„Царевна” на вълните на руската пропаганда

Ситуацията с българските моряци от блокирания в пристанището на Мариупол кораб „Царевна”, отвъд чисто човешкото й измерение, е учебникарски пример за това как медиите  – обикновено без да го осъзнават – се превръщат в транзистори на пропаганда. А с последното никога не трябва да се примиряваме, доколкото медията предполага критичност, а пропагандата, напротив, е възможна благодарение на липсата на тази критичност.

Когато се разбра, че има български кораб, блокиран в Азовско море, това бе новина за медиите и информационен повод за руска пропаганда.

За да присъства информационният повод („Царевна”) в дневния ред на медиите, бе необходимо да се активира местен носител с достъп до средствата за масова информация и с влияние в социалните мрежи, който субект да (1) обновява темата и да (2) я интерпретира ясно. В тази роля влезе политическа партия „Възраждане”. Според нея нещата са несложни:

„Българският кораб „Царевна” с 19 моряци е блокиран от 24 февруари в Мариупол. Русия е съгласна да освободи българския кораб, украинската страна не иска да го освободи”.

Николай Дренчев, „Възраждане”

Под една или друга форма, това е повтарящият се прочит на ситуацията, който ни предлагат от партията на Костадин Костадинов.

Същата интерпретация, но вече обогатена, получаваме от няколко други източника.

Това, например, са част от съпругите на българските моряци от „Царевна”. Те са програмно-плакатни в своя разказ. По думите им, армията на „Донецката народна република” (ДНР) е приела „на драго сърце” идеята да евакуират българските моряци. Недоумявали „какво чакахте досега”. Ето какво казва още Съпруга 1:

„И също така са казали (бел. ред. от армията на ДНР): „Знаем, че вашето правителство не ни харесва, но ние сме длъжни да ви помогнем, не можем да ви оставим тук. Длъжни сме да ви съдействаме”. И оттам нататък са тръгнали, всичко са организирали те. Първата им работа била да снимат членовете на екипажа, за да можем ние, близките им, да видим, че са живи и здрави. Оттам нататък са им дали хранителни продукти и днеска вече ги настаниха и в хотел…. Да, всичко е от тях (бел. ред. от ДНР; съпругата отговаря на журналистически въпрос кой е осигурил транспорта на моряците)… Постоянно са с охрана, първо войниците от армията на ДНР, след това с полицаи”.

Съпруга 2 добавя:

„Те са излизали, даже са се разходили следобеда, когато вече са се настанили и са излезли да хапнат, малко да поотпуснат”.

Обратно към Съпруга 1:

„Това, което пропуснах аз да спомена и което исках да добавя, е, че представителите на донецката армия също така са им се извинили за причиненото неудобство и пак цитирам, казали са „извиняваме се, че ви въвлякохме в това, но от осем години сме много потиснати и се стигна до този казус”.

Всички цитати на Съпруга 1 и Съпруга 2: бТВ

Ако човек слуша Съпруга 1 и Съпруга 2, би останал с впечатлението, че руските прокси сили в Донбас са клон на Международния комитет на Червения кръст, а когато не бачкат хуманитарна работа, са booking компания за настаняване и рум сървис. А това, че водят война с Украйна в Източната част на страната от 2014-та година е, разбира се, западна пропаганда.

Впоследствие се оказа, че Съпруга 1 е привърженик на Костадин Костадинов:

Източник: Facebook

Версията на двете съпруги съвпада порядъчно с официалното съобщение от импровизираното министерство на външните работи на ДНР:

„В момента в Донецк има чуждестранни моряци, властите на републиката им оказаха цялата необходима подкрепа, настаниха ги в хотел и им осигуриха храна”.

MID-DNR

Освен връзка между Съпруга 1 и Костадин Костадинов, е налице такава и между председателя на „Възраждане” и „външното ведомство” на ДНР. В сайта на последното четем как Костадинов казва следното:

„Благодарен съм на руските сили и на силите на ДНР, че спасиха живота на моите сънародници. 144 години след освобождението на България от турско робство отново трябваше да чакаме руснаците да освободят българите”.

MID-DNR

От въпросния сайт разбираме също, че според българския парламентарист, украинците са използвали българските моряци като „жив щит”.

Но ако родният потребител на информация има нужда от по-нататъшен тласък, за да стигне до „правилните изводи” по отношение на ситуацията с „Царевна”, то говорителят на Министерство на външните работи на Руската Федерация асфалтира услужливо пътя на индукцията и подсказва какво трябва да развълнува българските граждани оттук насетне:

„Сега за тези „добри практики” на азовците могат да разкажат и сами тези чужди граждани. Въпреки многодневната блокада на два граждански (наблягам на тази дума) кораба, от единия от тях – кораба „Царевна“ под флага на България – успяха да се евакуират 14 граждани на държавата и един украинец. Как вие мислите, къде е докаран от Мариупол мирният екипаж на кораба? В Лвов или Киев? Не, в Донецк, оттам те ще заминат за Родината, за което съобщи премиерът на България Кирил Петков. Сега членовете на български семейства, благодарение на действията на руските и донецките въоръжени сили, благополучно ще се приберат вкъщи. И, сигурно ще имат въпроси към ръководството си: защо то наказва тези, които ги спаси, и поддържа украинците, които заплашваха живота и здравето им”.

Посольство России в Болгарии 

Синтезът на руския наратив обаче е най-добре обобщен от позицията на руския посланик в България, Елеонора Митрофанова:

„Руската страна прави всичко необходимо да осигури сигурността и последващото връщане в родината на българските моряци”.

24 часа

Ако трябва да направим дисекция на тази пропагандна верига, виждаме следното. Информационният повод (блокирането на „Царевна” в Азовоско море, което само по себе си е факт) бива актуализиран като тема и държан като такава в публичното пространство на страната от конкретен носител (партия „Възраждане”), а впоследствие бива интерпретиран както „фактологично” (чрез информация „първа ръка” от мъжете на Съпруга 1 и Съпруга 2), така и идеологически (от партия „Възраждане”). Така в пропагандата се създава абсолютна симбиоза между предмета и понятието за него (да няма луфт между тях). За покачване на коефициента на достоверност биват добавяни местни източници (ДНР) и авторитети (Елеонора Митрофанова). Накрая се предписва и тенденцията на развитие, която този казус трябва да добие (Мария Захарова).

Целта на тази пропагандна поезия е ясна. Тя се изразява в няколко положения:

  1. Да вбие клин между българските граждани и тяхното правителство;
  2. Да покаже българското правителство като безпомощно в така създалата се ситуация;
  3. Да „нарисува” контраст между руското благородство и българската конюнктурна политика в подкрепа на Украйна.

Тук е моментът да добавим, че една пропаганда е толкова по-достоверна, колкото по-близо до реалността се развива тя. Така например Министерски съвет създаде илюзията, че страната прави повече, отколкото всъщност това е така (заместник-министърът на отбраната Йордан Божилов каза пред БНТ, че военното разузнаване подпомага ситуационния център на МВнР с анализи и прогнози, което е нещо различно и далеч по-скромно спрямо внушенията, които до този момент правеше Кирил Петков за участието на нашите служби). Наред с това, българското правителство, поради лошата си комуникация на темата, предостави чудесна възможност на руската пропагандна да нарисува по-апетитен информационно сюжет.

За съжаление, българските медии можеха да проявят и по-голяма критичност в казуса, свързан с блокирания кораб „Царевна” в Мариупол. Обективността нямаше да пострада, ако следните питания бяха част от медийното отразяване на ситуацията:

  1. След като Азовско море е под изключителния контрол на Руската Федерация, която регламентира достъпа и изхода от него чрез Керченския проток, кой е виновен за невъзможността на „Царевна” да напусне Мариупол и този плавателен съд да придобие статута на „заложник” в това море?
  2. Дали украинците щяха да обстрелват търговски плавателен съд на държава-членка на ЕС и НАТО, която, макар и преобладаващо декларативно, ги подкрепя във войната им с руснаците? Какво би спечелил Киев от това?
  3. След като Руската Федерация и ДНР са искали да евакуират колкото се може по-бързо цивилните, включително българските моряци, защо Москва отхвърли предложението на Франция, Турция и Гърция за създаване на хуманитарни коридори от Мариупол?
  4. Как да вярваме на ДНР за каквото и да е, когато оттам вече ни казаха, че „Царевна” е превзета от украински националисти, а това бе опровергано както от капитана на кораба, така и от Съпруга 1 и Съпруга 2?
  5. Защо капитанът на кораба и другите четирима моряка – двама от които са украинци – са отказали да бъдат евакуирани от властите на ДНР, след като последните предлагат хотел и храна, а моряците имали възможност „да се разхождат из града”?
  6. Как да си обясним противоречието между това, което ДНР и Костадин Костадинов казват, а Мария Захарова намеква, относно използването на българските моряци като „жив щит” от украинците, и думите на българския капитан, според които „никой не се е качвал на борда да ни заплашва, от която и да е страна, да застрашава живота ни с пистолет на челото, както се казва”?

Всеки един от тези въпроси щеше да направи руската пропагандна по казуса в българското информационно пространство не толкова звучна, колкото тя в крайна сметка се получи. А използването на човешки съдби за дезинформация и политически цели, уви, е нещо, което вече е „нормално” покрай войната в Украйна.  

Изображение: бТВ

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Мартин Табаков

Мартин Табаков е магистър по История на философията от СУ „Св. Климент Охридски” и доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Автор е на редица аналитични коментари в българските медии. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.