Докато двете основни половини на християнския свят празнуват една след друга своя Великден, българските политици си заформиха перфектната буря по време на Страстната седмица.
Скандалите, препирните и несъгласията станаха толкова чести, че дори опитни коментатори се затрудняват да разберат кое събитие след кое следва и в каква връзка.
Видимото начало на разпада на Четворната коалиция тръгна с избора на нов управител на БНБ. Председателят на най-голямата парламентарна група и шефът на комисията по финанси в НС се оказаха непостижим връх за двама от елитните икономисти на управляващите. В крайна сметка изборът се провали, а реформата в тази част на държавното управление, се отлага.
Не успяхме да изпратим и военна помощ за Украйна. Вековният другар на Русия у нас – БСП – постави червена линия по темата. И въпреки че и в момента, произведени в България боеприпаси се използват в Украйна, официалната политика на България е сред малкото в Европа, които повече или по-малко подкрепят позициите на Руската федерация.
На фона на това обещанията за помощи към настаняващите украински граждани са все още просто обещания. Същото се случи и с изкупуването на зърното, със строежа на електромобили в Ловеч, с обещаната едноцифрена инфлация, с енергийните помощи за бизнеса, с обясненията на поредица министри, че проблемът със строежа на пътища е решен.
Най-сериозен обаче остава проблемът с РСМ. Външният ни министър сигнализира за дълбок конфликт с екипа на премиера и официално обяви в НС, че страната води две външни политики. Наложи се вицепрезидентът да съпровожда Кирил Петков до Македония, за да го държи „изкъсо“. Колегите от съседското правителство в прав текст казаха, че споразумението е… готово и ще бъде обявено около 24-ти май.
Като бомба със закъснител е темата с драстичната редукция на държавния резерв. За това сигнализираха мнозина икономисти, до един сред почтените братя – Любомир Каримански, Атанас Пеканов, Николай Василев. Ако добавим към изхарчените няколко милиарда от резерва, както и няколкото милиарда нови външни дългове през последните месеци, както и няколкото милиарда новогодишни излишъци, ще стане ясно защо в държавата парите сякаш свършват.
Най-невероятният от новите харчове в републиката обаче се оказва завод за батерийки на стойност два милиарда лева – в страна, където културата, изкуството и науката се финансират годишно с по-малко от тази стойност. Заедно с още няколко подобни инвестиции в соларни панели, алтернативна енергия, „зелени“ охранителни фирми, причудливи назначения, уволнения и кадрови решения, не е трудно да си представим картината на новата власт.
Именно затова приказките на Христо Иванов за „вътрешнокоалиционни мамби“, тези на Александър Дунчев от ПП „С БСП… за горите нещата отиват на тотална война“, на Василев „влезнахме в първото служебно правителство, за да направим партия“, както и поредното съдебно дело между лидери на ИТН и ПП, сочат същото, което и оповестените тези дни социологически проучвания. ДБ и ИТН продължават своя спад, до около 1/3 от резултатите от миналата година, ПП и БСП продължават своята ерозия, за сметка на Възраждане, както и новата патриотична формация на Стефан Янев. На този фон ГЕРБ отново е първа политическа сила. Ако изборите бяха тези дни, Четворната коалиция нямаше да може да събере мнозинство в новото НС.
В страстните политически седмици, при всяка възможност политиците почнаха да говорят за кафявата тема, при това пряко. С пълни шепи, пръснато кафяво вещество, целите в кафяво и прочее метафори, Каримански, Василев, Петков, Нинова, Сандов, Иванов и куп други политици, но и журналисти, подсказаха индиректно, че новите избори приближават. Спадът в доверието на лидерите придоби още по-голям размах. Петков, например, само за три месеца е изгубил половината от онези, които му вярват. Не е чудно, че новите предизборни събирания наближават, а новите партии продължават да растат като гъби след дъжд.
Само за няколко месеца новите управляващи постигнаха ненавист и недоверие в обществото, каквито предходните управляващи натрупваха за поне година-две работа. Три народни събрания по-късно липсва законодателна промяна, която да навява поне усещане за някакви реформи. Изключение е гласуваното разрушаване на специализираните съдилища, ала това изглежда по-скоро като договорена сделка с някои от потърпевшите със запорираните милиарди. Нарочените за А-отбора на България работят инфантилно, непрофесионално, дълбоко некомпетентно и видимо неефективно. Дружеските назначения, търговията с постове, видимата далавера, изопачаването на истината, откровените лъжи станаха ежедневие. Всичко това поставя въпроса каква е причината за съществуването на управляващата коалиция. Както почти винаги, май става въпрос просто за харчене на държавните пари, много, много, много пари.
снимка: BlitzBg
