На прага сме на едни от най-светлите и най-тържествени празници в православния календар. Стотици хора в България и по света ще посетят православните храмове, ще се помолят, ще запалят свещичка, а някои от тях дори ще се и причастят с Тялото и Кръвта Христови.
В медийното пространство репортажите, новините и информацията ще се завъртят (поне за ден) около посрещането на Вход Господен в Йерусалим, Страстната седмица и Възкресението Христово, посланията на празника, неговото честване и отпразнуване. За да бъде обаче отразен правилно, предлагаме на колегите ни журналисти един кратък наръчник за това как да го представят.
Лазаровден
Ден преди честването на Вход Господен в Йерусалим Църквата винаги отбелязва празника на възкресението на св. Лазар. При отразяването на този празник, преди да бъде отделено и без това твърде много внимание на традициите, обичаите и суеверията, би било редно да се спомене, че в съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата припомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя – възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди юдейския празник. Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христос.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от светите отци. В VII-VIII век църковните песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Йоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които Църквата ползва до ден днешен.
Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество – единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя.
Името на празника Вход Господен в Йерусалим
По отношение на празника, който ще отбележим в неделя, би било редно той да бъде упоменат правилно, с неговото богослужебно название. Празникът в църковния календар, както и в богослужебните книги, се нарича Вход Господен в Йерусалим, а сред народа вече е известен и като Неделя Вайя (идва от едноименното растение, подобно на папрат) или Цветница. В западния християнски свят тази неделя се нарича и Палмова.
Историята
Тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим е описано и от четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан. Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Йерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал така тържествено влязъл в Йерусалим. За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар. Народът, виждайки в него очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“. И хората продължили да пеят и възклицават „Осанна Сину Давидову…“ през целия град до храма: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!“ (Лук.19:38).
Шествието продължило, и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Йерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави.
Върбовите клонки
Подготвяйки се за Пасха и с трепет ще изживеем и съпреживеем цялата тази седмица, която предстои. Тя е наситена с много събития, които в себе си имат много послания, кое от кое по-силни.
Както казахме вече, първият ден от тази празнична подготовка е денят на възкресението Лазарево, а вторият е Входът Господен в Йерусалим, когато всички, развълнувани от чудото, което Христос сторил с Лазар, Го посрещнали с палмови клонки.
В нашите географски ширини палмовите клонки са заменени с върбови. На утренното богослужение, точно преди св. Литургия, свещеникът прекадява с тамян предварително събраните върбови клонки и със специално отредена за случая молитва ги благославя. След това раздава клонките за благословение.
Благословената върбичка, която сме получили от ръката на свещеника, е свидетелство, че посрещаме Господ Иисус като Господ и Спасител, и вярваме в Него от цялото си сърце.
В новината за върбовите клонки може да бъде споменато и за това как да бъде съхранявана тази, взета от храма. Редно е да я отнесем вкъщи за благословение на дома, където да я поставим над домашната икона или кръста.
Любопитен факт е, че някъде има традиция клонката да се слага на входната врата. Поставената върбичка не е само за благословение на дома ни, а напомня, че сме посрещнали Спасителя, Той е Цар на сърцето ни и най-доброто поклонение пред Него е всекидневно да изпълняваме волята Му, живеейки според Неговото учение.
В деня на Входа Господен в Йерусалим ние държим върбовите клонки като знак на победа; знаем обаче, че оттук нататък предстои да поемем и кръста на страданието. Всеки път изживяваме това по различен начин, защото да живееш с Христовия кръст означава да отдадеш себе си докрай, да се пожертваш до смърт.
Суеверията и обичаите
Голяма част от празниците от православния календар са обвързани в народа ни и с определени традиции, обичаи и дори суеверия. Често в медийното пространство може да се забележи този момент, в който вместо за самия празник се говори повече за традициите. Те са важни сами по себе си, но не бива да изместват фокуса от по-съществените моменти и послания, които църковните празници ни дават. Суеверията дори не бива и да коментираме, защото самото им название говори за тях – вяра всуе, т.е. суетна, празна вяра, вяра в недействителни закономерности.
Традиционните трапези, които у нас се организират и честването на празника на маса, са част от народопсихологията ни, както и възможността семейството да се събере и отпразнува празника. Всякакви митологични, магически или други тълкувания са чужди на вярата и нямат общо с Църквата.
Разбира се, трябва да кажем, че най-правилното посрещане на празниците е като постим, изповядаме се и се причастим с Тялото и Кръвта Христови.
Имениците
На празника Вход Господен в Йерусалим много наши сънародници, носещи цветни имена, празнуват своя имен ден. Така например имен ден имат: Биляна, Беляна, Божура; Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса; Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка; Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина; Елица, Ела, Евелина; Жасмина, Жасмин; Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка; Ива, Иглика; Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала; Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Лимонка; Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин; Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана; Петуния, Паулина; Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица; Смилян, Смиляна, Сияна; Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка; Фидан, Фиданка; Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвятко, Цвятка, Цветин, Цветина; Хризантема, Череша; Явор, Явора, Ягода, Ясен, Ясена, Ясенка, Ясмин, Ясмина.
В заключение
Отразявайки празничните богослужения трябва да знаем също, че на празника Вход Господен в Йерусалим се отслужва Златоустова светa Литургия, съставена от св. Йоан Златоуст. Светата Литургия се отслужва само сутрин, вечерните богослужения не се наричат литургия и е неправилно така да бъдат съобщавани.
И нека тропарът (кратко песнопение, което отразява важни моменти от живота и подвига на чествания светец, или пък съдържа основните идеи на празника) намери място в поне един репортаж: „Съпогребали се с Тебе в кръщението, Христе Боже наш, сподобихме се чрез Твоето възкресение с вечен живот и като пеем, викаме: Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!”
снимка: Facebook
