Неразбираема приповдигнатост се усеща в прессъобщението на Министерския съвет, касаещо проведената тази седмица среща между премиера Кирил Петков и вицепрезидента на САЩ Камала Харис.
Самият Петков направи изявление пред медиите, в което каза, че „за юни вече имаме договорени два кораба втечнен газ, малко под цената на „Газпром“, допълвайки, че „за следващия период горивото вече ще бъде с доста по-ниски цени.” Газът щял да пристига с кораби през терминалите на Гърция или Турция, а договорът за доставката ще е директно между американската компания и „Булгаргаз“, като нямало да има посредници.
За разлика от МС, в публикуваната информация от администрацията на Белия дом не се споменава нищо за доставки на втечнен газ.
Като изключим, че срещата с Харис се осъществи в последния момент, а допреди това Петков се видя с второ и треторазредни държавни служители, докато по същото време президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че е домакин на планирана среща с премиера на Италия Марио Драги, дори да си затворим за пореден път очите, че видът на министър председателя ни будеше съжаление (риза с разкопчано най-горно копче, видимо голям панталон с огънати крачоли, мръсни и сякаш износени обувки), няма как да подминем поредната словесна порция алабализми, поднесена ни от Петков. Алабализми, които веднага бяха дословно преповторени от повечето ни медии. „България ще купува втечнен газ от САЩ без посредници и „на доста по-ниски цени“ от пазарните”, радостно ни съобщават от Свободна Европа, „Дневник” не правят изключение: „Кирил Петков договорил със САЩ доставки на втечнен газ, по-евтин от този на „Газпром„, от Клуб З даже ни се накараха, че облеклото на премиера е обсъждано толкова активно и агресивно, за сметка на постигнатото. А коментарите и заглавията в останалите медии, също бяха подобни.
Но нека акцентираме на двата наистина съществени въпроса.
Договорил ли е Петков газ за страната ни? По-евтин ли ще е той?
1. Трябва да имаме резервиран маршрут за минаване на танкерите, за да пристигне какъвто и да е газ – нищо подобно не е договорено към момента с Турция например, откъдето могат да минат танкерите.
2. Цената за доставката на втечнен газ не може да бъде договорка между държави, защото го продават частни компании, а не американското правителство.
3. Дори да му е обещано подобно нещо, това не е официално подписано търговско споразумение, съответно – гаранции няма. Нито за цената, нито за количеството, нито за нищо.
4. Според експерти, в момента е спекулативно да се заяви, че газът ще е по-евтин, защото едва когато постъпи в българската газопреносна система, ще можем да кажем по-изгоден ли е. Заместник-председателят на комисията по енергетика в НС Рамадан Аталай даже заяви, че „от търговска гледна точка няма как днес втечненият газ от Америка да е на по-ниска цена от тръбния, защото разходите около доставката му го оскъпяват”. Други са още по-категорични: „Ако се лишим от руския газ много рязко, без да сме готови за това и просто свалим картите пред нашите алтернативни доставчици, това, което ще се случи, е, че той ще поскъпне изключително много за нас”, предупреждава икономистът Кузман Илиев.
5. Кирил Петков говори за два кораба. Дори това да е така, дори да се осъществи, дори цената на газа да е по-евтина, това количество не покрива нуждите ни за повече от няколко месеца. Тоест това е временно решение. А после?
6. Обемът на газ в единственото ни газохранилище, с което разполагаме – Чирен, е намалял до 22%. През февруари Петков заяви, че се търсят начини да бъде запълнено. После темата замря, а газохранилището ни няма как да се напълни от само себе си, разбира се.
Извън тези два приоритетни въпроса, има и други, чиито отговори управляващите, в частност Петков, трябва да дадат:
1. Европейският съюз също преговаря с различни доставчици, като в края на март Вашингтон и Брюксел дори обявиха сделка за увеличаване на вноса на американски втечнен природен газ, а именно правителството ни по това време поиска общо договаряне на газ за целия ЕС. Защо Петков прескочи ЕС и отиде сам да договаря?
2. Дори газовата връзка с Гърция да бъде пусната в експлоатация през втората половина на годината, тя ще осигури вноса само на ⅓ от консумацията в страната, което означава, че трябва да се намерят допълнителни доставки. Откъде се планира да дойдат те?
3. Макар темата да е газът, ако наистина Петков е уговорил два кораба, както и възможност за още (и то на по-ниска стойност от досегашната), на каква цена се е случило това? Не финансовото измерение на въпроса, а другото, по-важното, което засяга националните ни интереси. В общественото пространство вече се тиражират мнения, че уговорката е да получим газ, като в замяна пуснем РСМ в ЕС.
За капак на всичко, на 15.05, по Нова, Кирил Петков заяви: „Аз мисля, че цената на газа ще бъде еквивалентна (на тази на Газпром). Би трябвало да стане еквивалентна.“ Какво се случи с гарантирано по-ниската цена, за която и той, и Лена Бориславова, допреди часове тръбяха, че е постигната, не разбрахме.
А защо твърденията на му, че е уредил газ на по-ниска от предишната цена, пораждат недоверие, не е никак трудно да си отговорим. Както вече писахме в „Ах, тези медии!”, освен инфантилно държание, системно неуважение и подигравателно отношение, Петков беше уличен в не една и две лъжи, поради което думите му се приемат като празни обещания или дори откровени лъжи. Всички знаем приказката за лъжливото овчарче…
снимка: Facebook