„Жълти“, „кафяви“, „поръчкови“, „продажни“, „бухалки“… Това са някои от паролите за морално осъждане на медиите в България. Използват се от всякакви хора срещу журналисти и особено от журналисти срещу други журналисти. Епитетите от цветовата гама и сравненията с мутренски оръжия от 90-те са обичан похват за опозоряване и възмутено махане с пръст към медии, посочени – правилно или не – като модерна инкарнация на описаното в сатиричния шедьовър „Бай Ганьо журналист“.
С други думи, хуленето по това, което наричаме „хубава журналистика, ама българска“, има дълголетни традиции. Но какво правим ако вековните световни образци за професионализъм в журналистиката слязат до, че и под нивото на алековите журналя?
Тази седмица имаме пресен и притеснителен пример за зловредна медийна дейност на най-високо ниво. Историята включва ключови елементи от горещия пейзаж на културните войни в Западната цивилизация – милиардери с медии, идеологическа пропаганда, ЛГБТ индоктринация на ученици, вайръл явления в социалните мрежи… Сюжетът е и почти учебникарски пример за журналистическа манипулация от ново поколение. Тази манипулация, в която информацията – и най-вече дезинформацията – е съобразена с търсенето и намирането на „социална справедливост“, синхронизирана с квазирелигиозните напеви за „правата на малцинствата“.
Какво се случи? Една от най-влиятелните и богати медии на планетата опита да унищожи информационен канал, който просто показва на публиката как американски учители индоктринират малки деца в култа на анти-научната трансджендър-пансексуална-полово-флуидна-куиър идеология, отричаща базовата биология, за сметка на обезобразяващ фанатизъм.
От месеци Twitter акаунтът Libs of TikTok препубликува видеа на видимо умопомрачени преподаватели, които гордо и публично споделят в младежката платформа с китайски произход TikTok, как индоктринират свои малки ученици в LBGT идеологията. Без монатж, без манипулация, без фотошоп и преувеличение. Едно към едно, Libs of TikTok просто показва на по-възрастната аудитория в Twitter какви учители има в американската образователна система. Публичните клипове са меко казано стряскащи. Преподаватели говорят как водят малки ученици на „секс лагери“ за „опознаване“. Хвалят се как карат децата да стават и да поздравяват LGBT флага на дъгата. Обясняват за „мастурбацията при прохождащите деца“. Информират ни за училищните програми, с които насърчават учениците да търсят разнообразни джендър идентичности и да крият това от родителите си. Млади, тежко татуирани, екстремно гримирани и видимо психически нестабилни образи с неясен пол се оказват съвсем реални учители в съвременната образователна система на най-богатата, могъща и влиятелна страна в света. Изобилие от клипове в младежката платформа TikTok показват абсурдната и стряскаща нова действителност, в която крайни активисти са приели ролите на учители и промиват неоформените мозъци на деца. Без преувеличение, без монтаж, без манипулация. Профилът Libs of TikTok само ги събира и показва в Twitter със собствените им думи и действия.
В един по-нормален свят всяка уважаваща себе си медия щеше да проведе разследване как така тези учители си позволяват подобни извращения. И как изобщо са станали учители. Но в постмодерната действителност врагът е вестоносецът. Проблемът не са стотиците – вероятно хиляди – преподаватели, които тровят съзнанията на малки деца с умопомрачена идеология. Проблемът е интернет акаунтът, който събира техните публични свидетелства и ги показва на аудитория, която никога не би ползвала платформа като TikTok.
Тази седмица The Washington Post започна „разследване“, но не на явно психично болните и/или радикализирани учители, а на хората зад профила, който ги препубликува и разкрива. Репортерката Тейлър Лоренз публикува „разобличаване“ на гражданката зад този акаунт със заглавие „Ето я жената зад Libs of TikTok, която тайно захранва машината за гняв на десните“.
Още от заглавието, материалът е учебник по манипулация и примитивна пропаганда. Но излиза във вековен вестник. Пароли на позора като „жълто“, „кафяво“, „поръчково“ и „бухалка“ не са достатъчно силни и остри, за да обхванат медийната мизерия, сторена от The Washington Post и служителката им Тейлър Лоренз.
В текста на световната медия изобщо не се говори за сексуалната индоктринация и антинаучната идеология на показаните преподаватели. Напротив, те са представени като напълно невинни жертви на омразна „дясна“ кампания. Това е все едно да отразяваш убийство и да пишеш колко зъл и грозен е бил криминалният фотограф, заснел местопрестъплението, без да обръщаш никакво внимание на самото престъпно деяние.
Това е антижурналистика. Репортерката разкрива името на жената зад акаунта и без никаква видимо логична причина отива до нейния дом. Ходи и до къщите на нейни роднини. Заплашва познати на жената и дори хора, само харесали нейни публикации, че ще бъдат „разкрити“ като част от „кампания на омраза срещу ЛГБТ общността“. Публикува линк към работното място на жената, с всички детайли за нея. После този линк е изтрит. Дори за The Washington Post става ясно, че екстремисти тип „Антифа“ ще превърнат живота на дамата в ад. Или точно това е било целта. Пред Тъкър Карлъсн от Fox News тя разкри, че е се е преместила на сигурно и скрито място. Още по-отблъскващо е обстоятелството, че в официални отговори на запитвания, от медията излъгаха, че не са разкривали лични детайли за жената. Една чиста, тлъста и лесно доказуема лъжа. Но с марката The Washington Post.
Подобни „бухалки“ имат двойна и тройна мисия. От една страна дългата и манипулативна статия в „авторитетно“ издание трябва да послужи като легитимна причина за заличаването на акаунта от Twitter и опаковането му като „проводник на омраза към малцинства“. На ъндърграунд равнище това е сигнал за крайнолевите отряди да се активират и да заплашват разкритата жена и нейното семейство.
На политическо ниво The Washington Post очерня всички опити на политици като губернатора на Флорида Рон ДеСантис да прокарат закони срещу сексуалната индоктринация на малки деца в училище и ги слага във фалшивия наратив за „крайнодесни атаки срещу LGBT хората“.
Няма „жълта“ или „кафява“ медия в България, която да може дори да се доближи до отвратителните „бухалкови“ измерения на стореното от The Washington Post тази седмица. Но повечето наши редакции ще продължат да цитират „разкрития“ от вестника, без дори молекула скептицизъм. А това е медията, която милиардерът Джеф Безос купи преди девет години за 250 милиона долара. Вестникът, който беше представен като героична трибуна на истината във филм на Стивън Спилбърг. Същото издание днес води и агресивна кампания по демонизирането на Илон Мъск и неговия опит да купи Twitter, за да върне там свободата на словото.
„Бай Ганьо журналист“ вече има своя Холивудски римейк – „Бухалката на Безос“. The Washington Post се прояви като кафява медия със златно покритие.
Още за греховете на „световните журналистически образци“ четете в „Ах, тези медии“.
Изображение: Esther Vargas
