„Старият стиснат е, никакви кинти не дава –
в гъза му не можеш прокара космически лъч!“
Студентска песен, неизвестен автор
Машинното гласуване не може да гарантира честността на изборите! Сигурни сме в тази теза, тъй като надмине ли бройката на избирателните бюра или секции 1, с всяка следваща рискът дори от случайни грешки расте експоненциално, какво остава за злонамерения опит за подправяне. В този смисъл няма такова нещо – предмет, система или модел, което да гарантира 100-процентова честност на изборите. Това обаче естествено предизвиква въпроса – добре, а не е ли машинният вот по-честен от този с хартиени бюлетини?
Около този въпрос у нас се води обществено-политическа полемика от около десетина години, горе-долу точно откакто Западна Европа окончателно се отказа от машинното гласуване. Дебатът беше особено изострен в краткия живот на 45-ото и 46-ото народни събрания, като тези парламенти, освен да въведат почти пълното и повсеместно гласуване с машини, друго всъщност не направиха. Наскоро обаче депутати от БСП, която иначе беше партия голяма радетелка на машинния вот, внесоха предложение да се върне възможността от едни от проведените през 2021 г. (простете, забравих вече кои точно) избори гласоподавателите сами да избират между машина и бюлетина. От друга страна, и както вече писахме наскоро, продължава все по усилено да битува слухът, че очакваната продължителност на живота на 47-ото Народно събрание също явно ще е късичка и все по-отчетливо намирисва на нови предсрочни избори наесен.
Нека първо да кажем по-честни ли стават изборите, когато гласуването се осъществява чрез машини. Макар и не толкова категорично, намираме, че на този въпрос можем убедено да отговорим с „не“! И позицията си ще подкрепим с една любопитна история.
През 2003 г. в Кралство Белгия се провеждат избори чрез гласуване с машини, като освен на устройството, вотът на всеки бива записван електронно и на индивидуална карта, която избирателят пуска, подобно на хартиените разписки у нас, в контролна изборна кутия. В една от секциите в Брюксел, столица не само на кралството, а туптящото сърце на самия Европейски съюз, бива регистриран любопитен резултат – машината твърди, че един от кандидатите е получил десетки пъти повече преференции, отколкото са гласовете, подадени за издигналата го партия. Извършено е преброяване чрез прочитане (отново с машина, разбира се) на контролните карти, което установява, че в паметта на машината са записани 4 096 преференции повече, отколкото са отбелязаните съгласно картите.
Случаят предизвиква задълбочена проверка, която обаче не установява никакви грешки в софтуера. На практика разминаването не е обяснено с категорични научни доказателства и до днес, но основното предположение е за настъпила т.нар. „мека грешка“ в един от транзисторите на паметта на машината.
Нека първо да обясним понятията. Компютър претърпява „мека“ грешка, когато нещо не сработи правилно, но това не води до състояние, в което машината бива безвъзвратно повредена. Пример за мека грешка е компютърът ви да забие, но след като го рестартирате, всичко да работи нормално. Компютрите са толкова склонни към меки грешки, че откакто ги има, а и до ден днешен всичките имат бутон, позволяващ физическото им рестартиране. На второ място – компютърната памет се състои от транзистори, като всеки от тях може да се намира само в две състояния – „включено“ и „изключено“. Транзисторът, който е „включен“ показва стойност единица, а който е „изключен“ е със стойност 0. Ето затова компютрите са „цифрови“, защото превръщат всяка информация в цифри и по специално в две – нула или едно. А всеки един транзистор може да съхранява едно „парченце“ – една цифра, един бит информация.
Тъй като числото 4 096 е равно на 2 на 12-а степен, то проверяващите брюкселския инцидент стигнали до заключението, че най-вероятно транзисторът на тринадесетия бит от частта на паметта на машината, предназначена да записва резултатите от преференциите на съответния кандидат, спонтанно е преминал от изключено във включено състояние, т.е. от показание 0 е преминал в показание 1, в резултат на което машината е прибавила 4 096 десетични гласа към преференциите на кандидата без такива гласове да са подавани. Много по-любопитна обаче е причината за настъпването на така установената мека грешка. Според учените машината е станала жертва на удар от космически лъч, който е предизвикал наелектризиране на транзистора и оттам – активирането му от позиция 0 в позиция 1.
Всъщност влиянието на транзисторите от феномени в околната среда е добре известно в компютърната наука още от 70-те години на миналия век. Тогава учени от IBM установили меки грешки, настъпващи в резултат на радиоактивност на керамичното покритие на чиповете им. Оттам и феноменът с удари от космическо лъчение е повече от добре изследван, като всъщност дори има специални компютри, които са създадени именно, за да изследват честотата и вида на удрящите ги космически лъчи чрез следене на спонтанна активация на дадени транзистори в паметта им. Това е дало възможност на IBM да изчислят, че всеки 256 мегабайта оперативна памет претърпява по 1 удар от космически лъч месечно.
Съгласно заданието на ЦИК за доставка, всяка от нашенските машини следва да има 4 пъти повече (1 гигабайт) памет. От тези данни, с минимални сметки бързо се стига до заключението, че 600 от общо 9-те хил. машини (или 1 от всеки 16), ще претърпи удари от космически лъч в рамките на един изборен ден. Памет от 1 гигабайт означава грубо над 8 милиарда транзистора, съответно вероятността да бъде ударен точно такъв, който записва изборния резултат, е нищожна. Но пък както казва една многоуважавана моя позната, има ли значение колко е малка вероятността от самолетна катастрофа, ако точно ти се случиш на злощастния 1-милионен полет? Апропо, има история и за самолет, който едва не катастрофирал, след като компютърът му бил ударен от космически лъч, така че аналогията е доста подходяща.
Чувам как вече много от вас, драги читатели, негодуват – нали въпросът е кое гарантира по-честни избори: машинното или хартиеното гласуване? Та нима с хартиения вот не са възможни всякакви манипулации? Да, възможни са, но са очевидно много по-трудни. Примерът, който дадохме показва, че дори едно случайно, естествено и сравнително малко вероятно природно явление, може да „подправи“ резултатите. По-важното обаче – виждаме, че машините могат да бъдат манипулирани от разстояние. Представете си сега, ако някой иска да подправи резултатите нарочно и умишлено.Нима не може да бъде направено устройство, което от близко разстояние да има ефект, подобен на космическо лъчение? А защо не и много по-прецизно – способно да промени положението на точно определени транзистори, да ги активира или изключи. Всъщност в Нидерландия се отказват от машинното гласуване след като е експериментално доказано, че данните от машината могат да бъдат „прочетени“ от дистанция, т.е от разстояние може да бъдат локализирани кои точно транзистори съхраняват броят на гласовете и в какво положение (1 или 0) се намират. Оттам изнамирането на начин за активно въздействие, е просто въпрос на малко усилие от някой, имащ достатъчен интерес.
И така, за да бъде подправен хартиеният вот, нужна е интелектуална манипулация на поне няколко десетки хиляди човешки същества. Хора, които трябва да бъдат убедени, да имат мотив и възможност, да проявят немалък кураж, а освен това и да направят каквото е необходимо правилно (т.е. и да са компетентни). При машинното гласуване всичко това може да бъде потенциално сведено до натискането на бутон на устройство, подобно на дистанционно за гараж. В крайна сметка човекът е създал машините за свое улеснение. Никак не е странно, че всичко, включително да бъдат създадени други машини, които да манипулират първите, е по-лесно.
Доверието е иманентен компонент на демократичните системи. Затова рекордният спад в избирателната активност от изборите през ноември трябва да бъде разглеждан най-вече в светлината на основателното подозрение на избирателите в годността на машините да отразят и възпроизведат правилно, ще рече – честно, как всеки е гласувал. Оттук много конкретни въпроси могат и трябва да бъдат поставени, най-вече – грешка ли беше машинният вот? Но нека спрем до тук и да оставим журналистите да ги намислят и зададат по медиите – ах, тези медии!
