По повод празника си една от гимназиите у нас бе направена анкета към учениците за състоянието на учебния процес, оценка на учителите, образованието и перспективите пред младите хора, както и тяхното развитие в сферата на образованието. Някои от резултатите на тази анкета са смущаващи, както ги и определят преподавателите, съставили я. И така. На въпроса: „Какви личностни качества изгражда у вас процесът на образованието в училище?”, за 58,5% от учениците най-важно е изграждането на отговорност и дисциплина и това е, ще кажете, естествен отговор. Всеки от нас е бил гонен от час поне веднъж в живота си и е имал проблеми с преподавателите, заради своето провокативно или бунтарско поведение. И това е хубаво. Притеснително е друго.
Накарани да определят кое по важност за тях е на последно място в процеса на образованието им 57,4% от учениците отговарят, че е критичното мислене. За 65,4% е изграждането на гражданска култура, за цели 64% от гимназистите в това училище изграждането на ценностна ориентация също е маловажно.
Разбира се, веднага някой може да възрази, че това проучване е непредставително, защото не е осъществено по методика, от която може да бъде направено заключение за общото състояние на образованието у нас или за мнението на учениците по зададените въпроси. Това може и да е така, но резултатите сами по себе си са смущаващи, притеснителни и отново показват тенденция на обезценяване на обществото.
Тези деца в утрешния ден ще бъдат гласоподаватели, ще имат гражданска позиция и ще трябва да се справят с проблемите в своя живот. Но ако за тях изграждането на критично мислене не е важно, изграждането на гражданска култура също, а пък ценностната ориентация не е въобще на дневен ред, то проблемите, които тепърва ще отбелязваме и като общество, и като личности поотделно, ще бъдат огромни и сериозни. И тук критиката не бива да бъде насочена към децата, които единствено (и честно) отговарят на зададения въпрос. Критиката трябва да бъде отнесена към преподавателите, директорите на училища, Министерство на образованието и най-вече към нас като общество.
Симптомите на обезценяването, на упадъка ни като общество, започват да се проявяват в училището, където се формира съзнанието на децата. От това формиране зависи те какви граждани и въобще хора ще станат в своя живот и как ще се реализират. Да, не всички могат да станат професори, лекари, инженери, астронавти, спортисти, но всички, абсолютно всички могат да имат ценностна система, защото само чрез ценностите се изгражда, критично мислене и гражданска култура, правилно се възпитават деца и поколения.
Проблемът с обезценяването ни най-много се забелязва по време на празнуването на абитуриентските балове. И тук по никакъв начин не искам да коря зрелостниците, че те в радостта си от това, че са завършили своето образование, стигат до изстъпления или превръщат радостта във вакханалия и гуляй. Не, те не са виновни за това, че пред Патриаршеската катедрала всяка година полуразголени абитуриенти позират и се снимат, пият и пеят. Виновни сме всички ние, че тези деца (защото за своите родители всеки е дете) не разбират какъв е проблемът да купонясват пред църквата. И че вместо да искат да благодарят на Бога за това, че успешно завършват своето първоначално образование, те използват фасадата на храма за фон на своите фотоси (не всички, разбира се).
Без ценности и без ценностна система не може да се живее. Възможно е (в някаква степен) да се живее така, но тогава ще трябва да се уподоби на някое племе из амазонските гори, лишено от светлината на християнската проповед и блага вест. Ценностната система е този вектор, който бидейки „величина с определена посока”, насочва развитието ни, дейността и самоусъвършенстването. Коя е ценностната система на нас българите? На нас европейците? Не е ли именно ценностната система изградена от и чрез християнството?
Християнската ценностна система е това ядро и основа, която ни държи и ни превръща в обществото, което искаме да бъдем. Без тези ценности бихме оцелели трудно.
И така стигаме до момента, в който трябва да обърнем внимание и на това кога се формира ценностната ни система. Три са периодите й на формиране. Първи – от раждането до 7-годишна възраст, втори – от 8 до 13-годишна възраст и трети – от 13 до 21-годишна възраст. Тази наша ценностна, ще кажа и християнска система, ни осигурява вътрешно, подсъзнателно знание и разбиране за това кое е добро, кое е полезно, кое е важно. Това са именно ценностите ни, от които се генерира и поведението ни в обществото.
Семейната среда и разделянето й от училището бе констатирано като проблем от страна на един от университетските преподаватели, преподаващи в Софийския университет по повод отговорите на учениците. Според него не може училището да бъде обвинено в това, че не дава ценностна ориентация, защото това е проблем на цялото общество, не само в България, но и в света. Разбира се, не бе пропуснат и моментът с това, че училището възпитава в обич към „доброто”. Към това безличностно добро, което е повече философия и нещо относително, отколкото истински правилен ориентир.
Но училището не възпитава просто в любов към дърветата, птичките и тревичките, а изгражда ценностни ориентири в подрастващите, както и онова, което ги изгражда като пълноценни личности. И да, тук отново ще споменем за вярата и вероучението, защото докато този предмет не се изучава активно в нашето училище, до тогава и за над 60% учениците формирането на ценностна система и ориентация няма да бъде важна. Училището не бива да бъде място, в което децата да получават единствено знания за дати, събития и личности, но трябва да бъдат приучвани в това да бъдат човеци. Отговори на множество въпроси за живота не могат да бъдат открити в учебните предмети. Да, знанието за нещата, които са се случили и как функционират са важни, но без основата, което е във вярата, не може да бъде изградена истинска ценностна система. Лишаването на децата от огромното знание, което се пази в Църквата, единствено ще доведе до ожесточаване на сърцата, до омраза, агресия, до личности без емпатия, съчувствие и доброта. Такива ли искаме да бъдат децата ни? Отговорете си сами, а след това го кажете на техните учители.
