Английският автор Дъглас Мъри е сред онези особено остроумни разобличители на либералната лъжа за „злия Запад“, способни с едно изречение едновременно да осмеят и да отстрелят цели академични дисциплини от вида на „колониалните изследвания“ и „джендър науките“. За щастие, Мъри не се ограничава до едно изречение, а пише книги, които в последните години стават световни бестселъри и здравословно нарушават свирепата асиметрия в издателския бизнес, доминиран от прогресистките постмодерни прочити за „изконната неморалност“ на наследството на западната цивилизация.
В България вече са издадени неговите чудесни предишни произведения „Странната смърт на Европа“ и „Лудостта на тълпите“ – две, даващи надежда аномалии в глобалните либерални и левичарски среди на престижната публицистика. Сега той представя трети пореден бестселър, издаден от гигантите от HarperCollins и посветен на културната революция в западната цивилизация и на всеобхватната развала, с която модерните елити и институции разлагат стореното от славните си предци в Европа и Северна Америка. Заглавието е „Войната срещу Запада“ и от няколко седмици е един от най-продаваните и дискутирани нехудожествени томове в световен мащаб. Надяваме се скоро книгата бъде преведена на български, както предишните две на същия автор.
Критични на „официалния разказ“ читатели вече масово споделят впечатления от англоезичния оригинал и качествената аудио-версия, прочетена професионално, авторитетно и артистично от самия Дъглас Мъри.
„Това е безжалостна културна война за изкореняване на западните традиции. Тя е срещу срещу всичко добро, което тези традиции са произвели“, пише Мъри. В една от рецензиите на книгата се посочва, че всъщност ставаме свидетели на форма на гражданска война, защото „сражението“ се води в самите западни общества, от водещи западни фигури в медии, университети, културни и политически институции, корпоративни структури, неправителствени организации. Те са обединени около разказа за „уникалните грехове“ на собствените им предци, а и съвременници, в Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия…
Мъри прави внушителна дисекция на модата да се празнуват не-западните култури, докато западните са публично осъждани и заклеймявани. Авторът описва и идеологическото лицемерие на елитните разпространители на мазохистични нагласи и перспективи. Дейвид Хюм и Джон Стюарт Мил са само двама от десетките велики западни мислители, които ретроактивно са демонизирани и „прочиствани“ от публичното пространство заради свои широко разпространени за времето си мнения по въпросите за расата. Но Карл Маркс, който е споделял страшно расистки за днешната либерална чувствителност идеи и думи, изглежда имунизиран от „праведния гняв“ на тълпите за налагане на хуманизъм и справедливост.
Мъри демонстрира как идеологията и желанието за контрол над обществото са много по-важни от всякакви морални принципи и императиви за днешните медийни, културни и политически „инфлуенсъри“.
Този техен двоен стандарт покрива делата и думите на историческите личности, но се прилага и за настоящето. Расизмът срещу малцинства явно е проблем №1 на Западната цивилизация днес, но сякаш не съществува в Близкия изток и Азия. Поне такава е абсурдната и асиметрична конструкция на света, която корпоративните медии и щедро субсидираните университети предлагат на публиката.
Във „Войната срещу Запада“ Дъглас Мъри припомня думите на Ницше за негодуванието като водеща емоция при подобни хора. „Те сакрализират своето отмъщение през термина справедливост – сякаш справедливостта е още един етап от развитието на чувството, че някой ги е угнетил“, пише Мъри. Авторът разказва как те „притъпяват болката чрез емоция“ – психологически механизъм, залегнал в основата на западната себеомраза на израсналите в просперитет и сигурност, но вечно възмутени хора.
„Някой трябва да е виновен, че се чувствам зле“, мисли си негодуващият човек и разтваря затворени рани. Така тялото ще кърви до смърт през отдавна заздравели белези. Либералните елити не усещат никаква благодарност за цивилизацията, която им е била връчена от героичните и наистина изстрадали напредъка предишни поколения. Точно обратното – те изпитват негодувание, превъзбудени са от нагон за разрушение.
„Ако не можеш да си благодарен за нищо, което си получил, ще си изпълнен с горчивина за това, което не си получил. Живот без благодарност не е правилно живян живот. Неспособните да осъзнаят за какво трябва да са благодарни, ще останат със своето възмущение и ще бъдат задоволени само от отмъщение“, пише Мъри.
Липсата на благодарност за постиженията и наследството на Западната цивилизация изпъква като водеща черта в общата патология на явлението. В книгата си Дъглас описва болестта и лудостта по брилянтен начин. Особено находчиво е изобличението на Критическата расова теория като водещ организиращ принцип на антизападните сантименти.
„Поставя се логически капан, който напомня историите за гонението на вещици през Средните векове. Ако заподозряната жена, потопена във вода, се удави – тя е невинна, а ако изплува е вещица и трябва да бъде изгорена. Логиката на водещите фигури в Критическата расова теория е сходна – човекът, който отрича да е расист определено е расист, точно както и човекът, който казва, че е расист. Най-правилно е да се спести време и веднага да се признае расисткия грях“, пише Мъри във „Войната срещу Запада“
Книгата предлага внушителен каталог на безумията, извършени в името на „социалната справедливост, включването и равенството“. Стенопис от Рекс Уислър е премахнат от елитна галерия заради изображение на роби. Тук няма как да спечелиш – ако не говориш за робството си неморален и лош, но ако го представиш в произведение – също си неморален и лош.
Студенти от американски колеж изгубили разсъдъка си при гледката на член на Ку Клукс Клан. Оказало се монах от Доминиканския орден. Морална паника и привидения. Дискриминация завинаги и навсякъде. Зли статуи на бели мъже от миналото, която нямат място в настоящето, за да е „равно“ бъдещето. Лоши книги и поеми, расистки картини, партитури и мемориали… Нивото на абсурд е отвъд най-креативната сатира.
Дъглас Мъри представя потресаваща панорама на патологията. „Войната срещу Запада“ е ценно четиво и дълбок поглед към една епоха, похитена от бесове. Нашата епоха.
снимка: Twitter