Петък вечер. Време, в което младо и позастаряло обикновено разпуска в любимото си питейно заведение. В конгресния център в Пловдив младите управляващи от „Продължаваме промяната“ са се събрали, за да облекат върху това наименование формата на политическа партия. Телевизиите излъчиха крайно ограничено количество кадри от събитието и то само от предстартовия му етап, което създаде впечатлението, че то се е провело при закрити врата и без присъствието на камери. Когато можеш да излъчваш сам и пряко в интернет, кому са нужни журналисти?. На форума виждаме атмосфера, подобаваща на петъчната вечер – тъмна зала, осветявана основно от неоните на големи ЛЕД екрани, обстановка, твърде сходна със снобарска дискотека. Часът на събитието обаче дава възможност на премиера да се включи пряко в централна емисия новини. Това се случва от стая, в която светлината също е кът и вече разгорялото се наше въображение, представило си цялото събрание като частно клуб-парти, я превръща в склада за алкохол на заведението. Тъмата налага камерата да използва собствения си прожектор, който е така проектиран, че да хвърля концентриран сноп лъчи върху малко пространство. Веднага се вижда, че Кирил Петков поне от известно време не е бил изложен на светлина, защото в първите 30-тина секунди очите му силно примижават, особено когато се опитва да погледне в обектива. Разбира се, учредяването на ПП в ПП е обект само на първия въпрос от интервюто, след което веднага се преминава към темите от злободневието – БНБ, Македония и задават ли се нови предсрочни избори.
В последствие разбираме, че събитието е продължило до около полунощ. От една страна, особено с оглед на изключително усиленото настояване на водещите лица на промяната, че цялата работа е основно формализъм, доста е странно за какво е била необходима такава продължителност. Разбрахме, че е била приета учредителна декларация, което е озадачаващо, защото такава, поне по формалните изисквания на закона, би трябвало да бъде приета по-рано, от инициативен комитет, и да бъде публикувана в поне един национален ежедневник, като учредителното събрание би следвало да се проведе до 3 месеца след това. Вярно е, че никъде в закона не е отбелязано, че двете неща не могат да се случат едновременно. На този фон обаче злокобно звучи уж случайно вметнатото от репортерката на бТВ д-р Десислава Ризова в репортажа в съботния сутрешен блок, че все пак предстои съдът да се произнесе за регистрацията на новата партия. Последното принципно е ясно, винаги се предполага, че ще се случи без особена драма. Ние обаче ще отбележим специално нещо, което или не се знае, или се забравя, а именно, че Ризова е юрист и доктор на Софийския университет по конституционно право. Като добавим към това и нейния над 20-годишен стаж изключително като парламентарен репортер, едва ли тя си хаби дъха в празни намеци.
От друга страна, ако разглеждаме събитието през призмата на вече възбудената си фантазия за младежки петъчен купон, крайният му час е доста разочароващо ранен. Някои от нас помнят не чак толкова далечната 2001-а и първата квазипартийна сбирка на НДСВ, която също беше организирана извън София и с ограничено медийно участие. На нея обаче се бяха случили далеч по-разкрепостени, младежки събития, включително министри се бяха яхали един друг в щура, продължила подобаващо до малките часове на следващият ден забава.
В крайна сметка нашето впечатление е, че денят, часът, мястото и начинът на провеждането на събитието при закрити врата са избрани съвсем умишлено с единствената цел да бъде максимално затруднено неговото надлежно медийно отразяване. Учредяването на партия от действащия министър-председател не би могло да е нищо друго, освен водещата политическа новина за деня. Разбира се, за отразяването по никакъв начин не помага това, че в същия се провежда неуспешен избор на управител на БНБ, а след тайно изслушване министърът на външните работи обявява, че тя научава каква е позицията на България в едни определени двустранни отношения от дипломатите на другата страна, което по принцип е редно да предизвика както оставката на бламирания кандидат за гуверньор от поста председател на парламентарната комисия по финанси, така и тази на упоменатата външен министър, но това е друг въпрос. Последно казаното обаче се вписва напълно в целената омерта. Ако имаха желание учредяването на партията им да не бъде затулено от други сериозни политически събития, Киро и компания щяха да направят така, че тези събития да са в друг ден.
Как се справиха медиите с нелеката задача да отразят събитие, което е нарочно организирано по начин да е „неотразимо“? С уточнението, че за равнопоставеност разглеждаме само непосредственото отбелязване на следващия хепънинга под тепетата съботен Лазаровден.
Въпреки вече посочените достойнства на техния водещ политически репортер, бТВ се задоволиха само с репортажи и без коментарна част. Това отново буди някои наши подозрения за отношението на медията към властта, въпреки доста по-агресивното поведение на другата им водеща политическа репортерка Мария Цънцарова с министър Лорер, за което много ни се иска да смятаме, че се дължи и на нашата няколкократна критика към формата на предаването „Защо, г-н министър?“
В „Нова“ бяха успели да си осигурят пряко включване от Калина Константинова. Всуе обаче остана това предаване от Пловдив, в което вицепремиерът без портфейл, усмихната ехидно и самодоволно, даваше основно кратки отговори в прости отрицателни изречения: „Не съм водила такъв разговор.“ „Не съм казвала това.“
На този фон БНТ бяха сложили темата първа, което може би не е най-доброто място за нея в събота сутринта, но все пак издава нагласата за приоритет. За целта на коментара, от обществената телевизия бяха поканили трима политолози, т.е. както бяхме отбелязали и по-рано по повод на 100-те дни на кабинета, реално – неангажирани пряко професионални наблюдатели, което намираме за твърде похвално. Още по-похвално е, че сегментът беше осигурен с необходимото спрямо броя на гостите количество ефирно време, за да може да стане нормален и сравнително изчерпателен разговор. Гостите също бяха изключително добре подбрани в лицето на д-р Мария Пиргова, която зае проправителствена позиция, проф. Румяна Коларова, застъпила откровено критичната теза и Любомир Стефанов, на когото се падна да прави обобщенията. Съответно за тази седмица нашият неформален приз за най-добро отразяване на разглежданото събитие отива при БНТ.
Нека видим какво разбрахме от сравнително оскъдната информация, до която медиите все пак успяха да се докопат, въпреки всички ангажирани против този резултат средства.
На първо място разбрахме, че управляващите от промяната продължават да имат сериозни затруднения с някои формални изисквания на закона. Тези разпоредби може и да са обезсмислени и архаизирани, но докато не ги променят, ясно е, че същите следва да бъдат спазвани, защото нали, да цитираме пак премиера – „Законът е еднакъв за всички.“. Обаче май в очите на Петков и сие, включително юридическия му екип, изглежда, че за тях законът е някак си по-така, та ще чакаме пак да видим какво ще каже съдът по въпроса.
На следващо място – видно е, че редиците на „Продължаваме промяната“ няма промяна по отношение на липсата на ентусиазъм по въпроса нужно ли им е официално да са правосубектна политическа организация. Както политологът Любомир Стефанов остроумно отбеляза в БНТ по повод на съобщената концепцията, че „ПП“ ще бъде партия, изградена в дигиталното интернет пространство – довчера бяха виртуална, от днес ще бъдат „облачна“, ще рече – нищо ново под слънцето. Тази трайна тяхна позиция не е лишена от базова практическа логика. Не им беше нужно да имат партия, за да вземат властта, съответно полезността на официално структурирана организация, особено в днешно време, е крайно спорна. Очевидно добре е бил оценен и рискът, че партия, която е дошла на власт на гребена на някаква вълна, привлича всякакъв интерес, включително пошли и нездрави амбиции. Често местните структури са по-скоро източник на проблеми, отколкото на ползи, като се почне от вътрешнопартийни интриги и се стигне до корупционни скандали на местно ниво. Съответно неприкрита е, особено очевидно у Асен Василев, една гнусота от необходимостта да бъде учредена партия. Дори бихме могли да кажем – освен отвращение, също и известен срам. Последното обяснява доста добре всичките усилия мероприятието да бъде колкото се може по-скрито и да мине максимално ниско под радара на общественото внимание.
Но тогава остава един въпрос – защо? Защо точно сега Кирил, Асен и останалите, тези заклети неформали, решиха, че е необходимо да се формализират? При пълната липса на каквито и да е данни за някаква друга причина, има само една. Ако партийността е нещо, към което някой показва явна, трайна и непроменена неприязън, то има само едно нещо, заради което този някой би се решил все пак, макар и с отвращение, да учреди партия. И тази причина се нарича избори.
Трудно е да се каже какви плодове ще даде експериментът „облачна партия“. Това, което със сигурност е облачно, е българският политически хоризонт, на който все по-ясно се мрежелее поредният предсрочен вот. Както натрупването в облаците на статично електричество преди буря, носи със себе си отчетлива миризма на озон, така и политическото напрежение вече започва ясно да се усеща в неподправения аромат на бюлетини – били те и машинно-електронни. Нека не се сърдят от „Продължаваме промяната“, че въпреки изключителните им усилия, а може би – точно поради тях, медиите – ах, тези медии! – безпогрешно надушиха стоящите зад учредяването на едноименната им партия намерения и причини.
Изображение: ПП
