Пламен Сивов е директор на Фондация „Покров Богородичен“. С нейното име се свързват Издателска къща „Омофор“, книжарницата „Къща за птици“, сайтът „Православие.БГ“ и списание „Свѣтъ“. Фондацията помага за разпространението на православната духовност със средствата на съвременните комуникационни канали, като по този начин обхваща публика, надхвърляща по размер традиционната публика на църковния наратив.
Иван Стамболов: Г-н Сивов, каква е мисията на Фондация „Покров Богородичен“, кое е важното за вас, които работите в нея?
Пламен Сивов: Създадохме фондацията с група съмишленици през 1994 г. с мисията да съдействаме на Българската православна църква за възстановяване на ролята ѝ в обществото, както и за превръщане на православието в активна гражданска позиция. Почти 30 години по-късно смятам, че задачата ни е все така актуална. През тези години работихме по десетки малки и големи проекти, в които се включиха пряко стотици хора от цялата страна – в образованието, културата, медиите, социалната дейност, книгоиздаването, богословското образование и много други.
За работещите в организацията продължава да бъде важна каузата на първо място да се отстоява едно живо пространство в обществото, където обществените, културните, та дори и политическите процеси да получават своето духовно осмисляне и богословска интерпретация. Считаме това за важен елемент на многогласието на плурализма и на бъдещето ни като народ и Църква.
И.С.: Какви инициативи и конкурси провеждате през 2022 година?
П.С.: В последните години става все по-ключова ролята на медиите за насоките, в които поемат обществените процеси и за степента на задълбоченост, на която участниците в тези процеси – всички ние – сме способни. Тази задълбоченост е в особен дефицит напоследък. Затова и част от инициативите ни през последните години са свързани с медиите, разбирани в широк смисъл – като писано слово и като лично присъствие. Тази година текат два конкурса – за съвременен български християнски роман и за християнска журналистика. Продължаваме и поредицата от срещи и беседи с богослови, учени и изобщо хора, които имат какво да кажат по задълбочен начин, в нашето пространство за книги и срещи – “Къща за птици” в София.
Издаваме книги. Поддържаме няколко информационни сайта. Изобщо, опитваме се да правим това, което винаги сме правили и с което хората ни свързват – да отразяваме църковната перспектива в едно светско общество и едно болно по своему време.
И.С.: Какви са темите в конференцията „Църквата и войната“?
П.С.: Конференцията ще даде възможност най-вече на богословите да изкажат църковния опит от войната, който в широк смисъл е опит от греха в една от най-трудните му за възприемане и осмисляне разновидности. Даваме си сметка, че е изключително трудно за тези неща да се говори точно сега – най-вече заради колективните психологически последствия от войната върху всички ни, които настояват за действие и позициониране спрямо воюващите страни на първо място, а много след това, ако изобщо – за стъпка назад и молитва за всички.
И.С.: Какви са религиозно-духовните измерения на войната? Как като християнин оценявате днешната война в Украйна?
П.С.: Войната минира и взривява емпатичните ни граници. Човек е по природа ограничен в способността си да възприема страданието в света – знаем собственото си страдание, донякъде можем да разберем страданието на близък човек, някои от нас са по-емпатични спрямо страданието на напълно непознати хора. Но страданието, свързано с войната, е изпитание дори за светците. Един съвременен светец казва: “Да се молиш за света – това е да проливаш кръв” – молитвата за страданието за мнозина, за всички, е страдание само по себе си.
Днешната война е също духовен катаклизъм – за агресорите, за жертвите и за целия свят. За агресорите – защото убиват и нараняват, защото разрушават, а това има тежки духовни последствия за отделния човек и за цели общности. За оцелелите жертви – защото вероятно няма да могат да простят. И това има тежки духовни последствия. За всички нас, които гледаме отстрани – също. Защото ставаме податливи на лъжата и дори сами започваме да (се) лъжем, за да оправдаем изборите си. Защото си правим тънки сметки, което е форма на мародерство извън зоната на физическата война. Защото ни е страх. А страхът, както ни учи един симпатичен филмов герой, е път към тъмната страна. “Страхът води към гняв, гневът води към омраза, омразата – към страдание”. Цикълът се затваря, Каин и Авел са вечни архетипи – поне до Второто пришествие.
И.С.: Кой може да си позволи да говори от името на Бог по време на война?
П.С.: Някой беше казал: “Горко на онези, които смятат, че от тяхната десница се въздава Божията справедливост”. Мисля, че се отнася и до десниците, и до устата, които говорят от Негово Име. Нямаме право, нито един от нас. Ако можем само да си припомним което вече е казано преди нас, това би трябвало да е предостатъчно. Например: “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии”.
И.С.: По какво ще познаем Армагедон, когато настъпи?
П.С.: Вероятно ще има дълъг период преди Армагедон, в който човечеството ще се откъсне изцяло от тази тема, в преследване на някакви актуални към онзи момент утопии. Понятието ще бъде забравено, Църквата ще бъде малка и маргинална група. Човечеството няма да разпознае събитията, с изключение на най-последните, когато нещата ще се случат без намеци, образи и символи, а с онтологична прозрачност и окончателност. Ще бъде късно за ревизии, но Господ е милостив.
И.С.: Кога и как нашите читатели ще могат да проследят конференцията „Църквата и войната“? Ще могат ли да задават въпроси на участниците? Ще бъдат ли публикувани материалите и ще бъдат ли запознати с тях българските политически управници?
П.С.: Конференцията ще бъде излъчвана в социалните мрежи, а зрителите ще могат да задават въпроси както предварително, така и по време на самото събитие в реално време.
Българските политически управници не показват особен интерес към подобни теми, което ги прави производни на незаинтересоваността на обществото като цяло. Да излезеш, макар и за малко, от злободневието на политическото оцеляване, е трудна работа за българския политик. Но ние се опитваме да говорим на мислещите и чувстващите хора, без оглед социалното им положение или социална роля. Ако сред тези мислещи и чувстващи хора попадне и някой политик, това би било радващо, без да е нарочно търсен ефект. Истинският ефект би бил в дългосрочна перспектива – постепенно в България да се оформи и закрепи някаква критична маса от хора с правилно, нормално, лично и зряло отношение към вярата и Църквата, която критична маса в някакъв момент да излъчи и своите политически представители. Другото – да търсим съмишленици сред установените групи за влияние – е комсомолски плам и безнадеждност.
Изображение: Facebook
Вижте и останалите ни интервюта тук.
