Смята се, че една-единствена медийна изява е способна да „закопае“ нечия дълго и грижливо градена политическа кариера, но обратната ситуация (една поява да те изстреля в небесата) се случва по-рядко. Затова на събития с подобен потенциал следва да се обръща специално внимание.
Става дума за пресконференцията на Асен Василев и Кирил Петков, посветена на внезапното спиране на руските газови доставки за България (и Полша). Логичната причина за нейното свикване е желанието на вицепремиера Василев и неговия министър-председател Петков* да успокоят обществеността, тъй като изказалите се преди тях (министърът на икономиката Александър Николов и после президентът Румен Радев) не личеше да са успели в това. Но по-задълбоченият анализ сочи, че това събитие произведе и други ефекти. Да видим какви.
Може да се каже, че тази пресконференция е класически пример за „кризисен ПР“. След поредица от комуникационни гафове от страна на управляващите, чиято кулминация бе призива на премиера „да дарим по една заплата за оръжие за Украйна“, немалка част от обществото вече изпитва много сериозни притеснения относно способностите на настоящото правителство да си съставя реална представа за ситуацията, и оттам да взема правилни, адекватни решения. А когато всичко това се комбинира с опасността много скоро икономиката и ежедневието ни да бъдат сериозно разстроени, вече става плашещо.
Няколко часа след пресконференцията е твърде рано да каже дали мнозинството българи са повярвали на управляващите, че имат План „Б“ и могат да го реализират. Но е видно, че Асен Василев (и в много по-малка степен Кирил Петков) успя да пренасочи общественото внимание – от същината на газовата криза към собствената си персона. Предизвиквайки у едни хора възхита, а у други, кой знае защо, неприязън.
До сряда следобед се бе напластило усещането, че начело на държавата стои нещо средно между детска градина и група индивиди със забавено развитие. Асен Василев успя (дано да не е епизодично) да върне политическото говорене на желаното, но сякаш забравено ниво. Ясно, твърдо и същевременно аргументирано. За 30-40 минути чувахме какво (и най-вече как) трябва да говори един български държавник в сегашната ситуация. И независимо дали го харесваме или не, независимо какво мислим за конфликта в Украйна и изразената от „Продължаваме промяната“ позиция, би трябвало да се обединим, че това е куражът, който искаме да виждаме у нашите политици.
С тази своя изява Асен Василев сякаш успя да вдъхне увереност и у формалния си началник. Прави ли ви впечатление, че досегашните изцепки на Кирил Петков се случват, когато Василев не е до него? А сега премиерът също беше на ниво. Е, не се мина и без лапсуса за „петата колония“, но на фона на цялостното представяне това си беше дреболия…
Повече от ясно бе, че пресконференцията имаше и друг адресат, извън българската аудитория. А именно, партньорите ни в НАТО. Досегашната колеблива, направо гънеща се позиция относно военната помощ за Украйна (артикулирана включително и от премиера Петков) имаше нужда от „корекция“. Предстои обаче да видим дали демонстрираната решителност не е безнадеждно закъсняла…
Видяхме и заявка, че от „Продължаваме промяната“ са склонни да рискуват партийния си интерес (запазването на управленската коалиция) в името на по-висша цел, която обикновено наричаме „национален интерес“. Приятна изненада, на фона на това, което напоследък ни предлагат от управляващата коалиция.
Би било грешка обаче тази пресконференция да се оценява като безупречна и да започнем да се превъзнасяме по „преродените“ или „преживели катарзис“ Василев и Петков. Тезата, че правителството е очаквало подобен сценарий (Русия да ни врътне газовото кранче) и се е подготвяло още от февруари, издиша на фона на факта, че към момента запасите в хранилището „Чирен“ са под 20% от капацитета. Липсата на превод на български език на един от въпросите (и отговорите) със сигурност ще се използва от поне част от опозицията, особено в контекста на заявката, че двамата „защитават българския интерес“. Ограничението „само по един въпрос от медия“ също може да се тълкува нееднозначно.
И най-вече, силните заявки тепърва предстои да се доказват с действия. А конкретно по „газовата“ тема, има въпроси, които засега не се повдигат – нито от Василев, Петков и съпартийците им, нито от другите политически субекти, нито от медиите (ах, тези медии!). Като например за започналите преди няколко години сондажи за газ и нефт под българската акватория на Черно море. Или за един мораториум върху проучванията и добива на шистов газ. И въобще за предимството на собствените природни ресурси пред вноса.
Но при всички случаи е добре да виждаме повече медийни изяви, които да си заслужават анализа. От гледна точка на журналистиката, а не на психологията.
*водещата роля на Асен Василев в пресконференцията ясно показва „кой кара влака“ – и в „Продължаваме промяната“, и в правителството
снимка: БТА
