Онзи ден, с 200 гласа „за”, българският парламент прие решение за изпращането на „военнотехническа помощ” на Украйна. Това стана след като Народното събрание (НС) подкрепи проекта на „Продължаваме Промяната” (ПП). След като този проект ще стои в основата на българската външна политика спрямо войната в Украйна, какво можем да кажем за него?
На първо място, проектът на ПП разбира и редуцира военнотехническата помощ до извършване на ремонт на съветска украинска техника (доколко е възможно последното, виж тук). Това означава, че изпращането – поне официално – на оръжия и боеприпаси на Киев е отвъд рамката, според която ще се ръководи кабинетът.
На второ място, приетото предложение на ПП удовлетворява предварително поставените червени линии на БСП, които бяха изразени и от Кристиан Вигенин в деня на дебатите: „за Украйна подкрепа – да, оръжия – не”.
На трето място, целта на проекта на ПП бе не да предостави реална помощ на Украйна, а да съхрани управляващото мнозинство и кабинет. За това важна роля изигра и депозираното в Парламента писмо от президента Володимир Зеленски, чието съдържание впоследствие залегна в основата на гласуваното предложение. Оттук и това, че вместо българското правителство да помогне на Украйна, Украйна помогна на българското правителство да не се разпадне.
На четвърто място, съдържанието на гласувания текст е показателен и за разпределянето на тежестта на отделните субекти в коалиционната формула. Изключително любопитно е как, въпреки че три от четирите управляващи формации (ДБ, ИТН, ПП) бяха заявили преди това, че искат да изпратят оръжия за Украйна, в крайна сметка се случи това, което желаеше четвъртата партия от парламентарното мнозинство, БСП. По всичко изглежда, че Корнелия Нинова, Кирил Петков, Слави Трифонов и Христо Иванов са се „разбрали като мъже” и след това разбиране на крака е останал само министърът на икономиката и индустрията. Последното, разбира се, даде възможност на опозицията да „повиши” соцлидерката в неофициалния лидер на правителството.
На пето място, каквито и подмятания да си разменят министър-председателят и президентът на България, включително в контекста на войната в Украйна, в крайна сметка се случва това, което желаят от „Дондуков” №2. Колкото и да се кълчат словесно помежду си отделните пръсти на ръката, в крайна сметка те се обединяват в Коалицията на свития юмрук. И в случая този юмрук удари не толкова по Украйна, доколкото нашите боеприпаси няма да направят разлика във войната, а по европейската физиономия на България. Разбира се, такава доминация на президента води до обезличаването и до тихата смърт както на ПП, така и на ДБ.
Не на последно място, решението на НС за оказване на такава „военнотехническа помощ” нито ще покачи доверието на партньорите ни в рамките на Европейския съюз, нито бе разпознато от хората в страната като удовлетворяващо. Ако използваме думите на един от лидерите на управляващото парламентарно мнозинство, Слави Трифонов, написани не толкова отдавна, то „да им даваме (бел. ред. на украинците) в момента само бронежилетки е абсолютно измъкване и всъщност незаемане на никаква позиция”. Това „измъкване и незаемане” на позиция вместо да успокои българските граждани, доведе до това част от тях да влязат във физически сблъсък помежду си.
Въпреки че алтернативният проект на ДБ, който предвиждаше оказване на военна подкрепа за Украйна, включително и под формата на оръжия, да бе отхвърлен от БСП, ИТН, а ПП да гласуваха въздържали се, впоследствие хората на Христо Иванов (заедно с всички партии без „Възраждане”) подкрепиха текста на ПП, който изглежда като откраднат от „Позитано” №20. По думите на Елисавета Белобрадова, народен представител от ДБ:
„Това, което НС прие, не отразява ясното желание да застанем твърдо редом с евроатлантическите си партньори. Разкрачени, като във вица, с едното изречение в миналото, а с другото в бъдещето, между краката ни остана неспособността ни като кажем “А”, да кажем и “Ай, сиктир”.
Въпреки това:
„Ние, от “Демократична България” го подкрепихме (бел. ред. проектът на ПП), защото бяхме принудени в желанието си да помогнем, да помогнем с каквото можем, при условие, че явно с конкретика няма да се получи”.
Фейсбук профил
Или както вчера Христо Иванов обобщи пред бТВ в „Лице в лице”:
„Произведохме едно нищо. Няма да лъжа”.
бТВ
И ако навремето част от Реформаторския блок – ДСБ под ръководството на Радан Кънев – напусна коалицията с ГЕРБ, то днес изглежда така, че ДБ е готова на редица компромиси, за да съхрани настоящето управление, независимо от непропорционално голямата тежест на БСП в него. Въпреки заканата на Христо Иванов да вдигне „три червени флага” пред коалиционните им партньори в правителството, председателят на „Да, България” все пак каза, че „по никакъв начин не можем да заплашим съществуването на правителството”. Е, след като и Украйна, която води война за физическото си оцеляване, не може да застане между ДБ и БСП, то явно няма място за трети в отношенията между двете формации. А пък и без това първообразът на БСП си вее червени флагове от столетие насам.
Да, настоящето правителство има „разнолика, нестройна душа” (Димчо Дебелянов), но „за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла” (Пенчо Славейков).
Изображение: бТВ
