Стига, моля ви, мадам, нас много нъ и срам*

Вчера разбрахме, че министърът на правосъдието Надежда Йорданова е изпратила жалба до Върховния административен съд (ВАС) срещу четири решения на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС),които бяха взети по време на дебата за предсрочното освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев, проведен на 04. 04. 2022 година. Тя не е съгласна, че са отхвърлени четири – три частично и един напълно – от нейните т.нар. „сигнали”.

ВСС частично допусна делото „Баневи срещу България“, коментарите на Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации, както и случая с Елена Йончева, отказвайки да ги разглежда в частта им за действията и бездействията на Гешев в периода до встъпването му в длъжност „Главен прокурор на Република България“ на 18.12.2019 г.

Вече и на никого не прави впечатление, че ДБ и Елена Йончева, и то не за пръв път, отлично се колаборират и подкрепят. Йончева, която отдавна даже в БСП вече не долюбват особено, включително заради приетата през октомври 2020г. в ЕП резолюция, внесена от нея и Радан Кънев, която директно засегна националните ни интереси с текста за ОМО „Илинден“. Тогава БСП (чийто представител в ЕП е Йончева) дори се обявиха против спорната точка, като заявиха, че тя не отразява позицията на партията по този въпрос.

ВСС изцяло отказа да разгледа и т.нар. случай „Жоси“, който беше създаден и раздухан от Гошо Тъпото от „Боец”, което е и достатъчно основание за неговата ненадежност.

В жалбата си до ВАС Йорданова пише, че „уронването на престижа на съдебната власт, когато се касае за висока длъжност като тази на главния прокурор, може да обхваща и поведение преди встъпването му в длъжност, поради обстоятелството, че за да встъпи дадено лице в длъжност „Главен прокурор на Република България“, то следва да отговаря на високи морални изисквания”. Но на практика с тази си жалба, Йорданова блокира процедурата за предсрочно освобождаване на Гешев, която всъщност тя самата започна.

Вероятно действията ѝ са продиктувани от по-ранното ѝ изказване през месеца, че: „Нямам илюзии и не мога да кажа, че очаквам този състав на Висшия съдебен съвет да освободи предсрочно главния прокурор”, като така загатна, че ще чака до есента избора на нов състав на ВСС.

Но да видим как медиите отразяват случващото се по темата през последните десетина дни. Ще се спрем само на либералните и проправителствени издания, за които от дълго време приоритетна кауза им е т.нар. съдебна реформа, изчерпваща се, разбира се, до отстраняването на Иван Гешев. Макар и неочаквано, но фанфари няма, дори и по въпроса за закритото спецправосъдие (но това е друга тема).

Вероятно поради крайно несъстоятелните „основания” и искания на Йорданова за освобождаването на главния прокурор от длъжност, което беше нееднократно подчертано и от редица юристи, дори либералните медии, традиционно поддържащи или свързани по един или друг начин с ДБ и правосъдния им министър, са доста пестеливи откъм коментари и анализи. Преобладават дописките, съобщаващи ни кой какви действия е предприел и какво е казал.

Включително „Дневник”, крайно пристрастни по темата, не са особено словоохотливи. ”Свободна Европа не правят изключение”, а dw дори имат статия, в която признават, че Управляващата коалиция доста се забави с обещаната реформа в съдебната власт и има вероятност мандатът на Гешев да се окаже по-дълъг от този на кабинета Петков. Е, от медията са заменили „провалили” със „забавили”, опитвайки се да смекчат провала на борците за съдебна реформа, но нека не сме толкова придирчиви. Само Даниел Смилов хвали правителството, че благодарение на действията му „Всички вече разбират, че Иван Гешев е политизиран главен прокурор”, допълвайки и че исканията за отстраняването му са „достатъчно убедителни”, а самият главен прокурор, видите ли, вече не можел да прикрие загубата си на политическия и моралния спор по темата.

За сметка на някак посърналите горепосочени медии, Клуб З и Офнюз са предприели друга стратегия – като няма качество, има количество. Първите ни бомбардират с гръмки заглавия, включвайки и любимото на неолибералните журналисти НПО, а именно БХК. Като преминем през „Надежда Йорданова атакува „окастрените“ основания за сваляне на Гешев”; опитът за иронизиране на ВСС с: „Как ще са зависими във ВСС от Гешев?! Те дори не го познават” и подзаглавието „Кадровиците изтикаха евентуалния „импийчмънт“ за 4 май”; наистина революционната, но с глупостта си идея българските европейски делегирани прокурори да се обособят в самостоятелна структура „Правосъдното министерство опитва да „извади“ българските европрокурори от опеката на Гешев”, която хрумка за пореден път попада и в противоречие с Конституцията, този толкова непризнат непознат за мнозина от новите управници основен закон, и стигайки до вече споменатите БХК, които произнасят тежката си дума, „уличавайки” Гешев в не една, не две, не три, уважаеми, а в цели 7 лъжи! Как не го е срам!

Офнюз също преливат от дописки, свързани с Гешев, искането за отстраняването му, прокуратурата, ВСС, изказвания на Йорданова и посочените по-нагоре, и явно считани за коректив БХК.

Черешката на тортата обаче поставят „Сега”, които със заглавието си „ВСС и Гешев = вечна неразделна любов”, ни връщат в едни по-хубави и безгрижни времена, когато по чиновете в училище подрастващите драскаха еди кой си и еди кой си = ВНЛ. Всъщност това е и единственото интересно в този материал, който иначе повтаря опорките на управляващата коалиция, в частност – на министъра на правосъдието.

И докато медиите (ах, тези медии) продължават да борят този лош, лош Гешев – всяка колкото, както и с каквото може, безпомощността на бившата секретарка на Христо Иванов става все по-явна. След месеци в непрекъснати уверения, че всеки момент ще внесе сигнали във ВСС за отстраняването на главния прокурор, след всичките интервюта и твърдения, след близо петчасовата логорея, която ни предложи на заседанието на ВСС, с която демонстрира, че искането за предсрочно прекратяване на Иван Гешев, освен съдържащо неверни твърдения, вероятно ѝ е готово поднесено, защото тя изпитваше явни затруднения с прочитането му, накрая се самобламира чрез внасяне на жалбата и блокирането на процедурата за предсрочно освобождаване на главния прокурор.

А все по-изпразнената от съдържание мантра за „съдебна реформа“, заплашва всеки момент да се спука, заливайки ни с бълвоча, сътворен от „борците за справедливост“.


*Заглавието е взаимствано от текста на песента на „Обратен ефект” – Моля Ви, мадам

снимка: БСТВ

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Виктория Георгиева

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, завършила е и „Религията в Европа“, профил „Християнство и ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на множество анализи и коментари в различни медии. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.