008 г.), после стана „Приятелство под дъгата”, от миналата година се чуха и все повече гласове, че прайдът вече има и политическо послание, а именно – узаконяването на еднополовите бракове. Тази година мотото е „Горди да бъдем”, ще има и „редица културни и спортни събития”.
Същински месец на прайдуващите, за съжаление, не лъвове, а шепа ексхибиционисти, които отчаяно търсят внимание. Да, шепа, защото и 20 000, и 50 000 да се съберат, на фона на няколко милиона, пак ще са незначителна част. Разбира се, не може да се отрече, че макар и малобройни, те са по-шумни, по-забележими, по-напористи, по-отразявани от медиите. Между другото, за разлика от всички рестрикции, касаещи Ковид и засягащи милиарди по света, този път от СЗО заявиха, че „необичайното разпространение на маймунска шарка не означава, че хората трябва да избягват парадите на ЛГБТИ това лято”, защото било важно да се покаже подкрепа. Инфекциозното заболяване, което причинява кожни лезии и е предимно полово предавано, се разпространява основно сред гейовете.
Не им обръщайте внимание, казват други. Как да стане, когато те вече извират отвсякъде. И да, биват публично подкрепяни от все повече НПО-та, политици, посолства и прочее. Факт е. Факт е и че умело съчетават позата на жертва, като едновременно са готови да скачат като агресивен петел на всеки, позволил си да изрази несъгласие с посланията им.
Да оставим настрана поривите им. Те, ако само се изчерпват само в желанието да са такива каквито са, са разбираеми. Кой и с кого какво прави в леглото, си е негова работа. Но споменавайки 1-ви юни и децата, някак плавно преминаваме именно към най-уязвимите в обществото – подрастващите.
Миналата година си направих труда да се разходя до т.нар. прайд, за да мога да говоря от първо лице. Извън видимо заявилите се като ЛГБТИ, на събирането пред паметника на Съветската армия имаше много подрастващи, които бяха там, за да се забавляват и „защото ни е интересно”, както заяви групичка девойки, докато притеснено се подхилкваха.
Между другото, извинявам се за отклонението, но адмирирам избора на място от организаторите на прайда. Парадът миналата година приличаше по някакъв начин на русофилските събирания на Копринка – на щандовете около паметника се продаваше почти всичко – от сапуни под формата на мъжки полов член (безспорно възпитателно за децата, виж снимката по-долу), през разни аксесоари в цветовете на дъгата, та чак до козметичната серия на известна плейметка. А на сцената дефилириха драг кралици, чалга звезди, силиконки. С една дума – гротеска. На язовира просто щандовете са с по-различно съдържание.
Да се върнем на децата. В последните години тече съзнателно сексуализиране на атмосферата на т.нар. прайд, като тази година върхът беше предварително обявената и настоятелно промотирана (включително с обяви за координатори) „детска сцена”. Децата безспорно са лесни за индоктриниране – песни, танци, филми, книжки, популярни изпълнители на прайда, шаренко, шумно, весело – подрастващите са склонни към облъчване, замаскирано под така жадуваната на тяхната възраст свобода. Но това е имагинерна свобода, това е слободия, идеология, прикрита зад отдавна изтъркани поради злоупотребата с тях думички като толерантност, равни права, свобода на изразяване и т.н., и т.н.
Поради прекомерно свободното боравене с термини, уж защитаващи правото на всеки да се изразява и определя както намери за добре, противопоставянето е трудно. Я си посмял да кажеш, че не въприемаш посланията на прайда и не си възхитен лесбийки и хомосексуалисти да дефилират по прашки в центъра на София пред погледите на деца, я са те обявили за хомофоб, трансофоб и какъвто там се сетите фоб.
Не може да им се отрече, че и умело се пришиват към различни каузи и уязвими групи – например към тази на жените, пострадали от насилие (миналата година на протест срещу насилието над жени, речи държаха и преобладаваха представители на НПО-та, опитващи се да прокарат лгбти политики), или към тази на украинците (тази година организаторите на родния прайд са обявили, че подкрепят Киев прайд, който не може да се състои заради руската агресия в Украйна.
Безспорно това утежнява позицията на другите – сакън да възразиш срещу прайдващите, биваш анатемосан като путинофил, подкрепящ руската агресия в Украйна. Или като подкрепящ насилието над жените. Лепнато ти е тежко клеймо, обратен път нямаш! Получава се нещо подобно на това с Истанбулската конвенция. Критиците и, както сега тези на прайдовете, лгбти и прочее, биват дамгасони като прости и невежи люде, ретрогради, застинали някъде около 15-16в.
Има ли въобще адекватен отговор срещу ЛГБТИ пропагандата, е въпрос, който си задават много хора. Вероятно поради дългогодишния репресивен режим, властвал в страната ни, тук сякаш сме по-предпазливи към обещаваното ни (розово) бъдеще. Просто защото похватите им са сходни. И вместо, за разлика от страните в Западна Европа, които все повече бият отбой пред все по-аморалните искания на въпросните, да склоним глава, тук тепърва се заражда все по-отчетлив фронт „против”.
Не за първа година ще се проведе „Шествие в защита на традиционното семейство”, но за пръв път Сдружение „Родители Обединени за Децата (РОД), които са организаторите, обявиха юни за „Месец на семейството”, за пръв път бяха и подкрепени от различни консервативни организации в страната, сред които Младежки Консервативен Клуб. Целите им също са по-амбициозни от предходните пъти – освен да честваме традиционното семейство, съставено от мъж и жена, се надяват да насърчат и диалога около семейните политики.
А на 18.06.2022г, когато е прайдът, в София ще бъде проведен и маршът за Свободата и Семейството. Призивът е: „Нека излезем заедно в чест на българското семейство и общата ни вяра, култура и традиционен светоглед”, като са поканени всички родителски и неправителствени организации, включително и различните политически партии (партийната агитация е забранена), обществени личности, обикновени граждани – без значение от религиозната или етническа принадлежност.
И всъщност проблемът не е с кой с кого прави креватна гимнастика, а душевната педерастия, постоянно търсеща шумна изява и натрапваща сексуалните си предпочитания.
