През последните 3 месеца, занимавайки се с войната в Украйна, споровете с Македония, цените на газа, инфлацията и други по-мимолетни въпроси, едно риалити шоу, което почти никой не си признаваше, че го гледа, усилено трупаше рейтинг, докато миналата седмица „избухна“ под формата на финал. Да, става дума за „Ергенът“ – предаване, което предизвика достатъчно голям медиен шум при старта на сезона, затова сега няма нужда да му бъде правена кой знае каква дисекция. Единственото, което бих отбелязал, е, че определението „риалити“ би трябвало да се свързва с реалността. А колко близко до реалността е сюжетът на това предаване? Каква е вероятността в реалния живот 22 жени по едно и също време да се борят за сърцето на един и същи мъж? Без да съм математик, предполагам – доста по-малка в сравнение с това, което се случваше в едно друго риалити, а именно „Survivor”. По спомени от студентски години, мой близък приятел в един момент „въртеше“ 6 момичета (даже успя да събере 5 от тях на купона за рождения си ден), но и това се възприемаше като изключение. Докато 22 вече е много голяма фантастика…
Покрай „Ергенът“ се разви и един медиен скандал – разбра се, че Съветът за електронни медии подготвя санкции за шоуто (заради сигнали от зрители), а председателят на СЕМ Соня Момчилова дори определи предаването като „интелектуален Холокост“. Което породи и обратна реакция, акцентираща върху факта, че госпожа Момчилова на младини е писала вулгарни текстове на песни, а сега се е загрижила за нравствеността в телевизионния ефир. Белким жената няма право да помъдрява с годините, както би отбелязал покойният Конрад Аденауер…
Дали „Ергенът“ е в нарушение, не е тема на настоящия материал. Проблемът е друг.
Медиите, освен да информират и да забавляват, също така възпитават. Да, те винаги възпитават. Дори да не са си го поставили за цел.
В какво възпитават риалити формати като „Ергенът“? Най-малкото, създават погрешна представа за отношенията между мъжете и жените, тъй като в масовия случай Мъжът се бори, за да спечели сърцето на Жената, а не обратното. В какво възпитаваше агресивната реклама на „Националната лотария“ (преди да бъде спряна) – онази с търкането на талончета и „няма такива печалби“? Създаваше у зрителите заблуда за лесна печалба. Кой има интерес обществото да бъде възпитавано в подобни неща? И дали нечий стремеж към комерсиален успех не води до тежки поражения върху националния манталитет?
А може да бъде и друго. Например нека да разгледаме програмната схема на радио София през 1940 година. Освен реклами и популярна за онова време музика, намираме също сказки, полезна информация, исторически календар, народна музика, маршове… А, и пряко предаване на неделната литургия от патриаршеския храм „Св. Александър Невски“. Доста по-различно от масовата медийна среда в епохата на риалити форматите (техният старт у нас започна преди близо две десетилетия), а и от преди тях – достатъчно е да напомним за съществуването някога на „Супершоу Невада“, за което самият водещ години по-късно признава, че е било най-безсмисленото шоу, в което е участвал. А тези, които не помнят този феномен на българската телевизионна история – просто да цъкнат върху линка за повече информация.
Държавата, в лицето на политическата класа, може да определя в какви ценности да се възпитава обществото – включително и чрез медиите. Ако държавата иска в обществото (и особено сред по-младите поколения) да се промотират християнство, патриотизъм, семейни ценности, трудолюбие, предприемчивост и респект към образованието и науката, нека да положи повече усилия в тази посока.
Нарочно казвам „повече усилия“, защото нещо все пак се прави. В програмните схеми на обществените медии (БНТ и БНР) този елемент съществува – предавания с образователна и възпитателна цел са добре застъпени. Недостатъкът е, че това се случва основно там, а не и в големите частни медии. И докато по БНТ върви например „История.бг“, а по същото време в конкурентните частни телевизии показват някое рейтингово риалити, какво правим? Зрителят си избира това, което предпочита. А масовият избор е в полза на атрактивния, макар и в дългосрочен план вреден продукт. Частните медии пък са зависими от гледаемостта и затова не се свенят да предлагат пошлост и кич, стига това да привлича повече зрители.
Толкова ли не може да се направят едни законодателни промени, които да засилят правилния възпитателен ефект в медиите? Например всички catch all тв канали (тук не включваме профилираните – за новини, спорт, музика и т.н.) да се задължат в дадени дни и часови пояси да излъчват точно определен тип предавания – във времето на споменатото вече „История.бг“ по бТВ и Нова телевизия да вървят аналогични продукции. Да се определят часови пояси за богословие, патриотично възпитание, семейни ценности, да се популяризират благотворителни и родолюбиви каузи и т.н. А риалити форматите и други „модерни“ тв продукти да отидат в платени канали (извън ефирните), които да оскъпяват чувствително месечния телевизионен пакет. И приходите от тези високи такси да отиват за направата на нови възпитателни продукции.
Просто е – ако толкова ти се гледа „Ергенът“, ще си плащаш, и то солено. Защото дори ти да си човек с оформена ценностна система и просто да се забавляваш с това, без да ти повлияе, при съседа ти може да не е така. А при децата му – още по-малко.
Така че, драги държавници, кога ще осъзнаете, че медиите (ах, тези медии!) притежават неподозирана мощ? Мощ, която може да гради здраво общество, но и да го руши. Зависи от вашите действия или бездействия.
Изображение: бТВ
