Не минава и ден, без „Продължаваме промяната” да блеснат с някакво безумие, плод на съчетанието между арогантна самовлюбеност, цинично безочие, отчайваща некомпетентност и неистова жажда за власт, подправени с щипка желание да се покажат като отличници пред американското посолство. Ако Херо Мустафа е класната, Кирил и Асен са посредствените натегачи, които я черпят с кафе и шоколад, за да ѝ се подмажат, и които винаги са готови да докладват съучениците си за най-дребното провинение.
През изминалата седмица обаче „А отборът” надмина себе си, като доказа окончателно, че при пародийното му управление промяната е упадък, почтеността е шуробаджанащина, прозрачността е задкулисие, законността е произвол, справедливостта е разправа с инакомислещите, а зад обещанията за светло бъдеще, досущ като преди 1989 г., се зъби призракът на репресията и мракобесието. А кой иска да управлява чрез низости, репресии и терор, ако не комплексираният страхливец, осъзнаващ дълбоко у себе си собственото си политическо и човешко нищожество, поради което има нужда да премаже всеки, отказващ да се превърне в червен килим, по който той да мине. Това е социопатът, който има потребност да издевателства над по-слабите, но по-добри от него, за да се почувства значим, и прегъва раболепно колене пред по-силните. Колкото и хора да прегази обаче, това няма да го извиси, напротив – дъното на блатото винаги ще си остане неговият естествен максимум. Страхливецът е наясно с това, затова е толкова злобен, настървен и отмъстителен. Ето защо от него не е възможно да излезе лидер – просто закваската му е на диктатор.
Какъв диктатор би бил Кирил Петков? Вероятно бутафорен – какъвто е и като министър-председател. За неговите изпълнения сме писали неведнъж (тук, тук, тук, тук и тук) и колкото и да продължават да ни изумяват, възмущават и гневят, сякаш вече свикнахме с тях. Тези дни – за разнообразие – търпението ни беше поставено на изпитание от втората половинка на дует „Харвард”. Нов проектозакон с гръмкото наименование „Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата” разбуни духовете и събуди спомените за враговете на народа и Народния съд. Той предвижда създаването на Междуведомствен съвет – консултативен орган към Министерския съвет, оглавен от вицепремиера и финансов министър Асен Василев, с членове заместник-министрите на правосъдието, на вътрешните и на външните работи, на икономиката и индустрията и заместник-директорите на НАП и на ДАНС.
Проектозаконът на Василев беше наречен медийно „българския „Магнитски” по аналогия с американския Закон „Магнитски”, приет през 2012 г., който упълномощава правителството на САЩ да налага санкции на граждани, които смята за нарушители на човешките права, да замрази активите им и да им забрани влизането в страната. Първоначално законът се прилага само спрямо руски граждани, но по-късно обхватът на санкциите е разширен и днес под ударите му може да попадне всеки гражданин, търговско дружество или друга организация. Разширен е и спектърът на санкциите.
Що се отнася до българския „Магнитски”, той предвижда да бъдат създадени списъци на субекти и свързаните с тях лица, за които има данни, че използват с престъпни цели високотехнологични продукти, извършват злоупотреби и измами в киберпространството или нерегламентирана дейност на инвестиционни посредници, опитват се да превеждат чрез български банки средства с неустановен произход или злоупотребяват със средства на Европейския съюз. Включването в подобен списък ще се смята за основание за проверка по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, т.е. ще даде зелена светлина за замразяването на активи, отнемането на имущество и спирането на изпълнение по договори без съд и присъда, а предоставянето на информация на новия орган няма да може да бъде отказано от съображения за банкова, търговска, държавна или служебна тайна.
С други думи, ако недоброжелател пусне донос срещу вас, че например сте се усъмнили в интелектуалните способности на Кирил Петков или в мъжествеността на Асен Василев във „Фейсбук” публикация, очаквайте на вратата ви да позвъни Бойко Рашков и да ви остави на улицата, като няма да разполагате дори с минимални средства за физическото си оцеляване и за защитата си. Забравете за свободата на мисълта, за свободата на словото, за неприкосновеността на частната собственост, за банковата тайна, за презумпцията за невинност, за правото на защита. Конституцията по стара харвардска традиция ще бъде погазена и „прегрешилият” ще остане на милостта на седмината членове на Междуведомствения съвет, които ще имат правото да запорират сметките му, да конфискуват имуществото му и да го изпратят на кладата или поне в концлагер.
Оказва се, че трийсет и три години след 10 ноември тоталитаризмът се завръща на розов еднорог в лицето на партия, дошла на власт с обещанието за съдебна реформа и възстановяване на правовата държава. Да не забравяме обаче, че единият от лидерите ѝ наруши Конституцията, за да се добере на всяка цена до властта, което подкопа стойността на обещанията ѝ от самото начало и трябваше да ни послужи като предупредителен сигнал. ПП стъпи на политическата сцена с порок и продължава в същия дух. Тревога буди патологията на мисленето на хората, решили, че през 21-ви век в държава член на ЕС могат безпрепятствено да узаконят и да прилагат откровено сталинистки похвати на управление, погазвайки основни права и свободи на гражданите само защото са неудобни с нещо.
Днес повече от всякога следва да се запитаме това ли е новият морал в политиката, който ни обещаваха – да насърчават хората да слухтят, да следят други хора и да пишат доноси, да зачеркнат годините на усилен труд на даден човек и на цялото му семейство, да очернят образа им, да ги заклеймят като обществени врагове и да ги убият приживе, защото са отказали да се подчинят на повелите на Партията? Това не го ли бяхме преживели вече? Що за правова държава е тази, в която седмина души имат правомощията да решават съдбата на човек без съд и присъда? Дали истинският цивилизационен избор на ПП за България не е възстановяването на СССР? Дали Асен Василев не се изживява като харвардска версия на Тодор Живков?
Струва ни се обаче, че най-важният въпрос, над който е желателно да се замислим, е защо ПП се нуждае от подобен сталинистки закон, за да се задържи в управлението на страната. Логично би било партията на високообразованите и компетентни харвардски възпитаници да съсредоточи усилията си върху постигането на успехи в икономическата сфера и върху повишаването на жизнения стандарт на гражданите, върху осигуряването на качествено здравеопазване и образование, върху ефективната работа на правораздавателните органи, върху насърчаването на развитието на науката и на културата, като успешните политики в изброените области биха ги бетонирали на власт. Законопроектът на Василев създава усещането, че ПП осъзнава управленската си нефелност и единственият начин да не изпусне юздите е чрез някакъв инструмент за репресии.
По този повод Татяна Дончева изтъкна, че „това е фашизоиден начин на мислене. Такъв произвол на изпълнителна власт, която да прави списъци по доноси за лица, на които трябва да бъде отнето или замразено имущество, не е познато в наши дни”. Тя допълни, че „няма нужда да се докарваме на всички велики сили, папагалствайки и слагайки се по този унизителен начин”.
Юристът Любомир Талев коментира, че според проектозакона „функциите по осъществяване на наказателната репресия се изземат от съда и прокуратурата и се предоставят на орган на изпълнителната власт”. Според него се връщаме в „най-мрачните сталински времена, когато доносът беше достатъчен, за да се причини на практика гражданска смърт на тези лица”. Талев е категоричен, че „това е закон, който противоречи и на европейските порядки, и на установения конституционен ред”, чиято цел е оказването на „наказателна репресия” и който не гарантира правото на защита.
Важен момент от законопроекта е, че ако учредител или председател на политическа партия или коалиция бъде включен в списъка, формацията губи държавната си субсидия. Преведено от езика на ПП това означава, че щом арестът на Бойко Борисов се провали като наказателна акция, съдът го обяви за незаконен и направи управляващите за смях, следващата цел е да бъде ударена, а защо не и разформирована партията му, особено имайки предвид, че според социологическите проучвания ГЕРБ си връща доверието и отново е водеща политическа сила, докато рейтингът на ПП пада стремглаво надолу.
„Българският „Магнитски” представлява начин за изнудване и подчинение и на коалиционните партньори. Да си представим, че Слави Трифонов или Корнелия Нинова продължават да са прът в колелото на ПП по въпроса за ветото над Северна Македония. Подобен закон би позволил на Василев да ги привика в кабинета си и да ги заплаши, че ако не отстъпят пред желанието на харвардската дружинка, ще бъдат включени в черния списък, сметките им – запорирани, имуществото им – иззето, а партиите им, лишени от държавната субсидия, ще бъдат изправени пред невъзможността за осъществяване на каквато и да било дейност, следователно ще се окажат разформировани.
Законопроектът предизвика потрес и справедлив гняв не само сред обществото, но и сред всички парламентарно представени сили с изключение на ПП и постигна немислимото, като обедини управляващи и опозиция около мнението, че става дума за „пълзящ фашизъм”, както се изрази заместник-председателят на ДПС Хамид Хамид, а Станислав Балабанов от ИТН посочи, че текстът не може да бъде подкрепен от нормално мислещите хора. В същия дух са и позициите на Томислав Дончев от ГЕРБ, на председателя на парламентарната група на БСП Георги Свиленски, на председателя на „Възраждане” Костадин Костадинов и дори на Христо Иванов от ДБ, което ни вдъхва надеждата, че българският „Магнитски” няма да бъде приет, а тоталитарните щения на преродения Бай Тошо ще бъдат пресечени в зародиш.
Изображение: БТА
