Аз съм съвестен гражданин. Щастлив съм, че живея в просперираща страна с иновативно правителство и министър-председател – генератор на блестящи идеи, към които се старая да се присъединявам. Например това да си дарим по една заплата за закупуване на оръжие. Гениално!
Ще дарим заплата, как няма да дарим! При мен обаче има един малък проблем – не получавам заплата и никога не съм получавал. Какво да даря? Как да подкрепя невероятната инициатива на моя министър-председател, как да помогна да се купи оръжие за Украйна! Да видим – ако няма да е заплата, какво друго бих могъл да направя по въпроса.
Най-близко до ума е директно да даря оръжие. Дори разполагам с някакво, както хладно, така и огнестрелно. Огнестрелните не знам дали ще успея да ги даря, защото ми се водят поименно. Но виж, хладното… Имам сабя и кортик от дядо, но те са парадни. На кортика пише „С нами Богъ“, а на сабята – „За Царя и Отечеството“ (днес пише ли нещо на българското оръжие?). Но макар и много красиви, моите сабя и кортик едва ли ще спрат пълчищата на Путин.
Имам и едно кукри, марка „Смит и Уесън“ – нали ги знаете тези закривени наопаки мачетета с бойно приложение, предимно за сечене на глави и крайници. Много са зловещи. Ето, него мога да го даря на Кирил Петков, за да го изпрати на украинската армия от името на съпричастна и щедра България. Имам и една много грозна двуостра кама с оксидирано и назъбено в долния край острие. Обаче тя е руска и не знам как ще се изтълкува. Имам също и щик от манлихера с канал за изтичане на вражеската кръв. Дълг е към две педи (само острието), обаче ми е подарък от кръщелник. Нищо, ще питам кръщелника и ако е съгласен, ще даря щика заедно с кукрито. Толкоз за моето налично оръжие. Разбира се, мога и да закупя оръжие отдругаде в брой или по банков път. Ох, колко лошо е човек да не получава заплата! Колко струва един танк? И пред Министерски съвет ли да го оставя, като го купя?
Но я да помислим – нужно ли е непременно да бъде оръжие? Не мога ли да купя няколко торти от жената на премиера и Петков да ги изпрати от името на българското правителство на обсадените в „Азовсталь“? А може и на фронта. Ще се създаде специална бойна част, на чието знаме ще пише „Торта в мордата на агресора!“. Или пък „Просто торта“ по модела „Просто Киро“, за да се знае от кого е дошла помощта (в първия случай обърнахте ли внимание на поетичната фигура „торта в морда“? Много си я харесвам…).
Мога да даря и някой имот. Само министър-председателят да каже кога е свободен да идем при нотариус и да му го прехвърля. Имам например едни терени в Банкя. Далеч са от Бойко Борисов, не се притеснявайте! По-скоро са близо до недовършеното голф игрище на Масако Оя – тази ярка звезда в небосклона на младата ни демокрация. Ако някой друг гражданин без заплата като мен дари тухли, там могат да се построят луксозни вили и да се приемат украински бежанци. От онези с лъскавите коли, дето толкова дразнят прогресивната общественост, сякаш хората с хубави коли нямат право да се спасяват от войната.
Ами ако даря органи? Имам голям и трудолюбив стомах. Мозъкът ми вече сдава багажа, но все още го бива. Виж, сърцето ми е студено, става единствено да охлаждаш бира в него.
Най-сетне може да организирам и телевизионно състезание. Аз съм медиен човек и все ще намеря къде да го излъчвам. Според регламента, в състезанието ще се явят всички работещи българи по реда на своето ЕГН и ще отговарят на сложни въпроси от рода на „как е търговското наименование на веществото 7-хлоро-1,3-дихидро-1-метил-5-фенил-2Н-1,4-бензодиазепин-2-он?“. Който не успее да отговори дори и с помощта на жокер „питай Лена Бориславова“, заплатата му директно се превежда по посочена от Кирил Петков сметка.
Майтапът на страна. По-тъпа пиар кампания рядко може да се наблюдава по тази грешна земя (защото акцията с даряването на заплата за оръжие не е нищо повече от тъпа пиар акция, родена и внушена от непълноценен мозък). Не искам да я анализирам – има кой да го прави. Късмет има Киро, че бързо я забравиха и вече не се говори за нея, което само по себе си е пореден резил, ама нейсе. Но съм разтревожен. Разтревожен съм от качеството на мисълта, на която е поверено да взема управленски решения в клетата ни родина. Ако продължава така, стари филми като „Идиокрация“ скоро ще сменят жанра – ще преминат от антиутопията в утопията, защото ще се окаже, че рисуват един идеализиран в сравнение с реалността свят. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, а търговското наименование на онова вещество е диазепам.
илюстрация: CanStockPhoto.
