Празникът Възкресение Христово е наричан от Църквата Празник на празниците и Тържество на тържествата. Възкресението е най-великото събитие, случило се в историята на християнското човечество, извор и вдъхновение, светлина и радост. Той представлява триумф и победа, тържество на безсмъртната Божия любов, „която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението”.
Великден е празник на вечната духовна пролет в нашия живот и поради това е редно да видим как добре и правилно можем да отразим неговото честване в медийното пространство.
Посланието на Св. Синод
Преди Възкресение Христово по традиция се публикува официално патриаршеско и синодално пасхално послание. То съдържа в себе си поздравление от страна на архиереите на Българската православна църква към православните българи у нас и по света с настъпването на Възкресението Христово.
Публикуването на посланието в медиите може да се случи или на Велика събота (в навечерието на празника) или в неделния ден, когато е самият празник. Посланието може да бъде намерено в официалния сайт на Св. Синод – https://bg-patriarshia.bg/
Слизането на Благодатния огън
Всяка година в продължение на стотици години се случва чудо в храма Гроб Господен в Йерусалим. След молитвата на Йерусалимския патриарх слиза (пада, снизхожда) Благодатният огън.
Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Властите в Израел правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква (Теофил III) съблича от себе си богослужебните си одежди. В бял стихар (богослужебно облачение на свещенослужители и църковнослужители, представляващо дълга дреха (одежда) без разрез отпред, с отвор за главата и с широки ръкави, символизиращо чистотата на душата, която трябва да имат лицата със свещен сан) той застава пред входа на параклиса. Властите проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб, т.н. кувуклия. Там патриархът измолва Благодатния огън. Понякога огънят слиза до минути, а пък друг път след часове.
Посрещане на Благодатния огън у нас
От 2005 г. насам у нас Благодатният огън бива донасян от делегация на Св. Синод. Единствено през 2020 г. и 2022 г. огънят не бива донeсен, поради различни неблагоприятни обстоятелства.
При добро време делегацията на Св. Синод пристига на Летище „София” в късния следобед, където свещеници и миряни от по-голямата част от страната взимат Благодатния огън и го занасят в своите епархии и енории. В пограничните епархии (например Неврокопска, Доростолска и др.) Благодатният огън може да бъде взет и от съседните Гърция и Румъния.
От Летище „София” огънят се занеся в синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил”, където с литийно шествие бива тържествено пренесен в Храм-паметника „Св. Александър Невски”, от където Българският патриарх или служещ архиерей го раздават на православните християни.
Богослуженията
Богослуженията през Страстната седмица преди Възкресение Христово са особени по своя характер. Те са специални и се отслужват единствено през тези дни от годината. Така например на Велики Четвъртък вечерта се извършва утринно богослужение, в което се четат Дванадесет части от светите евангелия, в които се описват последните дни от земния живот на Христос и Неговите спасителни страдания. Богослужебният ред (т.н. Типик) определя светия Кръст и изображенията на Света Богородица и свети Йоан Богослов, които стоят зад светия Престол в олтара, да бъдат изнесени и поставени в средата на храма с лития, изобразяваща пътя на Иисус Христос към Голгота и разпятието Му. На Велики Петък пък се поставя плащаницата, пред която православните християни се покланят през целия ден. Редно е да се казва, че християните извършват поклонение пред светата плащаница, а не просто „минават под масата”. В същия ден вечерта се извършва т.н. Опело Христово. Чинопоследованието съдържа песни (разделени в три статии), които възхвалят и описват кръстната смърт, погребение и възкресение на Христос. Те са особено умилителни по своя характер. След изпяването се извършва и лития около храма.
На Велика събота рано сутринта се отслужва света Литургия. Късно вечерта около 23:30, а някъде около 23:45 часа, започва отслужването на пасхална полунощница, която представлява кратко молитвено последование. Когато наближи полунощ, свещеникът излиза на царските двери (от олтара) със запалена свещ в ръка и възглася: „Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина, и прославете Христа, Който възкръсна от мъртвите“. След това се извършва шествие извън храма, където на определено място пред западната му част се чете утринното Евангелие, което разказва за Христовото възкресение. След четенето на св. Евангелие патриархът, архиереят или свещеникът дават обичайното начало на Пасхално утринно богослужение и поздравяват християните с: Христос воскресе! Те от своя страна отговарят: Воистину воскресе! На български език поздравът съответно е: Христос възкръсна! И отговорът е: Наистина възкръсна.
След като бъде прочетено Евангелието и бъде отслужена утринната, с шествие се влиза отново в храма. Тук трябва да кажем също, че има една литургическа подробност. Вратите на храма са затворени, той е празен. Вътре е останал само клисарят или определено за целта лице, което отговаря на репликите на свещеника. Смисълът на този литургичен акт е такъв: децата на Адам се стремят към Новия Адам (Иисус Христа), та при радостното известие за Неговото възкресение да влязат в Неговия нов живот. След определени реплики свещеникът или архиереят тласват вратата и тя се отваря – всички влизат отново в храма. Това напомня за шествието на Иисус Христос от подземията на ада в небесата, заедно с избавените от Него души, след като пътят за тях вече е открит от Неговия Кръст и Възкресение. То означава още и това, че чрез светия Кръст на Христос, за нас се отварят вратите за вечния живот.
Историята на празника
Празникът Възкресение Христово, наричан още Великден или Пасха, чества възкръсването на Иисус Христос. То се случило на третия ден, след като Спасителят бил разпънат на кръст и погребан. Евангелието разказва, че първи жените мироносици, които посещават гроба, видели възкръсналия Господ. За това събитие може да прочетете в откъсите от Светите Евангелия – Матей 28:1-8, Марк 16:1-8, Лука – 24 гл., Йоан 20 гл.
Датата на Великден
Датата, на която се чества Възкресение Христово, всяка година е различна. По празника Възкресение се определят и всички т.н. подвижни празници. Подвижни са тези, които си менят датите, а неподвижните се честват на една и съща дата. В зависимост от обекта им празниците се делят на Господски, Богородични и Светителски. Формулата, по която се пресмята датата на празника, е следната: Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица. Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например: ако пълнолунието е на 1 април, Великден ще се пада в следващата неделя. Следвайки тези правила, най-рано православният Великден може да бъде на 4 април, най-късно – на 8 май.
Червените яйца
Заедно с богословската страна на празника, разбира се, има и народна, в която са преплетени редица традиции. Някои от тях не отговарят на църковното предание и Църквата ги отхвърля като суеверия. Други пък са напълно църковна традиция и е редно да бъдат съхранявани за идните поколения. Така например боядисването на яйцата е част от празничното посрещане на Възкресение Христово. Но едно от яйцата има особено значение – червеното.
Преданието разказва, че когато Св. Мария Магдалена стигнала в Рим, за да проповядва Благата вест, нямала нищо друго за дар на императора, освен едно сварено яйце. Тиберий го приел, но се присмял на думите й: Христос не може да възкръсне, както бялото яйце не може да стане червено. На секундата това в ръката му поруменяло. Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи датира от втората половина на V и началото на VI в.
Имениците
На празника Възкресение Христово много наши сънародници ще отбележат своя имен ден. Имен ден имат хората, които носят имената: Велико, Велко, Велка, Величка, Величко, Велика, Велик, Велин, Велислав, Велислава, Вили, Вельо.
В заключение
Споделяйки радостта от Христовото Възкресение и отделянето на специално място в емисиите новини или в публикациите в електронните и печатни медии, е редно преди всичко да бъде поставен акцент върху посланията на празника и църковната проповед, а не толкова на суеверия, народни традиции и обичаи (които са също интересни, но изместват фокуса от самия празник).
И дано тропарът на празника намери място в поне един репортаж или дописка – „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, дарува живот!”
Изображение: Joseph Kranak
