Кого лъже Румен Радев?

Позиционирането на президента Румен Радев по актуални теми от международно естествено трудно може да се определи като еднозначно. Това се налага като извод поради често различните и взаимоизключващи се позиции, които държавният глава заема. В интерес на истината, нищо не оприличава повече Румен Радев на обикновените политици, колкото именно тази негова „гъвкавост”. Да дадем няколко примера.

Когато президентът Румен Радев трябва да печели гласове и подкрепа в България, той обикновено отправя достатъчно ясни сигнали, така че да бъде разпознат от съответния електорат. Това за политиците е като да правят пътечки от трохи, по които да ги намират избирателите. Когато биват облицовани в послания за вътрешно-политическа консумация, сигналите на Румен Радев са добре известни:

  1. Крим е руски;
  2. Санкциите срещу Русия трябва да отпаднат (позиция, която бива смекчавана в процес на времето от страна на държавния глава);
  3. Когато става дума за разполагане на допълнителни войски на НАТО в България, президентът е от скептичен, през уклончив, до мълчалив („Към момента няма нужда от нищо. Няма ескалация на кризата. Нека да отчитаме моментното състояние”, виж тук );
  4. Русия ще спечели войната („Видно е, че Русия ще спечели тази война, но тя много трудно ще спечели мира. С агресия мир не се печели”, виж тук);
  5. Изпращането на оръжие за Украйна ще ни направи част от конфликта с Русия.

Когато обаче президентът изпълнява своите правомощия като представляващ държавата в международните отношения, позициите на Румен Радев изглеждат по-различно.

Да посочим, например, прясно завършилата визита на държавния глава в Чехия, където той се видя и разговаря с Милош Земан. На тази среща президентът Радев, по думите на чешкия си колега, е ехидничил със своя домакин по отношение на „разликата между рекламата на руската армия и нейните реални резултати” на терен в Украйна. В Прага българският президент се застъпва и за необходимостта от повече усилия за отстояването на енергийната ни независимост. Румен Радев е осъдил „руската агресия в Украйна, която руши цяла държава, но руши и утвърдения международен ред, и руши създаваната с десетилетия архитектура за сигурност в Европа”. По-миналият месец пък, когато ръководителят на Дондуков 2 бе в Букурещ, отново в този дух той заяви там, че „каквато и да е историята, какъвто и да е претекстът за войната в Украйна, нищо не може да оправдае потъпкването на националния суверенитет на страната, жертвите, разрушенията и огромните страдания”. Междувременно президентът дори изяви и словесна готовност пред своя полски колега Анджей Дуда именно Варшава да извършва поддръжката на съветските МиГ-29 в българския боен арсенал. 

Но това, което буди особен интерес от посещението на Румен Радев в Прага и срещата му с Милош Земан, и което, за съжаление, убягна от вниманието на медиите, бяха следните думи на държавния глава:

„Тази агресия (бел.р. руската) изисква единен отговор в рамките на НАТО и ЕС, изисква дълбока и решителна трансформация на Алианса, нова стратегическа концепция с фокус източния фланг. И преход от предно присъствие към предна отбрана„(курсив мой).

Не е ясно какво има предвид президентът под „преход от предно присъствие към предна отбрана”. Разположението на силите на НАТО става под две концептуални форми – Адаптирано предно присъствие (Таіlоrеd Fоrwаrd Рrеѕеnсе) и Засиленото предно присъствие (Еnhаnсеd Fоrwаrd Рrеѕеnсе). В България става дума за първото, а президентът, заедно с хората от неговото политическо котило – от Корнелия Нинова до Стефан Янев – досега никога не са подкрепяли второто. Ако държавният глава си е променил мнението и желае България – действително, в условията на повишен регионален риск – да приеме допълни сили и въоръжение от НАТО, да го заяви ясно.  Ако пък просто това е някаква словесна еквилибристика, чиято цел е президентът да бъде хлъзгав и обтекаем, то това вече е друг въпрос.

Какво означава „преход от предно присъствие към предна отбрана”, уви, не внася яснота и информацията за срещата, публикувана в сайта на президентството. Там тези думи на държавния глава изобщо не фигурират. А това пък напомня за онази ситуация от 2021-ва година, когато на срещата на Б9 (това е формат на държавите членки на Алианса от Източна Европа) Румен Радев подкрепи декларация, осъждаща „агресивните действия на Русия и струпването на войски в непосредствена близост до НАТО”, но „забрави” да информира българската общественост за което. 

Та, редно би било  журналистите да поискат разяснение от държавния глава по отношение на думите му за „предна отбрана” (журналистите, впрочем, които масово избраха да отразят визитата на Румен Радев в Чехия с акцента, че Прага ни подкрепя за влизане в Шенгенското пространство; това, разбира се, не е новина от немалко време насам, но поне звучи героично!).

Така или иначе, Румен Радев изглежда като двуликия Янус. Когато става дума за електората в България, той говори едно. Когато държавният глава комуникира с негови колеги от ЕС, сякаш казва друго. Президентът е като продавач от Женския пазар, който съобщава цена според клиента. Но няма как две диаметрално противоположни позиции да бъдат верни едновременно. Така както едни и същи домати (на една и съща сергия, по едно и също време) не могат да струват различно, така и човек е или „против”, или „за” санкциите срещу Русия.

Румен Радев заблуждава някого: било българските граждани, било европейските ни партньори. Но както добре знаем, човек не може дълго да стои на два стола.

Изображение: NovaNews

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Мартин Табаков

Мартин Табаков е магистър по История на философията от СУ „Св. Климент Охридски” и доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Автор е на редица аналитични коментари в българските медии. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.