„Непротивоконституционствувателствувайте!“
Най-дългата дума в българския език. Подобно на много други безсмислени и безполезни „най“ неща, тя е мъртво роден плод на ранния следвоенен комунизъм, създадена изкуствено, за да бъде призовавано чрез нея към спазването на т. нар. „Димитровска“, ще рече първата конституция на т. нар. „народна“ република.
Сигурно би било по-възпитано да се изразя другояче, но от една страна цветистата украинска ругатня сега е модерна, а от друга, според лорд Чърчил, истински възпитаният джентълмен е този, който знае кога да спре да се държи възпитано, кога да остави джентърменството на страна. Не знам дали съм прав, дали наистина имам повод да оставя каленото си в продължение на 10 от първите ми 13 години в Националния учебен комплекс по културата възпитание малко встрани. Струва ми се обаче, че когато много от основните държавни институции са практически абдикирали от задълженията си (отишли са на хYй), което поставя други институции в невъзможност да функционират (съответно – пратени от първите на хYй), това е добра причина.
Конкретният повод да свалим малко ръкавиците на добрия тон е новината, че Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) единодушно (или както казват италианците, взели повод от особеностите на родния „народен“ парламентаризъм – с „българско“ мнозинство), та Пленумът е решил да поиска от Конституционния съд (КС) тълкуване какво става, ако мандатът на членовете на даден орган е изтекъл, а друг орган бездейства и не избира нови членове. Конкретно имат се предвид инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет и факта, че вече повече от 2 години те са с изтекъл мандат, а Народното събрание упорито не само, че не избира нови инспектори, а и въобще не дава никакви иширети за някакви намерения да направи този избор. Изискването за 2/3 мнозинство очевидно е непосилно за крехката нова власт, особено видно от фиаското с Каримански и проваления избор на управител на БНБ, като всъщност няма друг начин това мнозинство да бъде постигнато, освен чрез сговаряне със „статуквото“ (след като вече не са на власт от повече от година, можем ли още да им викаме „статукво“?) в лицето на ГЕРБ или ДПС. Така редица низови съдии, явно набрали омраза към съдебните контрольори, започнаха да отменят постановените от инспекторите актове с аргумент за липсата на правомощия, а един наказателен съдия от София дори сезира Прокуратурата за престъпно присвояване на държавната власт. Същевременно Висшият съдебен съвет отказва да възстанови инспекторите на заеманите от тях длъжности в системата, заявявайки, че докато не бъдат избрани нови, старите са в положение на несъвместимост. И сега от ВАС предусещат, че въпросът по един или друг начин ще стигне и до тях и предприемат превантивното шиканиращо тяхната собствена отговорност действие, като забатачат работата при конституционните съдии. Горкият Джоузеф Хелър, параграф 22 не, ами – ситуация тотално отишла на ХYN.
И така, Народното събрание е абдикирало, Висшият съдебен съвет е абдикирал, сега абдикира и Върховният административен съд. Инспекторите са в небрано лозе – нито могат да си тръгнат, а да останат, също е най-малкото опасно. Кой ще отпуши тази патова ситуация? Кой е нашият герой? Това птица ли е? Не, това е самолет! Не, това са веещите се черно-пурпурни тоги на конституционните съдии!
Не може да се отрече, че в рамките на една кратка година КС беше изваден от нарочно отреденото му от Конституцията място в дълбоките сенки на държавното устройство и беше превърнат в медийна супер звезда. Започна се от мораториума. Не, не този за парното от есента, за който писахме отделно, а онзи от пролетта, отровно отроче на няколко слели се популизма – на ИТН, на Мая Ма и на Кор Ни. Онзи мораториум, който уж трябваше да спре стоящото все още в оставка правителство на Борисов да бетонира свои хора в разни бордове (бетонът на тези бордови места се оказа ронлив и не спря следващите да подменят преценените за неудобни където и както решат), но вместо това мораторното му поле се оказа толкова широко, че комай забраняваше на болниците да купуват лекарства, това – в разгара на поредната вълна на вече забравения днес вирус, чието име не ще спомена. Тогава КС, по оспорване на ГЕРБ, изглежда усетиха накъде отиват нещата, защото постановиха тълкуване, че по принцип такива мораториуми са противоконституционни, но тъй като действието на мораториума беше вече изтекло, конституционалистите предпочетоха да се скатаят и заявиха, че няма да се произнесат по същество, т.е. не отсъдиха за самия мораториум. Това се размина при обичайното ниво на внимание към дейността на КС.
После обаче последва Просто Киро и неговата лъжовна декларация, че е само български гражданин. Сигурно в съда веднага съжалиха за скатавката си, която направиха пряко на практиката на вече няколко поредни състава, включително настоящия, защото Петков се ориентира именно към същата защита. Докато се произнесе КС, настоящият премиер вече не беше служебен министър и отстояваше, че вече е излишно съдът да решава незаконно ли е станал такъв, тъй като това решение няма да промени нищо. Това може би беше апогеят, звездният миг на конституционната ни юрисдикция, която не се посвени да изобличи Петков като лъжедекларатор.
За затвърждаване одиозната личност на главния прокурор и по-специално въпросът – може ли министърът на правосъдието да иска отстраняването му, също стигна до Конституционния съд. Отново само преди дни Гешев пък вкара в КС закриването на наказателните спецсъдилища, след като преди това беше поставил под въпрос и изземването от страна на правосъдното министерство на техниката, мебелите и автомобилите на т.нар. прокурорски преторианци – закритото по-рано бюро за защита на свидетелите.
Въобще откакто започна промяната, конституционните съдии не са видели бял ден. През далечната вече 2006-та моят преподавател проф. Снежана Начева, тогава – председател на ЦИК, а в последствие – конституционен съдия, ми беше споделила, че таман била решила, че за изминалите 15 години от приемането ѝ, Конституцията вече била поизчистена от спорни въпроси, пък ето на! – аз съм бил създал нов казус. Това по повод, свързан с твърде крехката възраст, на която бях избран за депутат. Какво ли бихте казали сега, проф. Начева, за безкрайните казуси, които нестройният и разнолик политически живот бълва?
Всъщност знам отговора на този въпрос и той е, че кой знае какво за решаване няма. По всички споменати скандали, постановените от КС решения бяха предизвестени за всеки средно читав юрист. И това е много жалко, тъй като целта на конституционната юрисдикция не е да се занимава със злободневните интриги на тошковци, кировци, маноловки, корнелии, пък и гешевци. Поне не постоянно и безспирно. Направо потресаващо е обаче, когато в ролята на преждеупоменатите влизат единодушно 80-тината съдии от единия върховен съд, като отправят питане с напълно предизвестен отговор. А отговорът на КС е предварително ясен, защото съдът многократно е издавал едни и същи решения по въпроса, като ясно е посочвал, че установените в Конституцията мандати не могат да бъдат продължавани със закон. И няма никаква причина и изглед сега да бъде постановено нещо друго. Така КС се е произнасял както с абстрактни тълкувания, така и по конкретни поводи, включително обявявайки за противоконституционна разпоредба от Закона за Конституционен съд, предвиждаща такова извънредно удължаване на правата на самите конституционни съдии.
Тезата, която се опитват да пробутат от ВАС, че удължаване на конституционен мандат е допустимо, ако друг орган бездейства, е очевидно несъстоятелна. По тази логика депутатите могат да гласуват закон, с който да си определят безкраен мандат, стига президентът да бездейства и да не свиква избори за Народно събрание. След което парламентът да удължи със закон за неопределено време и мандата на самия президент. И така – докато президентът не свиква избори за народни представители, действащите такива да му връщат жеста и да не насрочват избори за президент. Абсурдно, нали? Не, казват от ВАС, по-важно е да има правна сигурност и непрекъсваемост на властта – нещото, от което гражданите и конституционният ред като цяло, видите ли, имали най-много нужда. Въобще как е възможно да се завъди такава идея и то не къде, а в главите на почти 100 от представителите на абсолютния юридически елит на днешната българска държавност, е въпрос, на който аз, скромният автор на тази статия, не бих могъл да отговоря. Най-голямата пародия е, че в състава на самия КС има две вакантни места от квотата на парламента. То къде ли няма вакантни места от тази квота?! Види се коалиционните партньори наистина са си поставили за цел да докажат, че не са взели властта, „заради постове“, като за целта я оставят да се въргаля по улиците, а столовете ѝ да хващат прах и паяжини. Не знам за вас, на мен ми изглежда като сбъднатата мечта на анархиста. Е, само от ИТН може би не са на този акъл, но след фиаското с БНБ наточилата зъби за кресло в КС Ива Митева явно е била отбой, поне временно.
Самият факт, че нещата са докарани дотам КС да се явява някаква последна инстанция (да повторим, той не е предназначен по принцип да бъде окончателен стожер както на държавническа отговорност, така и на здравия разум), е твърде показателен докъде е докарано управлението на гордата многовековна българска държава. Това докарване не е от днес, не съм забравил безумния проект на Дани Кирилов за „нова“ конституция. Битуващата в последната година промяна обаче явно не е в посоката, а в скоростта, с която вече не отиваме, а направо летим към бездната. Но накрая нека си представим нещо забавно – че на конституционните съдии им писне да са хартията, с която останалите власти усилено се опитват да забършат резултатите от собствените си импотентност, безотговорност и неадекватност, и вземат, че утре направят държавен преврат – в името на правната стабилност и конституционния ред, точно както подстрекават и отстояват сега тези от ВАС. Медиите, как ли ще отразят едно такова събитие, с какви заглавия, с какви анонси ли ще излязат? Медиите, сигурен съм, ще бъдат във възторг, но и те дори са си наясно, че за разлика от останалата клоунада, такъв подарък не могат да очакват единствено от суховатия до реакционна консервативност Конституционен съд. Ах, тези медии!