От вчера повечето ни медии са във възторг, защото България се е изкачила с 21 места в годишната класация на „Репортери без граници” (РБГ), заемайки 91 място, за разлика от 112-то през миналата. Безспорен възход!
„Дневник” са категорични – „Отсъствието на ГЕРБ и Бойко Борисов от властта и отслабването на модела за корумпиране, превземане и контролиране на медии в България заради политически и бизнес интереси, който се изгради докато управляваха, изглежда, се оказва достатъчно РБГ да не посочи тази година страната като последна по свобода на словото в ЕС и в Югоизточна Европа.”
От dw дори успяха да вземат интервю и от изпълнителния директор на РБГ Кристиан Мир, който също натъртва, че системата на Борисов била вредна за медиите, добавяйки, че Репортерите са в диалог с новото правителство и вече са се срещнали с министър-председателя Кирил Петков.
Интересно е, че от самото НПО, каквото всъщност са Репортерите, си позволяват да обвинят директно управлението на ГЕРБ, персонално и Борисов, за свободата на медиите, което е директно изразяване на политическа позиция, трудно вписващо се в критерия обективност, за каквато уж въпросните претендират. И като такива са развявани от родните им апологети.
“Сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, през което свободата на медиите беше в упадък и определени медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, България премина през серия от предсрочни избори през 2021 г.”, пишат още РБГ.
Всъщност класацията им се ползва единствено за политическа употреба. Така е и изготвяна, само и такава стойност има, защото е съвсем очевидно, че родните респонденти са свързани с неолибералната върхушка и съответните медии в страната ни.
Още преди години, когато тогавашната отговорничка за регион Балкани в Репортерите Полин Адес Мевел (понастоящем главен редактор на РБГ) избираше въпросните 10 души, тя не криеше контактите си с журналистите, пишещи за добрите олигарси и техните медии. Въпросната присъства на сбирки, организирани от Съюза на издателите, в който членуват най-вече медии на Иво Прокопиев и Огнян Донев.
Преди няколко години на страницата на РБГ се появи следната инсинуация: „През октомври 2018 г. света видя убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова и явен опит от страна на властите да прикрият обстоятелствата, като разколебаха разследването.”
Името на Маринова, която буквално дни преди убийството е водеща на светско предаване, за чиято смърт категорично се доказа, че няма абсолютно нищо общо с нейната няколкодневна работа, се оказа маша в ръцете на разни наши уж разследващи сайтове и журналисти, с които РБГ пък не криеха, че си сътрудничат.
И както допреди година либералните ни медии виеха, че сме „Черната овца на ЕС“, днес вече заглавията са в другата противоположност. Що? Щото, видите ли, правителството се било сменило и медийната среда у нас цъфнала. Та чак вързала. И това само за няколко месеца. Ударници сме, ей!
А това, че името на вътрешния ни министър Бойко Рашков се появи в годишния доклад за 2021 г. на Държавния департамент САЩ за нарушения на човешките права по света, заради заканите му от миналата година да уволни водещите от сутрешния блок на bTV, засегнат от въпросите им; че Тошко Йорданов от „Има такъв народ” (и председател на Комисията по култура и медии в 47-ото Народно събрание) също заплашваше журналисти, като дори се позова на Крумовите закони и обяви в ефир, че за лъжа се режат крайници; че служебният министър на културата изпращаше полиция да гони журналисти от редакцията им; че народната представителка от “Продължаваме промяната” Антония Димитрова предлагаше въвеждането на наказателна отговорност за журналисти заради техни публикации и т.н., и т.н., Репортерите не ги е еня. И с право! Както има добри и лоши олигарси, така има добри и лоши медии и журналисти.
Преди две години президентът на организацията (Пиер Аски) призна, че десетина души пишат докладите, уточнявайки, че анкетата им уж не търсила представителност.
Как така не търси представителност, та тя е флагман на толкова много наши медии и журналисти, които я развяват като последна инстанция! Не знам тогава какво всъщност „търси”, но е очевадно, че си позволява да прави и налага политически оценки, които пък веднага биват яхвани от родни политици. Най-пресният случай от вчера – от управляващата коалиция, по-конкретно – от член на ДБ, които въобще нямат нищо общо със съсобственика на медийната група „Икономедиа“ АД, на чиито сбирки не се е и подвизавала вече споменатата Полин Адес Мевел.
Та Ивайло Мирчев побърза да заключи, че: „Когато властта пусне от хватката си медиите, те започват да дишат по-свободно”, като не пропусне да спомене и другата любима на него и съпартийците му дъвка – смяната на главния прокурор Иван Гешев, заради който в българската медийна среда също „има твърде много остатъчни зависимости”. Бленувам този миг, в който Гешев ще бъде детрониран, за да можем да влезем в топ 10 на класацията.
А че медиите ни (ах, тези толкова прозрачни медии), стъпвайки на класацията на никак независимото НПО (по напълно официални данни, над 20% от финансирането им идва от различни институти и частни организации, сред които и „Отворено общество“), се опитват по този елементарен начин да манипулират уважаемия читател (и зрител), е видно, но нека не го подценяват чак толкова, надявайки се, че ще го накарат да повярва, че медийната ни среда преживява ренесанс, заради детронирането на Бойко Борисов.
Но добре поне, че промяната довя ДБ до властта, че да вкусим от свободата на словото.
